На 30.11.1996 г. порой от 200 л/квадратен метър пада за кратко време над Златоград и взима 3 жертви - 89-годишната Виолета Чаушева, 61-годишната Айша Бодурова и 26-годишния Велин Башев. Реките Голяма и Малка влачат дървета, строителни материали, наноси. Те се събират в центъра на града и дават началото на река Върбица. Тя се смята за най-поройната река у нас, коварна и непредсказуема, затова местните хора я наричат Змийска река.
Количеството вода става огромно и помита всичко - залива над 100 къщи и предприятия по течението си. Хората с ужас откриват цял автобус, влачен и смлян от потопа. Буйната Змийска река събаря цели сгради, надвиснали над коритото. Наводнението нанася големи щети – разрушени мостове, подпорни стени, ВиК инфраструктура, телефонни връзки, енергосъоръжения, отнесени са пътищата в общината, подкопани са основите на жилищни сгради.
По данни на общината близо 1000 души се нуждаели от помощ за отводняване на къщи и изчистване на дворове. По тогавашни оценки щетите само върху обществената инфраструктура са за над 1 млрд. неденоминирани лева. Високата и разрушителна сила на водата, която идва със страшна сила от планините над града, разрушава двата най-големи и най-важни моста в центъра и разделя града на две. Други над 15 моста в общината са подкопани и частично повредени. В откъснатите села близо месец хляб се доставя с катъри.
Следват тежко възстановяване в най-бедните години в страната в очакване на помощ и обезщетения. Историята на множеството засегнати семейства събуди обаче съпричастност у стотици българи от страната и чужбина и тонове с дарения пристигаха пред сградата на кметството и по линия на БЧК.
“Стихията бе апокалиптична и разрушенията огромни. Много хора в града месеци наред бяха на ръба на оцеляването. Бедствието бе в периода на т.нар. Виденова зима, когато държавата бе фалирала, левът се срина, спестяванията на хората - стопени, имаше хиперинфлация и опашки за хляб. Правителството на Жан Виденов бе ангажирано с оцеляването си, а държавната хазна - ошушкана.
Въпреки тежкия период градът се изправи благодарение на хилядите дарения. Мисля, че онези месеци бе първата масова проява на дарителството и доброволчеството в най-новата ни история. Идваха цели тирове с храни, както и парични дарения от граждани, общини и много чужденци за възстановяване на обществената и частната инфраструктура”, казва Ефим Ушев от Златоград.
Новоизбраният тогава президент Петър Стоянов е движеща сила по възстановяване на града. На място пристигат 50 войници от Строителни войски начело с началника им ген. Радослав Пешлеевски. “Златоград е втора Стражица” възкликна тогава генералът. Войниците се увеличават и участват за възстановяване на тока, водоподаването и изграждане на временни пътища. Успоредно с това се строи и един от разрушените мостове. В Златоград го наричат Стояновия мост на името на президента. За особения му принос при възстановяване от природното бедствие през май 1997 г. Петър Стоянов е обявен за почетен гражданин.
Изграден е и друг мост, построен с пари от общините Габрово и Дупница. На перилата му е поставен паметен знак на двете общини. Пешеходен мост, който минава над коритото, откъдето тръгва Върбица, е възстановен с лични средства на тогавашния кмет на побратимения гръцкия град Хрисуполис Милтияди Пасалидис, който е носител на най-високото отличие на Златоград - “Ключ на града”. Вляво от т.нар. гръцки мост е направена висяща скулптура, олицетворяваща водната стихия. Тя е окачена на кръстосани стоманени въжета, вързани за брега. Скулптурата е дело на “Арт група 7” и е финансирана от швейцарската фондация “Про Хелвеция”.
“Бедствието отпреди 28 г. е от тези, които се случват веднъж на 100 години. То все още е в спомените на хората. И при двете реки, които се вливат в центъра на града, има нарушение на естествения отток чрез съществуващите хидротехнически съоръжения – язовир “Златоград” на Малка река и хвостохранилище “Ерма река” на р. Ерма – приток на Голяма река, и правилното им управление при обилни валежи е ключът към безопасността на населението. Мога да кажа, че е направено много през годините за по-голяма сигурност. Общината е ангажирана обаче да обезопаси цялото корито на Върбица в чертите на града. По голяма част от коритото има защитни стени, но все още има участъци, които предстои да се укрепват”, казва сегашният кмет Мирослав Янчев.
6 г. преди това 3-метрова вълна в река Върбица погуби 10 войници, телата на 6-има не бяха открити
Шест години преди невиждания потоп в Златоград, взел три жертви, поройната река Върбица помита 4 танка и 4 военни транспортни машини (МТЛБ).
При този инцидент загиват 7 войници, двама офицери и един сержант. Всички момчета са на възраст между 18 и 26 г. Телата на 6-има не са намерени, въпреки че издирването им продължава седмици.
На 12 декември 1990 г. танковият и мотострелковият батальон на полка в Момчилград имат планирани контролни стрелби на полигона край село Балабаново. Обичайният път на тежките бойни машини минава през река Върбица. Този ден обаче тя е придошла, нивото ѝ е много по-високо от нормалните 50-60 см.
Бойните машини, които навлезли във водите ѝ, са били залети от триметрова вълна. И до днес не е ясно откъде е дошла - дали от изпускането на язовир, или от освободила се тапа по поречието на Върбица.
Първи в реката нагазват транспортните машини. Без да изчакат те да излязат, както е по устав, малко по-надолу по течението навлизат и танковете. В този момент удря приливната вълна.
Половин час след това машините вече са неуправляеми. Двигателите загасват. Намиращите се вътре общо 21 души започват да се спасяват сами. 10 от тях нямат късмет и прегръдката с реката е смъртоносна.
Загиналите са: лейтенант Илиян Попски, лейтенант Русин Самуилов, сержант Ангел Илков, ефрейтор Велин Хаджиев, ефрейтор Желязко Христов, ефрейтор Иван Янков, редник Красимир Канев, редник Николай Сандев, редник Петко Петков, редник Стефан Стефанов.
“Hе мога да гледам по телевизията за наводнението в с. Бисер. Пред очите ми сякаш е моето момче”, каза пред “24 часа” Вълчо Янков Колев от Крън през февруари 2012-а. “Понякога го сънувам. В сънищата ми все е дете, един такъв, малък”, добавя съпругата му Софка. Двамата загубиха сина си ефрейтор Иван Янков в разбеснелите се води на Върбица. Оттогава той се води безследно изчезнал. Водата повече не им го върна.
Без да научат къде е гробът на сина им Красимир Канев, от този свят си отидоха и Тодорка и Минчо Каневи от Гълъбово. Техният Краси също бил в една от военните машини.
И двете момчета не били навършили 20 г., когато срещнали смъртта. Трябвало да се уволнят след 8 месеца.
