Без нулева ставка за хляб и лекарства още година
Още щети за бюджета ще предизвикат решенията на бюджетната комисия от днес, прогнозира служебният финансов министър Людмила Петкова.
Специален закон за събиране на приходите и извършване на разходите гласува бюджетната комисия на първо четене. Той обаче ще действа само до март и все още не е ясно какво ще се случи, ако до тогава няма редовен бюджет.
Още щети за бюджета пък очаква служебният финансов министър Людмила Петкова след заседанието на бюджетната комисия. Странните решения започнаха с отказ на депутатите да обсъждат и приемат предложенията за промени в закона за ДДС на служебния кабинет, но остави в дневния ред проектите на БСП. Най-спорните от тях се оказаха тези за удължаване с още една година на нулевата ставка за данъка за хляба и брашното и второто- за нулево облагане на лекарствата от позитивния списък.
122 милиона лева ще е щетата за приходите, ако има отказ от облагане на лекарствата, и около 95 млн. лв. от нулево облагане на хляба обясни финансовият министър.
Теменужка Петкова от ГЕРБ пък се обяви против да се гледат данъчни облекчения преди да е ясно ще има ли редовно правителство. Така предложенията на БСП не бяха приети.
От ДПС-Ново начало пък обещаха, че ще поискат между двете четения 0% ставка за хляб и брашно за постоянно, а не за определени времеви периоди.
Против диференцирани ставки се изказаха работодатели и синдикати., с изключение на БТПП. Васил Велев от АИКБ се обяви против нулево облагане на хляба. На същото мнение бе и президентът на КНСБ Пламен Димитров, който поиска справедлива данъчна система.
След тези гласувания, подканени от министър Петкова дебатираха дали да вкарат в дневния ред обратно Закона за ДДС на МС, заради важни разпоредби по европейска директива в него. Вариантът тези текстове да бъдат вкарани с нов законопроект отпадна, след като стана ясно, че тъй като проектът на МС е входиран в НС, не може да влиза нов по темата в следващите 6 месеца. Решение не бе намерено, дори след като министър Петкова обясни, че заради неприемането на Закона на МС се генерират още загуби за хазната, защото сега няма как да се облагат с ДДС чуждестранните дружества.
След кратки дебати, комисията гласува почти единодушно специалния закон на кабинета за приходите и разходите. Той обаче ще действа само до март и не е ясно, ако и до тогава няма нов бюджет, какво следва след това.
Специалния закон, който да удължи действието на тазгодишния бюджет и догодина, за да не настане хаос с плащанията бе приет от служебното правителство в последния работен ден миналата година. До извънредното решение се стигна, след като министър Петкова внесе в парламента проект на закон за бюджета за 2025 г., който още тогава бе ясно, че няма да бъде приет. Това, че бе внесен обаче блокира внасянето на т.нар. удължителен закон, който да продължи действието на тазгодишния бюджет. Такова решение вече бе приложено на два пъти през 2021 и 2022 г.
Специалния закон позволява надържавата да събира приходи и да извършва разходи до приемането на Закона за държавния бюджет на България за 2025 г., Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 година".
Основният проблем е, че закона за публичните финанси, в чл. 87 предписва, когато няма гласуван бюджет до края на предходната година, до март идната година, приходите да се съобразяват с действащото законодателство, а разходите да не превишават събраните приходи, аргументира се тогава министър Петкова.
Записът в този член се отнася само за държавния бюджет, но не и за двата малки бюджета- на НЗОК и на ДОО. Това оставя под въпрос обаче са размерите за социални помощи и някои данъчни преференции, които се определят в бюджетните закони. Друга празнота на този регламент е, че ако разходите са в размер, по-голям от събраните приходи за съответния месец, не се посочва кои разходи се правят с приоритет.
В специалния закон, приет екстрено от кабинета и одобрен на първо четене от бюджетна комисия ще се гарантира нормалното функциониране на държавата, както и правата и интересите на гражданите, свързани с изплащане на социални помощи, някои данъчни преференции като увеличения размер на данъчните облекчения на деца и намалената ставка на акциза на газьола за селското стопанство, а също и ваучерите за храна. В него е записано като приоритет разходи да бъдат тези за пенсии, социални помощи и заплати, а всичко останало ще се разходва според остатъка от събраните приходи.
„Ако този специален закон бъде приет, размерът на социалните помощи и минималната пенсия през януари и следващите месеци, в които няма приет редовен бюджет, ще бъде каквито са действащите размери към 31 декември 2024 г. Ако обаче удължителният закон не бъде приет до 7 януари, хората на минимална пенсия ще получават временно по-ниски пенсии, които впоследствие ще бъдат компенсирани", обясни Петкова.
Заплатите в МВР, МО и висшето образование влизат в сила от 1 януари с размерите, така както са гласувани през 2024 г., т.е. с увеличенията от 30 до 50%. Минималната работна заплата става 1077 лв. от 1 януари, тъй като е приета с постановление на Министерски съвет, но се отнася за частния сектор. За държавните служители тя остава 933 лв., защото размерът й се определя в закона за държавния бюджет. По-късно разликата ще бъдат изравнена с приемането на редовния бюджет.
Максималният осигурителен доход остава на нивото си от 2024 г. - 3750 лв. Новият размер от 4130 лв. бе предвиден в бюджета на ДОО за 2025 г., който също не е приет. В специалния закон е предвидено още капиталовата програма, която бе изведена в приложение към бюджета, да се финансира с решения на МС до приемането на редовен бюджет.
Специалния закон предписва и финансирането на БНТ и БНР също са уредени в удължителния закон, както и редът за трансфери към общините и към ДОО и здравната каса. Записан е и ред за събирането на целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за компенсиране на тока на небитовите потребители. За ресторантьори, хляб и брашно се връща стандартната ставка от 20%.
„Няма да има проблем със събирането на здравни вноски без приет редовен бюджет за здравната каса. Същото важи и за другите осигурителни вноски", смята Петкова.
