Увеличението за служителите е близо 4 млрд. лв. само за година
Държавата ще плати повече пари за хората, които получават заплата от нея, отколкото ще даде за пенсионерите.
Това показват сметките в проекта за бюджет за догодина, внесен от служебното правителство в парламента. В него е записано, че през 2025 г.
разходите за персонал стават малко над 13,177 млрд. лв.
Увеличението спрямо тази година е впечатляващо - 3,7 млрд. лева. Същевременно като трансфер към държавното обществено осигуряване от бюджета са предвидени почти 11,159 млрд. лв. Това са пари, с които държавата допълва събраната сума от вноски, за да се платят пенсиите.
Тези промяна в съотношението на плащанията ще се случи за първи път през следващата година. Досега парите, отделяни за издръжка на чиновниците, са били значително по-малко от тези за плащането на пенсии. Обръщането на тренда се дължи на решенията на прeдишни парламенти за вдигането на заплатите в администрацията, основно в МВР и отбраната, а също така и на преподавателите във висшите училища.
С най-голям ефект са разходите, свързани с увеличението на заплатите в сектор “Отбрана и сигурност” – допълнителни над 2,148,5 млрд. лв. за 2025 г. и общо 3,280 млрд. в следващите 4 години. Това е записано в мотивите към проектобюджета за 2025 г.
Освен възнагражденията на военнослужещи и полицаи тук са включени и 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор, вдигане на осигурителните вноски и др. Разходите за персонал, където попадат и осигуровките, по министерства се вдигат с около 20%. В Министерския съвет ще се похарчат с 30,4% повече - от 79,5 млн. на 103,683 млн. лв. В Министерството на финансите увеличението е от 530 на 630 млн. лв. В МРРБ се вдигат на 140,795 млн. лв., в земеделието - на 267,184 млн. Предвиденият ръст за администрацията на президентството е над 20%, а сумата е 9,837 млн. лв.
Разликата в парите за персонал през тази и следващата година показва, че възнагражденията на хората на държавна заплата
се увеличава средно с над 1/3
при 2% инфлация
Оказва се, че няма нито една професия, която да се радва на такова увеличение на заплатите - нито сега, нито по време на високата инфлация преди две години.
Например през октомври-декември 2022 г. поскъпването на годишна база се ускори до 17-18% и тогава годишният ръст на средната заплата стигна 16,6%, т.е. почти се изравниха. В някои сектори от икономиката заплатите се увеличиха тогава с по-висок процент от този на инфлацията, но това бяха по-скоро изключения. Например по същото време средното трудово възнаграждение в селското стопанство се вдигна с над 20%, макар че все така си остана един от най-ниско платените отрасли. Но почти същият беше процентът на увеличение и в енергетиката, където средната заплата никак не е ниска - през 2022 г. беше 2806 лв., а сега е вече 3231 лв.
В цялата съвременна история на България обаче
досега не се е случвало трудови възнаграждения
да се увеличат с 35% за година
При това заплатите, особено на работещите в централните ведомства, не могат да се определят като ниски. Според последните данни на НСИ, които са за третото тримесечие на тази година, средното възнаграждение в сектор “Държавно управление” е 2671 лева.
Редовна практика е и
да се изплаща на всеки три месеца т.нар.
допълнително материално стимулиране
Това са възнаграждения извън тези по щат и нерядко стигат до още една заплата. Така на практика се оказва, че голяма част от чиновниците вземат 16 заплати годишно.
Има е редица структури, които са създадени по закон - комисии, регулиращи определени дейности. При тях масово са предвидени
заплати, които са процент от средното
възнаграждение в съответния сектор
Това се отнася за енергетиката, далекосъобщенията, защита на конкуренцията и други. На същия принцип се определят заплатите и в Комисията за финансов надзор и БНБ.
Рекордьор по ръст на заплати е Държавна агенция “Технически операции” (ДАТО) - със 75%. Там средствата се увеличават от 81,3 млн. на 142 млн. лв. 73% увеличение има за Комисията за противодействие на корупцията - от 8,956 млн. на 15,522 млн. лв.
За Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество догодина са предвидени 13,497 млн. лв. за персонал, което е със 17% повече на годишна база. Това вероятно се обяснява с по-високи стартови заплати на тези служители. В ДАНС ръстът е 61% на издръжката на персонала - от 162,538 млн. на 262,349 млн. лв.
Не плащат осигуровки от 24 г., сумата е 2,559 млрд. лв. за 2023-а
Средствата за държавните служители са около 4,3% от всички, постъпващи в НОИ
От 2000 г. насам чиновниците не плащат осигуровки, а те са за сметка на държавата. По принцип у нас размерът на осигуровките е 32,7-33,4% върху брутното възнаграждение, но работодателят поема 18,9-19,6%, а от заплатата на работника се удържат 13,7%.
При чиновниците целият размер на осигуровките се поема от държавата. Същото се отнася и за полицаите и военните, както и за депутатите, съдиите и прокурорите.
Около 1/7 от всички постъпления в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), където се събират парите за пенсии, са платени от държавата.
През 2021 г. например са постъпили 8,88 млрд. лв. от осигуровки, но 1,26 млрд. лв. са платени от държавата за чиновници, съдии, прокурори, следователи, военни и другите, заети в сектор “Сигурност”.
Според последния отчет на ДОО през 2023 г. държавата - т.е. данъкоплатците, са внесли в НОИ 2,559 млрд. лв. за осигуровките на всички държавни служители. През предходната година сумата е била 2,176 млрд. лв., т.е. има нарастване от малко над 17%.
За сравнение това надвишава с малко вноските, които са влезли в ДОО от осигурените лица с първа категория труд и с почти 1 млрд. лева отгоре поотделно върху вноските на работещите втора и трета категория. Останалите – самоосигуряващите се, кооператорите и други, са внесли в ДОО далеч по-малки суми.
Ако се сметнат всички постъпили вноски от осигуровки, излиза, че плащаното за държавните служители е около 4,3% от всичко, постъпващо в НОИ през годината. Само възходящото развитие на пазара на труда през 2023 г. е направило така, че общият размер на внесените осигурителни вноски през 2023 г. се е повишил с 20% в сравнение с предходната година, т.е. има по-голям ръст при тях, отколкото при осигуровките на държавните служители.
Независимо от това трансферът от централния бюджет към НОИ за покриване на недостига се повишава за пореден път през 2023 г. и е достигнал 9,7 млрд. лв. През 2022 г. е бил 7,7 млрд. лв.
