През изминалата година Конституционният съд бе сезиран и се произнесе по редица въпроси, поставени от народни представители и президента, пише БТА. Общо петима конституционни съдии положиха клетва, а председателят на съда започна втори мандат.
В началото на годината, през януари, Десислава Атанасова и Борислав Белазелков положиха клетва като конституционни съдии. Двамата бяха избрани на 19 януари от Народното събрание за членове на Конституционния съд от квотата на парламента.
Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане за обявяване за противоконституционност на решенията на Народното събрание за избор на конституционни съдии, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Президентът призова да не се пристъпва към клетва преди произнасянето на Конституционния съд (КС). Искане до КС във връзка с избора на двамата съдии бе отправено и от „Възраждане", „Има такъв народ" (ИТН) и „БСП за България".
Впоследствие КС обяви за противоконституционно решението на парламента, с което за конституционни съдии бяха избрани Десислава Атанасова и Борислав Белазелков, но само в частта за продължителността на мандата им, който ще бъде по-кратък от гласувания от парламента деветгодишен период.
На 14 ноември подписаха клетвените си листове д-р Невин Фети и проф. Сашо Пенов, назначени от президента и съдия Галина Тонева-Дачева, избрана от общото събрание на съдии от Върховния касационен съд и Върховния администратовен съд. На следващия ден съдиите от Конституционния съд избраха единодушно съдия Павлина Панова за председател на съда за втори мандат от три години. На заседанието присъстваха всички 11 конституционни съдии от обновения състав на съда.
Конституция
Още в началото на годината, 8 януари, президентът сезира КС за редица, приети от Народното събрание, промени в Конституцията, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Според Румен Радев част от измененията, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях, като засягат пряко формата на държавно управление и са от изключителната компетентност на Велико народно събрание. Дни по-късно от "Възраждане" и "Има такъв народ" също внесоха искане до КС за установяване на противоконституционност на гласуваните в края на миналата година промени в Конституцията.
Промените в основния закон бяха приети на 20 декември 2023 г. Гласуваха общо 237 народни представители. "За" бяха 165 от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и ДПС. "Против" бяха 71 от "БСП за България", "Възраждане" и "Има такъв народ". Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласува с "въздържал се".
Делото по искането на президента бе образувано и съдът се произнесе на 26 юли. Част от текстовете, посочени в искането до съда, бяха обявени за противоконституционни. По други съдиите не успяха да вземат решение – за новата процедура за назначаване на служебен премиер, по въпроса за парламента, който продължава да действа и при служебен кабинет, както и за двойното гражданство на депутатите.
За противоконституционни бяха обявени промените в основния закон, свързани с разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета, както и забраната парламентът да избира за членове на двата съвета „лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора". Отменена бе и промяната, според която главният прокурор следва да се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години, без право на повторно избиране, като сега мандатът на административния ръководител на прокуратурата остава седем години. За противоконституционни бяха обявени и промените в структурата на прокуратурата, но остана тази, според която вече няма да има Върховна административна прокуратура, занимаваща се с предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни актове.
С решението на КС отпадна и въведеното с промените изречение от чл. 23, че „Науката, образованието и културата са национални ценности", като остана старата редакция: "Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата, и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство."
На 20 ноември президентът Радев сезира повторно КС с искане да отпаднат промените в Конституцията, гласувани от депутатите в 49-ото Народно събрание, свързани с отпадането на забраната за двойно гражданство като задължително условие за избираемостта на народни представители, и необмислено въведения принцип на непрекъсваемост на мандата на депутатите и парламента, както и по отношение на съставянето на служебно правителство. Президентът обоснова необходимостта от повторно сезиране на КС и с възникването на редица нови обстоятелства, които се появиха при приложението на оспорваните текстове. Атакуваните промени в Конституцията „отменят механизмите за носене на политическа отговорност при формирането и функционирането на органите на държавно управление", посочи в мотивите си президентът.
Подобно искане отправиха до съда и 55 народни представителиот 51-вото Народно събрание, както и група от 53 народни представители. КС допусна делата за разглеждане по същество, обединени в едно, очаква се произнасяне.
НЗОК
През септември КС се произнесе единодушно и по друг казус, като обяви за противоконституционно решението на Народното събрание от 17 април т.г. за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Станимир Михайлов. Делото бе образувано на 17 април по искане на народни представители, според които в решението на Народното събрание има противоречие с принципа за правова държава и на законността и принципа на разделение на властите.
БЕХ
На 3 октомври КС обяви за противоконституционно решението на Народното събрание за възлагане на министъра на енергетиката, респективно на "Български енергиен холдинг" (БЕХ) ЕАД, за неразпределяне на дивидент от печалбата на БЕХ за финансовата 2023 г. До казуса се стигна, след като на 29 март Народното събрание взе решение, с което се предвиждаше министърът на енергетиката, в качеството му на упражняващ правата на едноличен собственик на капитала на БЕХ, да не разпределя дивидент от печалбата на БЕХ в размер на 425 млн. лв., представляващ разликата между 1,225 млн. лв. - печалба по годишния финансов отчет за 2023 г. след данъчното облагане и внесения дивидент от БЕХ от коригирано разпореждане на Министерския съвет за 2023 г.
Референдум
През годината КС отклони и някои искания като това, отправено от 49 народни представители във връзка с предложение за произвеждане на национален референдум за българския лев. Това се случи, след като на 7 юли 2023 г. парламентът отхвърли предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?".
„Росенец"
През май КС отхвърли искането на президента Румен Радев за установяване на противоконституционност на текст от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. На 8 април от прессекретариата на държавния глава съобщиха, че президентът Румен Радев сезира КС за прекратяването на концесията на терминал „Росенец". На 21 юли Народното събрание гласува да бъде преустановена концесията за пристанищния терминал „Росенец", както и служебният министър на енергетиката да започне разговори по условията и реда, при които БЕХ да придобие до 20 процента в консорциума-титуляр на Договора за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок I-21 „Хан Аспарух".
Висш съдебен съвет
КС отклони и исканията от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ във връзка с изтеклия мандат на членовете на Висшия съдебен съвет и възможността да провеждат избор за главен прокурор и председател на ВАС.
Избори
През 2025 г. се очаква КС да излезе и с решение по казуса с проведените на 27 октомври 2024 г. избори за Народно събрание.
На 26 ноември КС допусна за разглеждане по същество пет дела, всички с предмет "оспорване на законността на произведените на 27 октомври избори за народни представители в 51-вото Народно събрание". Съдът обедини петте дела за общо разглеждане.
По делата съдът допусна експертиза, която, след като извърши преброяване на гласовете, подадени с хартиена бюлетина и с бюлетина от машинно гласуване в 1777 избирателни секции, да установи броят на подадените действителни гласове по кандидатски листи (партии, коалиции, независим кандидат) съответства ли на вписания в протокола на съответната секционна избирателна комисия. Освен това експертизата трябва да установи броя на подадените действителни гласове с бюлетини от машинно гласуване по кандидатски листи (партии, коалиции, независим кандидат) съответства ли на информацията от паметта на специализираното устройство за гласуване.
Вещите лица трябва да отговорят и дали протоколите на секционните избирателни комисии, в които са посочени резултатите от гласуването с хартиените бюлетини и от машинното гласуване, са съставени в съответствие с изискванията на текст от кодекса, според който ако при попълването на данните за установените резултати от изборите в протокола бъде допусната грешка, грешката се поправя, като сгрешеното се задрасква, а над него се вписват действителните данни. Друга задача е да установи дали в 442 избирателни секции броят на вписаните в протокола от изборите като недействителни бюлетини съответства на броя на наличните недействителни бюлетини, предадени на районните избирателни комисии от секционните избирателни комисии.
Срокът на експертизата е до 10 януари 2025.
Съдът задължи Централната избирателна комисия (ЦИК) да осигури на експертизата изборните книжа на посочените секции. Освен това ЦИК следва да представи информация за причините, поради които избирателните секции, за които не е налице изключението от Изборния кодекс, не са осъществили видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане след обявяване на края на изборния ден при преброяването на гласовете и съставянето на протокола, както и списък на избирателните секции, по отношение на които е приложимо изключението на чл. 57, ал. 1, т. 34 от Изборния кодекс; Също така ЦИК следва да представи информация за извършените след срока по чл. 89, ал. 1 и 2 от Изборния кодекс промени в съставите на секционните избирателни комисии – общ брой на промените, разпределение по седмици, по чие предложение са направени (на члена на комисията, на политическа партия или коалиция, на друг субект), запазено ли е първоначалното съотношение на политическите партии и коалиции в секционната избирателна комисия по чл. 92, ал. 6 от Изборния кодекс, на какво фактическо/правно основание е направена промяната.
Първата жалба бе внесена от ИТН на 8 ноември. Александър Рашев, юрист от ИТН и избран за народен представител в 51-вия парламент, каза, че ще искат касиране за 52 избирателни секции в страната, а основните нарушения, за които ще предоставят доказателства пред Касационния съд, са надписване на резултати в протоколите от секционните избирателни комисии, пренасяне на гласове от една партия в графата на друга партия и липса на видеонаблюдение.
Същия ден жалба внесоха и от "Величие". Те искат пълно касиране на изборите с условие за алтернативност, включително възможност за частично касиране на вота от 27 октомври. Това обяви Красимира Катинчарова, народен представител от 50-ото Народно събрание. Тя обясни, че сред скандалните нарушения, които партията е установила, е подмяна в състава на избирателните комисии, въпреки изричната забрана на ЦИК и то в самия изборен ден. Във Варна, например, има подмяна на цели секционни избирателни комисии в над 400 избирателни секции. По думите на Катинчарова в изборния ден частично или напълно е подменен съставът в 412 секции. Създали сме алгоритъм, който обхваща манипулациите с машинния вот, посочи Катинчарова и уточни, че чрез него става известно на коя партия колко е придадено и колко е отнето с машинния вот.
На 14 ноември в КС бяха внесени още три жалби, подписани от съответно 65, 49 и 60 депутата. Коалиция ПП-ДБ внесе в КС искане за повторно преброяване и преизчисляване на резултатите от парламентарните избори на 27 октомври поради множество нарушения в над три хиляди. В искането на сдружение БОЕЦ за касиране се оспорва резултатът от 27 октомври и желанието е да бъдат обявени "изцяло за незаконосъобразни изборите за народни представители в 51-вото Народно събрание". Под едно от исканията подписи сложиха и депутати от "Алианс за права и свободи" (АПС). Под третата жалба, от 14 ноември, подписи сложиха 60 депутати от 51-вото Народното събрание, сред които от "БСП-Обединена левица" и АПС.
