Подменят старите жици, но старите стълбове си стоят, а трябват нови
След часове без ток по Коледа 50-годишен мъж в Трявна инвестира 800 лв. в генератор с малка мощност. С него може да подава ток към помпата на парното, когато енергото му го спре, и да свети някоя крушка, да работят телевизор и хладилник.
Други правят пазарни проучвания за UPS, с които парното и след спиране на тока може да работи, търсят устройства, които да издържат повече часове.
Хора, които имат близки в Априлци, казват, че там семейства отдавна са инвестирали в генератори.
Проблемите, които създадоха енергодружествата в дните около Коледа и Нова година с тока на много места в България, явно
ще раздвижат още повече този пазар
В населените места в планините много хора са направили парно или камини с водни ризи в съчетание с климатици. Белята става, когато няма електричество, а това не е рядко явление, дори да не е валял сняг.
По Коледа излязоха наяве и неосветявани досега проблеми, като неразчистени просеки или паднали дървета, които са извън тях, но пък са толкова високи, че при падането си са скъсали жиците. Електричари казват, че в годините назад са се справяли с проблема, като са орязвали само върховете на дърветата в близост до просеките, така че да не засягат горските и зелените. Сега се иска увеличаване на сервитута на мрежите.
Научихме и че има остарели мрежи на по 45 години, каза го министърът на енергетиката Владимир Малинов.
Само че една от причините да продадат през 2004 г. държавното електоразпределение, уедрено в три блока, на частни компании беше тъкмо това
да се обновят мрежите
Коледната изненада за над 200 населени места, които останаха с часове и с дни без електричество, прилича на кошмарните зими на 2012 и 2017 г. В първата година студът обледени жиците, а през втората в региона имаше такъв недостиг на ток, че тогавашният енергиен министър Теменужка Петкова забрани износа. Само че сега беше просто зима.
И затова с пълна сила стои въпросът - какво става с инвестициите, които са калкулирани в цените на тока, къде отиват, какъв е резултатът. И дали са достатъчни, или пък са свивани,
за да не поскъпне сериозно
електроенергията. Само че цената ѝ през последните години, с изключение на тази зима, се увеличава с по 3-4 на сто и токът остава по-изгодният от другите начини на отопление - дърва, парно, газ.
Запознати казват, че в КЕВР сериозно са се захванали с проверка на инвестициите, както и на авариите и какво точно ги е причинило. Докато чакаме резултатите, които ще излязат към края на януари, “24 часа” попита електоразпределителните компании за вложенията им в мрежата и защо се случват тези аварии.
От “Електрохолд” отговориха, че всеки разход и приход на “ЕРМ Запад” се контролира от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Одобрените инвестиции за последните 5 години са по около 100 млн. лв. на година за всички пера - от развитие на мрежата, през подготовка и превенция срещу аварии, реновиране на съществуващата инфраструктура, нови присъединявания и т.н.
От дружеството смятат, че
те са крайно недостатъчни
на фона на инфлацията и поскъпването на материалите и оборудването.
Над 60% от тези инвестиции отиват за нови присъединявания на жилищни сгради и корпоративни обекти. 20 на сто се влагат в подмяна на електромери.
От компанията коментират, че нормативната уредба ги задължава да сменят електромерите на клиентите на 6 години. “Това е много по-къс период, отколкото е в други държави, и е един ненужен разход, включен в ценообразуването”, смятат от “Електрохолд”.
Само 20 на сто, т.е. едва 20 млн. лв., се инвестират в поддръжка и реконструкция на мрежите, изнасяне на електромерни табла и други.
Според оценки на “ЕРМ Запад” за поддържане на мрежата, чиято средна възраст е над 45 години, са необходими над 170 млн. лв. на година.
Друго предизвикателство са тежките и продължителни процедури по Закона за обществените поръчки. Обявените в момента са съгласно одобрените инвестиции. Ако те бъдат увеличени, трябват да се пуснат нови процедури, което отнема към 9 месеца.
Причината за 95% от авариите от последните дни на миналата година е падането на високи дървета извън сервитутните зони върху електропроводите. От компанията настояват за промяна на нормативната уредба
за увеличаване на сервитутните зони
на електропроводите, защото това щяло да намали значително аварийността и ще предотврати продължителните безтокови паузи.
От “Енерго-Про” казват, че обилният снеговалеж е довел до обледеняване на множество електропроводи, съпроводено със съборени дървета, които са скъсали проводници и са счупили стълбове. Тяхната подмяна изисква технологично време.
За отстраняване на аварии по мрежата дружеството има 384 екипа в пет центъра в Североизточна България. Но на места в пресечените планински райони достъпът до електропроводите е бил възможен само пеша през високи преспи.
Подмяната на счупени стълбове в разкаляни или засипани със сняг терени също довела до забавяне.
За ускорена модернизация на мрежата “ЕРП Север” е увеличило инвестициите в електроразпределителните съоръжения през 2024 г. от 43 на близо 54 млн. лв., което представлява повече от 25%. Одобрените от КЕВР инвестиции за периода 2024 – 2026 г. са в размер на 50 млн. лв. годишно. Дружеството инвестира повече от предвиденото от КЕВР. Инвестициите на “ЕРП Север” през последните години са 38,785 млн. лв. за 2020 г., но те
не са изпълнени в пълен обем
заради ограниченията по време на пандемията, когато за дълъг период от време имаше забрана за планови прекъсвания на електрозахранването за ремонти. През 2021 г. бяха 40,007 млн. лв., през 2022 г. – 41,427 млн. лв., през 2023 г. – 43,034 млн. лв., а за 2024 г. – 53,959 млн. лв.
За периода 2020-2024 г. 54% от тези пари са вложени в поддръжка на мрежата (подстанции, възлови станции трафопостове, въздушни и кабелни линии). 11 на сто са за механизация по отстраняване на аварии, поддръжка, екипни автомобили и транспортни средства. 17 на сто от средствата отиват за измервателни уреди за осигуряване точност на измерваната енергия и 11% - за нови присъединявания, включително на ВЕИ. 7% са за други дейности - вторични технологии, инструменти, обратно изкупуване.
Основните проблеми, пред които е поставено електроразпределителното дружество, са няколко.
Изборът на изпълнители както на просеки, така и на строително-монтажни работи се извършва по Закона за обществените поръчки. Голяма част от компаниите декларират технически възможности, които реално не могат да изпълнят. Има 90-дневни срокове за обжалване на процедурите,
които бавят изпълнението
Често, когато трябва да се извършва дейността, фирмите сами се отказват заради липса на работна ръка или нужда от актуализация на разходите.
Проблем са и дългите срокове в Закона за устройство на територията, дългите съгласувателни процедури с общините и това забавя дейностите по поддръжката и ремонта.
“ЕРП Север” се опитва да решава проблемите със собствени сили, казват от компанията.
Липсата на достъп до част от отдалечените населени места също е затруднение. През изминалата седмица е имало труден достъп до села в област Габрово – Бялково, Бекрии, Бобевци и Солари.
В мрежата на “ЕРП Север” има дълги участъци, в които електропроводите са в пресечени местности без път до тях. Това затруднява и забавя аварийните екипи.
На територията на ЕВН като че имаше най-малко проблеми. От компанията обясняват, че основна причина за нарушаването на нормалната работа на част от разпределителната мрежа, включително и в тази на “Електроразпределение Юг” в Югоизточна България в края на декември 2024 г. са необичайните метеорологични условия в част от високите планински зони. Според данни от Националния институт по метеорология и хидрология декември 2024 г. е с най-много валежи от всички декемврийски месеци от 2015 г. досега, казват от дружеството.
Обстановката със снеговалежите на високите планински места е била повече от екстремна, което няма как да бъде предвидено с точност. Това се потвърждава и от факта, че основната част от населените места с нарушено електроснабдяване бяха малки по размер и по брой клиенти, намиращи се на високо надморско равнище, в силно пресечена планинска местност. Достъпът на механизация до тях е бил силно затруднен,
а на места и невъзможен
през първите дни след обилния снеговалеж поради непочистени пътища и паднали заради мокрия сняг дървета.
От 2005 г. до днес средствата, вложени от ЕВН в електроразпределение на територията на Югоизточна България, надминават 2,5 млрд. лева. Източници, близки до енергийния регулатор, казват, че на година инвестициите са към 100 млн. лв.
От дружеството заявяват, че основно те се влагат в развитието и модернизацията на разпределителната мрежа, както и в поддръжката на съоръженията за постигане на сигурност на електроснабдяването на над 1,6 милиона клиенти.
“Електроразпределение Юг” всяка година анализира критични сектори от разпределителната мрежа, за да може целево да ги модернизира, така че да станат неуязвими от атмосферните метеорологични условия. Като успешен пример от компанията посочват района на Чепеларе и курорта Пампорово, чиято мрежа през 2015 г. е била силно засегната от снеговалежи и аварии. След целево инвестиране и реконструкция в този район не е имало смущения.
Дружеството прилага най-добрите практики при извършване на физическите инспекции на съоръженията и мрежата, за да може да разполага с актуална информация за състоянието им. Резултатите от инспекциите се обработват с дигитални технологии, които позволяват своевременно планиране и извършване на дейностите по привеждане в изправно състояние на електроразпределителната мрежа.
Ресурсната обезпеченост, професионалното управление на кризи и обучението на екипите са другите причини, които са помогнали за ефективната възстановителна дейност.
Дългогодишна практика на компанията е
да инсталира мобилни генератори
за осигуряване на електроенергия за населени места, за които възстановителните дейности изискват по-продължително време. Такъв беше случаят този път. Компанията разполага с 18 мобилни агрегата с обща мощност над 2,5 мегавата и 4 мобилни трафопоста с обща мощност над 2,4 мегавата.
Всичко това е причина засегнатите домакинства и бизнеси да бъдат сравнително малко на брой на фона на над 1,5 милиона клиенти, обслужвани от компанията в Югоизточна България.
От отговорите на електроразпределителните компании стават ясни няколко неща.
Паднали дървета и счупени стълбове
са сред главните причини за дните и нощите без ток на много места.
Енергетици коментират, че мрежата може и да е сменена, но са оставени старите стълбове. Заради умората на материала в тях трябва масова подмяна, а тя изисква доста пари. По-малко би струвало, ако се оцени ресурсът им.
Но прочистването на просеките би трябвало да е сериозен ангажимент през лятото. А ако около тях има високи дървета, които могат да паднат, държавата би могла да възложи на горските да ги премахнат.
Колкото до процедурите по ЗОП и дългите срокове по ЗУТ при работещ парламент законите не са свещени крави и могат да се променят.
Доброто от тези тъмни и студени дни е, че извади наяве проблеми, които не търпят замитане под масата до следващата криза с тока. Енергото може и да е частно, но е под контрола на държавата. А и самата тя си има ангажименти за сигурността на електроснабдяването - в лицето на енергийния министър, а и на земеделския, КЕВР, кметове и областни управители, а и депутатите, които пък отговарят пред избирателите си.
Кой доставя еленергията у нас
“Електрохолд”, а до 2022 г. - пражката ЧЕЗ, чрез дружеството си “ЕРМ Запад” държи електроразпределението в Западна България. Дружеството оперира на 40 000 кв. км с население от близо 3 млн. жители. “ЕРМ Запад” поддържа и развива 58 000 км мрежа и обслужва над 2 100 000 клиента.
ЕВН чрез дружеството си “Електроразпределение Юг” разпределя електричеството в 9 области в Югоизточна България на територия от 42 000 кв. км. Клиентите ѝ са 1,8 милиона.
“Електроразпределение Юг” оперира 2,4 км мрежа от далекопроводи 110 киловолта, 24 000 км е тази със средно напрежение и ниско, по която се разпределя електроенергията до домовете. Тя включва близо 25 400 км въздушни линии и 11 900 км кабелни линии, тоест под земята.
“Енерго-Про” с дружеството си “ЕРП Север” държи електроразпределението в Североизточна България. Това са близо 30 000 кв. км и девет области. Компанията управлява и поддържа електроразпределителна мрежа с обща дължина от близо 44 000 км и 26 подстанции.
