Издирват убиеца и в чужбина, след 10 месеца намират тялото му до партизански паметник
Тройния убиец - така Гаврил Вулов Петков ще остане в паметта на хората от Ябланица. 73-годишният мъж гръмна трима, тежко рани жена и подпали триетажната си вила. Разстрелът е брутален и с хладнокръвна жестокост.
По чудо оцелява само Ненка, жена на Иван - убития племенник на екзекутора. В топлата вечер седели с приятелката ѝ Боряна и си говорели. Компания им правели Иван и по-малкият им син Теодор. Видели, че Гаврил минава по улицата, но не обърнали внимание. Не след дълго той влязъл, насочил се първо към Ненка, хванал главата ѝ и я прострелял в скулата. “Ей сега ви е..х майката”, казал преди да гръмне племенника си Иван в краката. “Бягай!”, успяла да викне Ненка на 15-годишния Теодор и се свлякла в кръв. Момчето рипнало и влязло в къщата, но убиецът го застигнал и забил куршум в сърцето му.
Освирепелият прекрачил трупа на момчето, търсейки следващата жертва, сестра си Цветана. Хладнокръвно насочил пистолета и към нея. Възрастната жена рухнала на пода. Отвън ранената Ненка стенела, но нямало кой да я чуе.
21-годишният Мариян, по-големият син на Иван и Ненка, нещо търсел в компютъра си, когато затрещели изстрелите. Веднага дотърчал от втория етаж и замръзнал. Мълчаливо Гаврил насочил дулото към младежа. Дръпнал спусъка, за щастие, оръжието засякло. От ужас Мариян не можел да помръдне, но долетял гласът на все още живия му баща Иван: “Бягай, сине.” Това извадило момчето от вцепенение и то хукнало през прозореца. Гаврил стрелял втори път, не могъл да улучи.
Сетне се върнал при жертвите си, за да ги довърши. Сатанинска омраза движела ръката му, когато стрелял пак и пак в племенника си и жена му. А докато куршумите се сипели като градушка, под масата се криела застиналата в безмълвен ужас Боряна. 70-годишната Цветана била жива и тихо нареждала: “Олеле, братко, какво направи.”
Причина за тройното убийство е 3-етажна къща на баира.
Гаврил имал двойно гражданство - българско и швейцарско. Забегнал още по Тодор-Живково време. Преди около 40 години работел като шофьор в “Геоложки проучвания” в Долни Дъбник. Отивайки на екскурзия в алпийската държава, решил да не се връща в България, тук оставил жена и невръстен син.
За живота си зад граница Гаврил мълчал. Мълвата обаче говори, че натрупал състояние, имал имоти, хотели и ресторанти. И жена май имал, но никога не бил я довеждал. Завърнал се окончателно през 2007 г. 17 години по-рано - през 1990 г., купил за 10 хил. марки вилата на ул. “Пали лула” 2 и я приписал на сестра си Цветана. След доста интриги и разправии на 25 април 2005 г. тайно от другите я прехвърлил на племенника Иван и настоял да не казва на близките си. Но след време ѝ сложил катинар и никой нямал достъп до нея.
Гаврил натрупал злоба към близките си, защото те не оценили щедрия му жест. Вероятно в огорчението си почнал да крои пъкления план за отмъщение, но дали това е така, няма да стане ясно. Истината си е отишла заедно с убиеца.
Издирват убиеца и в чужбина, след 10 месеца намират тялото му до партизански паметник
Зверското престъпление вдигна на крак полицията в Ловешка и съседните области. Проверявани бяха коли по пътищата, усамотени колиби и вили, всички възможни места, където Гаврил би могъл да се укрие. Допускаше се, че е преминал границата и е в чужбина. Издирваха го и с европейска заповед.
Развръзката настъпи на 29 юли 2012 г. - близо 10 месеца след разстрелите, когато тялото му бе намерено близо до партизански паметник по пътя за село Добревци. Подробности около подготовката на престъплението, къде се е крил, кой го е снабдявал с храна - всичко излиза наяве, когато откриват последното му скривалище. То е в необитаема къща в местността Цоловци между Ябланица и Добревци, собственост на англичанина Кристофър Тайлър. Сред личните вещи на Гаврил открили и два джиесема. Разпечатки на разговорите отвеждат разследващите до хората, с които той е контактувал преди и след екзекуцията.
През цялото време, докато го търсеха в Холандия, Франция и Англия, Гаврил бил само на няколко километра от мястото на престъплението - първо се скрил във вилата на своя приятел от детинство Илко Маринов в Добревци. До мъжа, който живее в Ботевград, разследващите стигнали, чрез мобилните телефони, ползвани от Гаврил.
А в последното му скривалище били намерени дамски перуки, женски дрехи, пишеща машина, вестници. Разследващи са категорични: следял е какво излиза в пресата - основно в “24 часа”, докъде е стигнало разследването. Вероятно се е дегизирал като жена и е слизал в града.
Че внимателно е обмислял и подготвял престъплението, свидетелстват хора, които твърдят, че преди това Гаврил често бил забелязван да пазарува в Тетевен. Купувал пити кашкавал, тенекии с маслини, трупал запаси за времето, когато ще се укрива.
Сврян под разместените керемиди на запуснатата стара къща в местността Цоловци, Гаврил е гладувал неистово. Не е за вярване и че на 73 години е изкарал зимата без отопление. След смъртта му само найлонова торбичка с чесън е открита сред вещите.
На стар стол, служил за маса, били книгите, които е чел до последно - “Кръстникът”, ВИС от Георги Стоев и “Моята битка за България” на Волен Сидеров.
Имал обаче запаси от лекарства, но и достатъчно боеприпаси. Освен оръжието на престъплението - пистолет със заглушител, са открити 150 патрона 9 мм за система “Люгер”.
Завиждам на себе си, казвал Гаврил
Дядо Рамбо, както го наричаха в социалната мрежа, може би е разбирал, че идва краят му. Въпреки това, като стигат до скривалището му, полицаите намират гладко застлано импровизирано легло, подредени дрехи, чисти съдове. Когато усетил, че смъртта е близо, събрал сили, изпълзял от бърлогата си, стигнал до оживено място и издъхнал. “Завиждам на себе си за начина, по който съм живял”, самодоволно казвал Гаврил. Но не подозирал финала на този живот.
