- Според адвокат Надежда Ковачева така по-бързо ще има справедливост
- Трябвало при проби за дрога след катастрофа да се взема и кичур коса
Институт за вещите лица да дава гаранции за издадените експертизи, така че те да не се оспорват в съдебните заседания. Тази идея даде в понеделник на дискусия за намаляване на жертвите на катастрофи в парламента адвокат Надежда Ковачева.
Самият институт щял да се създаде с приемането на закон за вещите лица. След като това стане, доказани специалисти от всички области като автотехнически и съдебномедицински експерти щели да се подписват, че издадените от колегите им заключения са верни. Това било важно, защото заради неправилни експертизи и липса на контрол на вещите лица 15 години се точело делото за смъртта на Чората например, по което подсъдими бяха шестима полицаи. Самата адв. Ковачева сподели, че в практиката си е работила по 5 дела, които заради неверни заключения на вещи лица са се проточили по 15 г. до оправдаване на обвинените.
Създаването на институт за вещи лица и контролът им бе застъпен и от проф. Станимир Карапетков, който е председател на Съюза на автотехническите експерти. Той посочи, че в тяхната сфера имало 20 отлични специалисти на много високо ниво. Те били претрупани с работа, защото останалите не били толкова добри и не им възлагали експертизи. И Карапетков също смята, че вещите лица само трябва да докладват заключенията си в съда, а не, както сега, да ги разпитват като свидетели. На колеги чужденци професорът обяснявал какво е тройна експертиза. Срамувал се да каже, че има и петорни, дори 12-орни изследвания. Коментарът му бе по повод думи на членове на сдружението “Ангели на пътя”, което обединява роднини на загинали в катастрофи. Оттам посочиха, че имат случаи, при които чакат експертиза 6 години, за да може делото да влезе в съда.
За да се реши проблемът с вещите лица, от “Възраждане” представиха няколко идеи за промени, които вече са вкарани в 51-ото НС. Доцент или професор да могат да бъдат вписани към регистъра на съответния съд като експерти по автотехнически експертизи, е една от идеите. Друга е хората, които имат магистратура по подобни специалности, но все още не са достигнали изискуемия стаж от 5 години, да работят по експертизи заедно с други техни колеги, например по тройни изследввания, обясни Петър Петров. Идеята била заимствана от практиката на адвокатите. Там младши защитници могат да се явяват по дела първите 2 години само с опитен юрист.
Адв. Надежда Ковачева предлага още до приемането на закон за вещите лица специалистите да получават статут на вещи лица след конкурс. Тя даде и добър пример от своята практика - делото за смъртта на журналиста Милен Цветков приключи на 3 инстанции за 3 години благодарение на професионалната експертиза, която не е била оспорена в съда.
Той бе убит в катастрофа от дрогирания с 3 вида наркотици Кристиан Николов през април 2020 г. Присъдата от 9 години бе постановена през юли 2023-а, а по делото имаше спорове именно за дрогата. Защитата на Николов твърдеше, че някой му е сложил кокаин в питието, бе развита и версия, че марихуаната в кръвта му била от паста за зъби и чай, които младежът пиел.
Трябва да има промяна и на начина, по който се вземат проби за алкохол и дрога, каза още Ковачева. Тя поиска освен кръв и урина да се взема и шепа косми. Така щяло да се провери и за употреба на наркотици назад в миналото. С тези данни МВР може да създаде регистър на системно злоупотребяващите с алкохол и дрога, а полицията да ги следи да не сядат зад волана. Според адв. Ковачева трябвало да се създаде и Институт по съдебна медицина с цел правосъдие, който да обхване целият последващ процес с установяване на причините за смъртта и състоянието на шофьора, включително кардиологично и психиатрично.
От МВР пък отчетоха, че откакто е в сила мярката за отнемане на коли на пияни с над 1,2 промила алкохол в кръвта шофьори, както и дрогирани, има образувани общо 11 130 досъдебни производства. Иззети са 4564 коли, има 2331 присъди, а 1082 са отнетите в полза на държавата автомобили. Останалите шофьори не са били собственици и са платили глоба в размер на стойността на колата. Мярката бе въведена на 4 август 2023 година. Че е имала ефект, отчете шефът на Пътна полиция комисар Димитър Мичев. Миналата година например пияните шофьори са били 11 041. При 3396 дрегерът е отчел над 1,2 промила, или с 239 по-малко от 2023 г. Освен колите си, шофьорите рискуват до 3 г. затвор. 3580 са седнали зад волана с между 0,5 и 0,8 промила алкохол в кръвта, за което глобата е 500 лева, а книжката се взема за 6 месеца. Санкционираните са с 417 повече от 2023 г. С от 0,8 до 1,2 промила са били 2645 души, което също е увеличение със 127 души. Предвидената санкция е година без книжка и 1000 лева глоба.
Хванатите с дрога зад волана са намалели със 189 до 4279. При тях освен отнемане на колата законът предвижда до 3 г. затвор. Отказите на шофьори да дадат проба за наркотици са с 266 по-малко - 1676. При алкохола 1051 души не са поискали да се подложат на дрегер, което е намаление със 168. Причина за този спад вероятно е фактът, че парламентът прие да се търси наказателна отговорност при втори отказ от проба.
Заради ефективността на мярката за отнемане на коли от “Възраждане” предлагат тя да се прилага и при катастрофи, при които шофьорът е карал с превишена скорост или без книжка. Освен това хванатите да карат, докато са с отнето свидетелство, също ще остават без автомобил, предвижда законопроектът. За 9 месеца имало цели 2292 такива случая. Депутатът Петров предложи коли да се отнемат и за каране с фалшиви регистрационни номера. Както и шофьорите, причинили смърт на пътя, да могат да стоят в ареста до 8 месеца, а не както е сега - до 2. Настоява още задължително да се отнема книжката, а разследващите да могат да вземат слюнка, кръв и урина под контрола на съда, ако човек откаже.
Минималната присъда при смърт на пътя да е 4 г. затвор, предлага още адв. Ковачева. Ако има многобройни смекчаващи вината обстоятелства, отговорност на съда е дали ще слезе под ефективната присъда, смята тя.
А от МВР отчетоха намаление на починалите - през м.г. те са били 481, което е с 44 по-малко от 2023 година (виж карето). 1 484 233 пък били санкционирани за скорост. Това е намаление с 81 813 спрямо 2023 г. Част от причината са писмата до техните загинали деца на майки, които изпращаме заедно с “Ангели на пътя”, каза шефът на Пътна полиция. Комисар Мичев посочи, че мярката важи за хванатите да превишават скоростта с над 30 км/ч, както и за системните нарушители.
16 деца по-малко загинали на пътя през 2024 година
16 деца по-малко са загинали в катастрофи през 2024 година спрямо 2023 г. Това отчете шефът на Пътна полиция Димитър Мичев.
През м.г. починалите в катастрофи деца са били 13. 5 от тях са били и шофьори на колите. Останалите 8 са били пътници. Нито едно дете не е починало като пешеходец, обясни Мичев. Ранени са били 1257 непълнолетни.
От всички 481 загинали 276 са били шофьори, 111 - пешеходци, а останалите 94 - пътници. Най-много починали има при катастрофи в градовете - 150. 109 са загинали в инциденти на първокласен път, 76 на второкласен и 69 на третокласен. 44 са починали след удар на общинско шосе, а 33 - на магистрала.
В цели 10 области има повишение на загиналите в катастрофи. Най-голямо е в Пловдив, където има 18 починали повече спрямо 2023 година. Най-голямото намаление на жертви пък е в област Благоевград. Там има 14 загинали по-малко спрямо 2023-а. В София пък жертвите на катастрофи са с 9 по-малко. От МВР отчетоха и че са извършили над 8 млн. проверки на шофьори, което било ръст с 1,5 млн. спрямо 2023 г.
