Над 15 хиляди може да мине месечната сума на Наталия Киселова, ако освен като шеф на Народното събрание получава възнаграждение и за това, че е доцент в Юридическия факултет на СУ
Над 4700 лева разлика в месечните си заплати може да имат депутати на една длъжност в парламента, ако единият от тях е с научна титла и преподава в университет. Това е възможно след последните поправки на Правилника за работа и организацията на дейността на Народното събрание.
В началото на декември парламентът записа в правилника си, че избраниците не могат да получават допълнителна заплата по трудов договор, освен ако не е за преподавателска дейност във висше училище. И преди, и сега обаче имат право да получават пари по граждански договори или под формата на хонорари, както е при адвокатите например.
Така вероятно поне 12 депутати вече ще получават двойни заплати - като народни представители и като университетски преподаватели. Още повече са тези, които и досега са получавали допълнително възнаграждение заради научните си титли.
7080 лева бруто е настоящото основно възнаграждение на народните
представители Сумата се изменя четири пъти годишно, тъй като не е закована, а се преизчислява на всеки 3 месеца. За база са взети три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на НСИ. Смята се спрямо последния месец на предходното тримесечие, т.е. от 1 януари ще се промени отново.
Върху тази база обаче има още куп надбавки, които вдигат заплатите на някои от депутатите до над 10 хиляди лева.
Председателят на парламента например получава 55% отгоре, което прави 10 974 лева. Заместниците му са с 45% добавка, или 10 266 лева. Шефовете на парламентарни групи и комисии вземат 35% отгоре, т.е. 9558 лева. Добавка имат и заместник-председателите на комисии - 25%. За участие в постоянна парламентарна комисия се вземат по 15% отгоре, а на секретарите на Народното събрание се полагат още 10 на сто.
Съпредседателите на парламентарни групи обаче получават общо една добавка, която трябва да разделят помежду си. В такова положение в настоящия парламент са БСП - с лидери Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов, и ПП-ДБ с Надежда Йорданова и Николай Денков.
Отделно от трудовото си възнаграждение депутатите получават допълнително пари - безотчетни до 2/3 от основната си заплата. Това са 4720 лв., които са за сътрудници, консултации, експертизи и ангажименти в избирателния им район, по решение на групите им.
Народните представители, които преподават, ще имат увеличение по още едно перо във финансите си. Причината е, че парламентът гласува ново увеличение на заплатите на академичния състав, като ги обвърза със средната брутна заплата в страната. За най-ниската академична длъжност - асистент, вече се полага възнаграждение от поне 125% от средната брутна заплата за предходната година, а за по-високите длъжности - 180%. Така от 1 април 2024 г. асистентите получават 2516 лева, а доценти и професори - към 3672 лева.
Това означава, че депутатите, които са асистенти в университети, вземат общо поне 9596 лева, а доценти и професори - поне 10 752 лева месечно. Сумите обаче със сигурност са по-големи, тъй като има добавки както за стаж, така и за постовете в НС.
Така например председателката Наталия Киселова ще получава поне 15 354 лева на месец, ако освен като шеф на Народното събрание взема и възнаграждение като доцент в Юридическия факултет на СУ. Сметката е условна, тъй като не е ясно дали тя е на заплата, или е хоноруван преподавател.
За 2025 г. се очаква ново повишаване на заплатите на академичния състав. То беше заложено и в проектобюджета на служебния кабинет, който обаче беше отхвърлен. Очаква се увеличение за университетските преподаватели, учителите, МВР и военните.
По-високо заплащане получават и депутатите с научна степен “доктор” или “доктор на науките”, съответно с 10 и 15% над основната си заплата, т.е. вместо 7080 лева по банковите им сметки влизат 7788 или 8142 лева. Сумата ще набъбне, ако преподават, ако са в ръководството на парламента, както и заради членството им в постоянни комисии. Всеки депутат може да участва в до две комисии.
Така зам.-шефката на парламента от ИТН Николета Кузманова например има 45% над основната заплата заради ръководната ѝ длъжност, 15% заради участието ѝ в правната комисия, 10% заради титлата доктор и още поне 3672 лева като преподавател в СУ, ако обаче е на трудов договор там - всичко това прави около 15 708 лв. месечно.
Не може да се каже със сигурност кои депутати ще се възползват
от възможността за втора заплата, тъй като е възможно някои от тях да са хонорувани преподаватели и да получават различно възнаграждение.
“24 часа” изпрати запитване до пресцентровете на партиите в парламента за това кои от депутатите им са с научни степени и колко от тях преподават активно, но се отзоваха само от ПП-ДБ, ДПС-ДПС (на Ахмед Доган), БСП и МЕЧ.
Сред активно преподаващите депутати е и бившият премиер акад. проф. д.н. по физикохимия Николай Денков - във Факултета по физика и фармация към СУ. Също и бившият вътрешен министър доц. д-р Бойко Рашков, който води лекции по наказателнопроцесуално право във Варненския свободен университет. В групата на ПП-ДБ има още преподаватели: д-р Александър Симидчиев (НБУ), доц. д-р Васил Пандов и доц. д-р Атанас Славов (Юридическия факултет на СУ), Надежда Йорданова (НБУ) и ас. Ивайло Митковски (МУ - Варна).
Лекции по национална сигурност в НБУ изнася и проф. д.н. Николай Радулов от МЕЧ.
Депутати добавиха към преподавателския списък свои колеги от другите групи, като доц. д-р Лъчезар Иванов от ГЕРБ. Той е доктор на науките от 2009 г., а от 2015 г. е доцент по обществено здраве - социална медицина и електронно здравеопазване, и преподавател в Медицинския факултет на СУ.
В Юридическия факултет на СУ пък преподават доц. д-р Николета Кузманова от ИТН - в Катедрата по наказателноправни науки, и гл. ас. д-р Георги Георгиев от ГЕРБ.
Научни титли имат и бившият здравен министър проф. д-р Костадин Ангелов от ГЕРБ, лидерът на “Възраждане” д-р Костадин Костадинов, доц. д-р Джевдет Чакъров и д-р Хасан Адемов (ДПС-ДПС), д-р Иван Иванов и д-р Борислав Гуцанов (по военни науки) от БСП, имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов и урологът доц. Силви Кирилов от ИТН и проф. Виолета Комитова от МЕЧ.
Списъкът не претендира за изчерпателност, но от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, “Възраждане”, “ДПС - Ново начало” и ИТН не отговориха на запитването ни. Непълни се оказват и данните в сайта на Народното събрание, тъй като много от депутатите не попълват встъпителните си биографични документи.
