В лоното на Православната църква не можем еклисиологично, канонично, а следователно и юридически, да имаме две или повече едноименни „източни православни църкви", дори и при варианта, например, една „Православна българска църква" и една „Източна българска църква", защото тези словесно различни църкви представляват една и съща Църква. Това е мнението на Перистерийския митрополит Григорий (Папатомас) от Гръцката православна църква, който е професор по канонично право в Богословския факултет на Атинския университет и в Православния богословски институт „Св. Сергий" в Париж.
Становището е предоставено на Българската православна църква от автора във връзка с делото в Европейския съд по правата на човека в Страсбург преди 15 години, но то и днес запазва своята актуалност.
"Беше поискано от мен да формулирам канонично експертно мнение относно това, дали еклисиологичните прилагателни определения „Православна" и „Източна", като църковни определения за поместната Българска църква, са тъждествени по своята семантика и съдържание или не са", коментира митрополит Григорий.
"През първото хилядолетие на християнството църковноканоничните термини „православен" и „католичен" са били тъждествени. И двата термина се възприемат равностойно, за да определят Христовата църква, съответно откъм нейната догматична вярност и откъм нейната поместна църковна пълнота. След прекъсването на общение - „схизма" от 1054 г. между Римската патриаршия, от една страна, и четирите източни патриаршии, от друга страна (т.е. Константинополската патриаршия, от която Българската църква произлиза като Църква-дъщеря, а след кръстоносните походи (1095 – 1204/1261 г.) и Александрийската патриаршия, Антиохийската патриаршия и Йерусалимската патриаршия), по-горните термини остават в употреба в тъждествен смисъл на Изток, а пък Римската църква през второто хилядолетие възприема по чисто практически съображения втория термин „католическа" с едно ново съдържание – в смисъл на глобална. И това се случва главно след историческите спорове, породени от реформацията на Лутер, протестанството (1517 г.) и от Йерусалимския събор на четирите източни православни патриаршии (1848 г.), които възприемат съставния термин „римокатолическа", за да характеризират Римската патриаршия. Въпреки богословските спорове, Римската църква отива по-напред, като официално провъзгласява употребата на термина „католическа" по време на Първия ватикански събор (1870 г.), отъждествявайки този термин с термина „глобална", т.е. „Католическа църква = Глобална църква" и оттогава го е възприела".
"По време на първото хилядолетие също така се случва паралелно едно политическо събитие, което има пряка връзка с еклисиологичното прилагателно определяне на църквите. Императорът на единната Римска империя Теодосий Първи Велики (379 – 375) разделя империята на две части (395 г.), създавайки Западна Римска империя със столица Рим и Източна Римска империя със столица Константинопол, които поверява на двамата си сина Онорий и Аркадий. Прилагателните определения са чисто географски и определят мястото. По време на първото хилядолетие винаги срещаме „Църква на Запада или Западна църква" и „Църква на Изтока или Източна църква", без догматическо разграничение. Разграничаването идва след прекъсването на общение през 1054 г. и се изостря с четирите кръстоносни похода (1095 – 1204 г.), които започват като военнополитически операции за освобождаване на Светите земи и завършват с разпадането на четирите източни патриаршии, което трае до 1261 година. Оттогава в съзнанието на източноправославните понятието „западен" означава „(римо)католик" или „неправославен", а пък терминът „православен", който оттогава е получил оттенък на църковно отличие (без тогава все още това отличие да има конфесионален характер), е започнал да се отъждествява с „източен", т.е., който е от „нашия Изток", както са казвали помежду си източноправославните. Оттогава е било установено в широка употреба (църковна и не само), „православен" да означава „източен", както и обратното: „източен" да означава „православен", смята митрополит Григорий.
"Съществува и едно изключение при смесената употреба на термина „източен" в по-широк мащаб, но това изключение съществува извън Православната източна църква. Това са църквите на Изтока (които някога били православни) и са част от Римокатолическата църква, като носят институционалното название „Източни църкви, обединени с Рим" или наричани още: „Източни униатски църкви". Те представляват остатъци от кръстоносните походи, както и присъединили се към Римокатолическата църква след Брест-литовската уния (1596 г.) православни общности от Средния Изток и Източна Европа, които не са променили начина, по който извършват богослуженията си (своя ritus). Днес съществуват 23 такива църкви (7 по-големи и 16 по-малки), но те не се намират в църковно общение с поместните православни църкви, въпреки конвенционалната употреба „Източни униатски" църкви, така че институционалната им едноименност [с православните църкви по същите места] представлява юридическа и канонична узурпация".
"В лоното на Православната църква, макар да имаме много поместни „източноправославни църкви" (напр. Източноправославна църква на Гърция, Източноправославна църква на България, Източноправославна църква на Сърбия, Източноправославна църква на Румъния и т.н.) в единствено число и с различни местоположения, не можем еклисиологично, канонично, а следователно и юридически, да имаме две или повече едноименни „източни православни църкви", дори и при варианта, например, една „Православна българска църква" и една „Източна българска църква", защото тези словесно различни църкви представляват една и съща Църква. Същото важи и в случая на смесения вариант, например една „Православна българска църква" и една „Източноправославна българска църква", казва митрополит Григорий.
"При вековната си употреба, термините „Източна", „Православна" или смесеният термин „Източноправославна" църква, са еднозначни термини и означават една и съща Църква на едно дадено гео-държавно място, а узурпаторското им усвояване от други т.нар. църковни общности, не легализира тези термини. Употребата на тези термини принадлежи несъмнено и неизменно на историческата Българска православна църква, която притежава каноничната, еклисиологичната и юридическата изключителност на употребата им. Доколкото, разбира се, съществува обща воля да бъдат избегнати два огромни за гражданското общество юридически проблема, трябва да се има предвид, че: когато бъдат дадени еднакви наименования на историческата Църква и на една новоучредена църковна общност, която узурпира същото наименование, тогава автоматично се поражда антиеклисиологичната сътериториалност и незаконна едноименност на две едноименни църкви на едно и също място, със съответните противозаконни правни последствия", коментира Архимандрит Григорий Д. Папатомас.
На 16 декември Българската Православна Старостилна Църква бе вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Това решение е взел Върховният касационен съд. Така се отваря път и за регистрация на други църкви.
Регистрацията премахва всички административни и законови пречки, които досега затрудняваха или възпрепятстваха функционирането на Българската Православна Старостилна Църква да извършва своята дейност. Съдебната сага тече от 2009 г.
