- ГЕРБ прекратиха разговорите с ДБ, след като последните отказаха и Бойко Борисов, и Росен Желязков за премиер
- 27 април най-вероятна дата за нови избори
Нито име на премиер, нито варианти на правителство ще има на Йордановден, понеделник, след като в неделя ГЕРБ прекрати преговорите с “Демократична България”.
Новината дойде изненадващо от партията на Бойко Борисов след 21 дни на преговори. Причината неговите преговарящи да сложат точка е, че ДБ не приели нито едно от двете предложения на първата политическа сила за премиер - Бойко Борисов и Росен Желязков. В съобщението си ГЕРБ благодари за конструктивния тон на другите две преговарящи сили - БСП и ИТН.
Разривът дошъл на поредната среща в неделя, на която са присъствали и четирите формации. До последно представителите на ГЕРБ, ДБ, БСП и ИТН са изработвали общия вариант на коалиционно споразумение - в събота работата им продължила близо 12 часа. По информация на “24 часа” от участници разговорите по тази линия вървели добре, били направени много отстъпки и записани много от обещанията на всяка от формациите. Проблем отново били имената както на бъдещите министри, така и на новите кадри в съдебната власт.
“Споразумението за съвместно управление на този етап не е завършено, макар да е в много напреднал стадий. От медиите научихме, че ГЕРБ прекратяват преговорите”, написаха от ДБ във фейсбук. Те уточняват, че за тях “въпросът за личността на премиера и персоналния състав на правителството винаги е бил под условие на завършено споразумение и провеждане на лидерска среща”.
И ДБ, и БСП, и ИТН многократно са заявявали, че не биха приели Борисов за премиер, а малко преди старта на преговорите той самият обяви, че няма да е номинацията на ГЕРБ, за да “не пречи”.
Срещите между партиите започнаха на 16 декември и
се водиха през всички празнични дни в различни формати
- ГЕРБ с ПП-ДБ, ГЕРБ с БСП, ГЕРБ с ИТН, после пак всички заедно и поотделно. В крайна сметка коалиционното споразумение е било готово почти 100%, като в него са били залегнали повечето от исканията на ДБ, научи “24 часа”.
Било е постигнато съгласие за избор на членове на всички регулатори от парламента, включително нов Висш съдебен съвет, по начин, който да гарантира високите нравствени качества на избраните.
Освен това ГЕРБ, ИТН и БСП се подписали и за
бързи промени в Закона за съдебната власт преди 16 януари,
когато ВСС гласува дали избира Борислав Сарафов за нов главен прокурор. Съгласието е било да се приемат текстовете на ПП-ДБ, които реално спират избора на Сарафов и правят невъзможно той и шефът на ВАС Георги Чолаков да останат начело на институциите като изпълняващи функциите.
Била е договорена и нова организация на прокуратурата, която да даде автономност на прокурорите. И реформа на специалните служби и въвеждането на редовни тестове за почтеност на служителите им.
В договорките влизало и своеобразно приемане на регламент тип евроМагнитски на територията на България за ограничаване вредите върху финансовата система от прането на пари.
Четирите формации са имали договорка и за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията,
като това да стане с обикновено мнозинство от 121, а не със 160 депутати, както се предвиждаше досега.
Специална точка в споразумението е било прекратяването на влиянието на политици и партии върху изпълнителната и съдебната власт. Така основните тези от декларацията на ПП-ДБ за промени за съдебната система и за т.нар. санитарен кордон за ДПС-НН реално са били разписани в споразумението.
Подписването на декларацията и взаимноприемлив премиер са и условията на “Продължаваме промяната” също да дадат подкрепа за правителство, са казвали неведнъж лидерите Кирил Петков и Асен Василев в публичните си изяви от началото на преговорите.
Ние следим внимателно техните преговори, но не участваме в тях. Ще участваме единствено и само ако декларацията бъде подписана и разговорът е за равноотдалечен премиер. По тези две точки няма да направим компромис. Така че оставяме колегите да преговарят - ако постигнат някакви резултати, нека видим, заяви Петков в парламента на 18 декември.
Нека да разпише декларацията. В момента, в който я подпише, може да започнем разговори, както стана с БСП, каза пък по адрес на Борисов Асен Василев малко преди празниците на партийно събитие.
Че бившият финансов министър и съпредседател на ПП повече иска избори, отколкото правителство, обаче подозира дори самият Борисов. Асен Василев е човекът, който всячески пречи да се състави правителство, каза лидерът на ГЕРБ на 12 декември, малко преди старта на разговорите с другите формации.
На масата за преговори тези дни обаче от
ДБ не поставили конкретни имена за “равноотдалечен премиер”
Такива се споменавали единствено извън официалните срещи. От ДБ виждали в тази роля шефката на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, двамата бивши президенти Петър Стоянов (СДС) и Росен Плевнелив (ГЕРБ), както и бившия външен министър и посланик в Турция Надежда Нейнски.
Вътре на преговорите обаче говорили най-вече за съдебната власт - не само за главен прокурор, а всички висши постове с дълги мандати от 7 или повече години, разкриха запознати. Затова според информация на “Епицентър” в парламента се появил бившият лидер на “Да, България” и експравосъден министър, който след оставката си живеел в Брюксел - Христо Иванов. Твърдението не беше потвърдено официално. Факт било обаче, че за ДБ, които се съгласиха да преговарят за правителство,
единственият приоритет реално били постовете с дълги мандати в Темида
Подобна теза изрази и един от новите собственици на социологическа агенция “Галъп” Петър Кичашки. (Виж долу.)
Най-малко изненадани от развоя на преговорите сега вероятно ще са хората на Атанас Атанасов, които и досега прогнозираха, че кабинет едва ли ще има, изборите са все по-близо, а резултатите след тях за коалицията с ПП - все по-неясни.
Очаква се в понеделник президентът Румен Радев да каже кога точно ще връчи първия мандат. Според запознати той бил склонен да отлага процедурата максимално, за да даде време на партиите да се разберат. Не е ясно как ще подходи в настоящата ситуация, когато ГЕРБ прекратиха преговорите.
Със завъртането на рулетката за мандатите започват и изчисленията кога евентуално биха били следващите избори. Като най-вероятна дата засега се сочи 27 април, тъй като предните 3 недели на месеца са пролетната ваканция на учениците, Цветница и Великден.
Петър Кичашки, “Галъп”: Това не е съдебна реформа, а натиск за преврат в системата
“Съдебната реформа е важна тема, но никой от повдигащите я реално не иска реформа, а иска смяна на караула. Съдебна реформа може да има в сроковете за издаване на решения, в съдебните експертизи, в баланс между бързина и качество на правораздаването. Но нашите борци за съдебна реформа не говорят за това, а говорят само за подмяна на главния прокурор и кадрово овладяване на съдебната власт. Това не е съдебна реформа, това е политически натиск за извършване на преврат в системата.” Този коментар направи във фейсбук един от новите собственици на агенция “Галъп” Петър Кичашки.
Той публично разказа, че до него е достигнала информация за амбиция на Христо Иванов да се върне отново в оперативната политика: Витаят разни слухове из столичните кьошета, че Христо Иванов ще прави опити за връщане в оперативната политика. Поводът - отново онази прословута десетгодишна дъвка за “съдебна реформа”.
Иванов се оттегли преди близо седем месеца след предишните избори, на които ПП-ДБ останаха трети, като подаде оставка като лидер на “Да, България”. И досега движението няма нов председател, очаква се такъв да бъде избран напролет. Иванов обаче продължава да работи за партията си.
