Нов параклис, посветен на св. Василий Велики, е издигнат в Момчиловци. Така огнения кръг от малки храмове над родопското село стават вече 30. Откриването и освещаването на параклиса е на 1 януари – Василовден.
Инициатор за строителството и ктитор на храма е Васил Радичев от Момчиловци, който по-късно е подкрепен от свои съселяни.
"Много са, трябват усилия и време да ги обиколиш всички
Най-отдалеченият, на границата с Лъки, е на 30 км, има и в чертите на самото село. Това са закрилниците, които ни крепят, сближават и обединяват. Тук всички се чувстват равни, свободни и задружни. Във всеки параклис на деня на светията има празнична трапеза за хората, които са дошли на поклонение. Водосветът е служба за здраве, богослужение, на което се молим на светията да помага, да закриля хората от селото", казва енорийският свещеник Николай Рангелов.
Според отец Николай няма друго място в България с по-малко от 1000 жители и за малко повече от 100 г. да е построило толкова християнски храмове.
Всички се поддържат от местни семейства или съименници. В селото никой не си спомня кога е построен параклисът "Св. Георги Победоносец", който се намира на 12 км, но двама съименници - Георги Маламов и Георги Пичуров, решили да го ремонтират в годините преди комунизма, тъй като се е рушал.
Трети Георги - Георги Георгиев, преди 10-ина години е направил път дотам и го ремонтирал. Димитър Недев е възродил и "Св. Димитър" в местността Клисурата. Той се поддържа от Елена и Атанас Андрееви.
Ивановците в селото се усетили, че нямат параклис на своя светец,
и през 2006 г. е построен "Св. Йоан Предтеча". Над 40 души, основно от Момчиловци, с това име и техни близки се включили със средства и труд, за да го издигнат. Сега те имат грижа за поддръжката му.
За "Св. Мина" се грижи фамилия Жекини. "Св. Пантелеймон" се поддържа от сдружение и кооперацията, "Св. св. Константин и Елена" - от сдружение от 5-6 човека, и т.н.
Всички те по неписани задължения оглеждат покривите и стените за течове, поправят евентуални повреди във и около параклисите. Когато настъпи денят на светеца, хората, които ги поддържат, имат грижата за курбана.
Помага им и църковното настоятелство. Ако е нужно, се намесват в помощ и съименниците. Но няма непочетен светия, дори и да е зима. Към края на XVIII в. в Момчиловци не е имало нито един параклис. Хората правели в къщите си т.нар. прошкинтар - място за поклон. Така се е наричал специалният кът в някой ъгъл, където са подредени иконите и над тях гори кандило.
Имало е и калена кандилничка с тамян, по-рядко се е срещал молитвеник. Когато селото се разраства, се увеличава нуждата от религиозни треби. За общи дела преди построяването на църквата "Св. св. Константин и Елена" през 1836 г. е използвана плевня, разказват възрастни.
Строителството на параклиси започва
след това. Сред първите е "Св. Илия" под едноименния връх, където е аязмото. В самото начало на миналия век едно момчиловско семейство си нямало деца. Велика и Анастас отишли с 2 мулета до бачковското аязмо, за да дирят помощ от небесните сили и да се сдобият с рожба.
От голямото си желание жената получила т. нар. лъжлива бременност. Съобщила, че е забременяла, коремът започнал да расте. Всички близки били сигурни, че чака дете.
Когато дошъл 9-ият, а след това и 10-ият месец, настанали тревогите. Велика не раждала. Някои баби я посъветвали да чака 12-ия месец - имало поверие, че ако е яздила бременна кобила, може и тя да носи 12 месеца, както кобилите.
Но когато безрезултатно се изтърколил и 12-ият месец, тръгнали за помощ. Дочули за качествата на ясновидката Кортеза от Сливенския край. Щом зърнала семейството, тя викнала на другите чакащи да се разместят. После обяснила, че дете няма и няма да има, но за сметка на тази мъка ще бъдат възнаградени с друго.
Кортеза им казала, че на един от върховете до Момчиловци има животворен извор. Те не знаели къде е това, но ясновидката тръгнала с тях и ги съпроводила до връх Рожен, от където им показала хълма, от който извирала чудотворната вода.
Семейството отишло там, жената пила вода и се измила. Не след дълго тя била излекувана, цялото село разбрало това и така започнал строежът на параклиса. На освещаването присъствала и самата Кортеза, събрали се около 2000 души.
Запазена снимка от освещаването на множеството хора и пророчицата краси една от стените на параклиса. 15-ина години след това на "Св. Илия" е правен ремонт. Лечебната вода е каптирана, а момчиловецът Неделчо Канев донесъл и дарил на храма светогорски икони след посещение на Атон.
В по-ново време над нишата на извора местни поставили изящна дърворезба
Покойният вече Никола Каневски, който е бил 57 г. протосалт на момчиловската църква, твърди в книга за аязмото, че десетки хора с болежки се излекували в чудотворното аязмо. Според него родното му село е закърмено с вярата от времето на турското робство, когато през 1838 г. в района идва поп Глигорко, който. станал първи учител, свещеник и възрожденски будител. Той бил от големия и богат Ватопедски манастир в Света гора. Там по стара традиция на третия ден на Великден излизали монаси във великденски одежди и правели пасхална лития с хоругви, песнопения и дървени клепала.
Така литийно обикаля цялото землище,
собственост на манастира. Още първата година на третия ден на Великден поп Глигорко излязъл с хоругви и пасхални песнопения и през Голямската махала в Момчиловци ги извел на възвишението Света Летения.
"Литийното шествие не е прекъсвало никога до днес. След Великден учениците го правят до параклиса "Св. Летиния" и там носят от великденските яйца", казва свещеникът дядо Николай, който е от 26 г. в селото и обслужва още Соколовци, Славейно, Петково, Давидково, Баните до отдалеченото на 60 км Загражден.
Иначе е пловдивчанин. Дошъл с известно притеснение в родопското село, тъй като трябвало да замести починалия отец - легенда за местните, Константин Канев, наричан просто поп Каньо.
"Чрез параклисите ние раздаваме благодеяния. Тук хората са подредени, поддържа се нивото на вярата. В крайна сметка те са и повод да се съберем, да се видим и покрай празника на съответния светец да споделят тегобите си", казва свещеникът.
В Момчиловци свещениците са на особена почит
Имената им са изписани на красива паметна плоча пред църквата. Тя пък е дело на родените през 1942 г. Това е една друга уникална традиция в района - родените в една година набори да правят по нещо за селото си.
Всички параклиси в района на Момчиловци не се заключват. Всеки може да влиза в тях по всяко време. Местните твърдят, че никой не краде, въпреки че се посещават и от стотици туристи. Отскоро те са с начертани маршрути, които условно са разделени на северна, източна и западна зона.
Обхождането им изисква време и търпение, защото разположението им е в в разнообразен природен ландшафт, минава се през приказно красиви природни кътчета, вият се край бистри реки с огънати над тях каменни мостове, пресичат зелени пасища и вековни иглолистни гори.
Първият маршрут е от селото до "Св. Дух". Пътеката е дълга 7,5 км и може да се видят общо 4 параклиса. Вторият е от Момчиловци до "Св. Летения" и включва разглеждането на 9 храма, а третият тръгва от църквата, стига до "Св. Илия" и включва 6 параклиса.
