- Най-младият пациент на борда – на 4 г., най-старият – на 92
- Критичните случаи получават най-често помощ в София - в университетските болници и ВМА, и в УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив
43 успешни мисии отчита Центърът за медицинска помощ по въздух за половин година. Официално той започна своята дейност в началото на юни 2024 г.
В Регионална база за спешна медицинска помощ по въздуха – София, работят 7 лекари и 6 медицински сестри, а в Координационната централа на центъра има 4 лекари на длъжност ръководител на смяна и 15 медицински сестри/диспечери.
Най-често мисиите на спешните медици по въздуха
са от вида hospital to hospital, когато по медицинска преценка се налага пациент да бъде преместен от една болница в друга,
която е с необходимото по-високо ниво на компетентност.
4 са реализираните първични мисии, в които пациентът е взет от мястото на инцидента и е транспортиран до лечебно заведение. В три от случаите се касае за пострадали в планината туристи.
Най-малкият транспортиран по въздуха пациент е дете на 4-годишна възраст. Най-възрастният пациент е на 92-годишна възраст.
Естеството на случаите е различно, но общото е, че пациентите се намират в тежко, в повечето случаи животозастрашаващо състояние. Сред случаите има както различни медицински състояния, така и травми вследствие на пътнотранспортни произшествия, битов травматизъм и др.
Пациенти са транспортирани от: МБАЛ - Шумен, МБАЛ Югозападна болница – Сандански, МБАЛ “Д-р Никола Василев” – Кюстендил, МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” – Велико Търново, УМБАЛ “Медика” - Русе, МБАЛ - Велинград, МБАЛ - Троян, МБАЛ - Търговище, МБАЛ - Хасково, МБАЛ “Света Петка” – Видин, “Уни Хоспитал” – Панагюрище, МБАЛ-Благоевград, МОБАЛ “Иван Скендеров” – Гоце Делчев, МБАЛ “Христо Ботев” – Враца, МБАЛ “Д-р Тота Венкова” АД - Габрово, и други.
Най-честата локация при кацане е площадката на УМБАЛ “Св. Екатерина”,
но кацания са извършвани също на УМБАЛ “Света Анна” София (Окръжна болница) и УМБАЛ “Лозенец” ЕАД.
Най-много пациенти са транспортирани до УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, УМБАЛ “Света Анна”, София (Окръжна болница), УМБАЛ “Света Екатерина”, УМБАЛ “Александровска болница”, УМБАЛ “Лозенец”, Военно-медицинска академия, СБАЛ по детски болести “Проф. Иван Митев” , УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив и др.
От Министерството на здравеопазването заявиха, че нямат статистика за състоянието на транспортираните пациенти след края на мисията. Справка от всяка болница, приела транспортирани с хеликоптер, ще уточни помощта за хората.
Д-р Вера Иванова, борден реаниматор и ръководител в Регионална база – София, на Центъра за спешна медицинска помощ по въздух: Готови сме да излетим до 5 минути при сигнал за пострадал
- Във въздуха разчиташ единствено на собствената си преценка и умения - от тях зависи всичко за пациента
- Няма да забравя случая с 28-годишна родилка от Русе - лично следих за състоянието ѝ. Пациентите ни бяха двама – майката и детето, растящо в нея
- Как решихте да се включите във въздушния екип, д-р Иванова?
- За да се реализира напредък било то в личен или в професионален аспект, всеки човек трябва да излезе от зоната си на комфорт. Първоначалният ми мотив да се присъединя към това начинание бе любопитството как самата аз бих се справила с по-специфичните работни условия, които допълнително затрудняват транспорта на критичен пациент. Впоследствие обаче фокусът беше изместен. Не отне много време на всички работещи в центъра реално да осъзнаем огромното национално значение на този проект. Особено голямо е удоволствието на всеки един от нас при успешно реализирана мисия.
- Колко души сте в екип при всяка смяна?
- В момента сме един лекар анестезиолог-реаниматор, и неговата дясна ръка – реанимационната сестра. Двама пилоти от авиационния екип и от оперативния координационен център също двама колеги за контрол на полета. Има и наземен технически екип, който проверява на земята състоянието на хеликоптера.
Работим 12 часа всеки ден в светлата част на деня
Такова е изискването на Европейската асоциация – всяка новосформирана структура трябва да премине през период на натрупване на опит, за да получим разрешение за нощни полети.
- Какво е усещането да работиш толкова метри над земята?
- В сравнение с работата в болница или друго лечебно заведение, във въздуха усещаш отговорността в много по-висока степен. Медицинският екип във въздуха, както казах, е oт лекар и сестра. От нас зависи изцяло състоянието на пациента, ще понесе ли той транспортирането.
Наша е преценката за състоянието на пострадалия във всяко отношение. Взимат се много бързи решения. Стабилизирането на болния преди полета и по време на него зависи от нас. Изключително важно е, за да се предотвратят евентуални усложнения. Във въздуха разчиташ единствено на собствената си преценка и умения. А освен за безопасността на пациента в летателното средство си отговорен и за своята собствена. Важи за всеки един член на екипа.
- Какви качества се изискват от вас, за да работите при подобни условия? Може би най-вече смелост?
- По време на мисия условията са наистина различни. Има шум, вибрация. Не на последно място е и ограниченото пространство в кабината. Заради шума комуникацията ни един с друг е затруднена, както и диагностичните и терапевтичните възможности. Това развива уменията за работа в екип – между лекаря и сестрата. Ние вече се разбираме само с поглед или с жестове. Изисква се и изключително добра професионална подготовка, която спомага за бързата преценка, увереност в собствените умения за максимална ефективност при стабилизиране на пациента преди полета, което гарантира всъщност безопасността на пострадали при транспортирането. Изискват се отлични комуникационни умения с всички участници в мисията.
Спокойствието и хладнокръвието са от първостепенно значение
За мен, за да бъде успешно едно начинание, се изискват най-вече желание и сърце.
- За тези 6 месеца от първия полет на медицинския хеликоптер кои бяха най-далечните места, до които трябваше да летите заради спешен случай?
- Към момента най-отдалечените ни от базата дестинации са първата ни мисия до болницата в Шумен и до болница “Медика” в Русе.
- Кои бяха най-рисковите моменти в работата ви за тази половин година?
- Когато става дума за критичен пациент, за мен всяко действие, всяко бездействие или закъснение е риск. Нарушаване или незадълбоченото познаване на правилата за безопасност около и в летателното средство са непосредствен риск както за екипажа на борда, така и за всички наземни служби, ангажирани в момента на действие. Бяха проведени много курсове и обучения във и извън страната. Както и серия тренировъчни полети. Всички те бяха проведени по утвърдена от Министерството на здравеопазването програма. Тяхната цел бе именно да намалят тези рискове.
-Сблъсквали ли сте се с ъс затруднения като висока турбулентност, затруднена видимост? Изпитвали ли сте в някакъв момент страх?
- Не съм изпитала проблеми, свързани с метеорологичните условия. Доколкото знам, и останалите колеги също не са.
- Колко бързо успявате да се отзовете на сигнал?
- Преди всяко дежурство дежурният екип проверява наличния медицински консуматив, оборудването по списък. Хеликоптерът също се проверява за изправност от техническия състав. Провежда се сутрешен брифинг и хеликоптерът се обявява за оперативен – в абсолютна готовност да тръгне веднага. След получаване на сигнал, отново след кратък брифинг на екипа, за да се обсъди конкретния случай, ние сме практически готови да излетим до 5 минути.
За мен по-важно е, че се наблюдава сериозна тенденция – все по-бързо се случва успешно координацията между всички, включени в процеса колеги – било то изискващото лечебно заведение, колегите от наземната спешна помощ, тези, които обезопасяват периметъра... Комуникацията наистина става все по-лесна с всяка изминала мисия. С всяка нова мисия изглаждаме някои проблеми, които са се срещали при предходната. По този начин се подобряваме постоянно. Всички служби в здравната система свикнаха с нас.
- Какви проблеми имахте за преодоляване?
- Авиационната медицина е много специфичен раздел от медицината. Цялото медицинско оборудване и консумативи на хеликоптера подлежат на специфично сертифициране за летателна годност. Имаше проблеми и дадено време те да бъдат решени. Изисква се отдаденост, последователност и много търпение. Наложи се да се разработят и нови правила за работа. Те трябваше да бъдат утвърдени и според европейските изисквания. Това отне време.
- Какви са вашите лични препоръки за подобряване на системата на въздушната помощ?
- Не бих могла да дам препоръки за това как да се подобри нещо, което реално още не е изградено цялостно. Ние сме структура, която още не е изградена в крайния си вид. На първо място трябва
да се изгради мрежата от всички включени в проекта регионални бази
Постепенно да бъдат обучени още медицински специалисти. Да се информира повече обществото и структурите в здравеопазването за значението на нашата дейност. И може би бъдещите поколения да продължат започнатото от нас.
- Има ли случай, който няма как да забравите? Кой случай ви докосна емоционално?
- Първо в ума ми идва една 28-годишна родилка от отдалечените региони. От град Русе. Транспортирахме я до София. Тя е жива и здрава. Аз лично проследих развитието на нейното състояние. Този е случаят, който мен лично ме трогна най-много. Пациентите ни бяха не един, а двама – майката и детето, растящо в нея.
CV:
- Д-р Вера Иванова е на 35 години. Родена е във Велико Търново.
- Завършва медицина през 2010 г. в МУ - София, с призната степен магистър по “Oбществено здраве и здравен мениджмънт” и призната специалност “Анестезиология и интензивно лечение”.
- Специализира в УМБАЛСМ “Пирогов”, където работи в периода 2014-2021 г.
- Паралелно през 2017-2021 г. работи в Клиника по интензивна терапия във ВМА.
- През 2019-2021 г. е преподавател-треньор по програма ПУЛСС на реаниматори от наземна спешна помощ, а от 2021 г. до момента работи в СБАЛАГ “Майчин дом” като анестезиолог-реаниматор към Клиника по анестезиология и интензивно лечение (КАИЛ).
- От началото на 2024 г. е борден реаниматор и ръководител в Регионална база – София, на Центъра за спешна медицинска помощ
- по въздух.
