- Получава се средно 15 г., но е ниска.
- Само 26 хил. взимат над 1000 лв., таванът стигат 28 души
Всяка втора нова пенсия вече е инвалидна. Този негативен тренд започна още през миналата година с промените в експертизата за работоспособността, но сега вече чупи рекорди. Той ще се запази и през следващите години, а през 2040 г. всяка четвърта от всички вече ще е инвалидна.
През първите девет месеца на годината новите пенсионери са 81 723 души. От тях 37 951 са хората с инвалидни пенсии. Притеснителното е, че те са
повече от хората, пенсионирали се с достатъчно стаж и възраст,
които за същия период са 37 648 души, става ясно от статистиката на Националния осигурителен институт (НОИ).
Ако погледнем данните от първите девет месеца на 2023 г., ще видим, че тогава новите пенсионери с инвалидни пенсии са били 30 782 души, а тези със стаж и възраст са 38 345. През 2022-а пък картината е още по-добра - новите инвалидни пенсии са 28 453, а тези с достатъчно стаж и възраст - 40 705.
Негативната тенденция ще се задържи до 2040 г. според актюерския доклад на НОИ. През миналата година тези с лични пенсии за стаж и възраст са били 1,5 млн. души. Те ще продължат да намаляват, като през 2040 г. ще стигнат около 1,26 млн. души. “След това броят започва постепенно да нараства и през 2060 г. достига 1,3 млн.”, пишат експертите от НОИ. (Виж инфографиката.)
Според прогнозите инвалидните пенсии през тази година ще достигнат 389 хил., а през 2040 г. - рекордните 451 600 души.
Причините за тревожната тенденция са няколко. В началото на миналата година бяха приети законови промени заради голямото забавяне в системата на ТЕЛК и НЕЛК след пандемията. С тях се възстановиха правата на много хора, чакащи месеци и дори години експертно решение поради независещи от тях причини - навсякъде, където забавянето е по вина на ТЕЛК, старите експертни решения бяха служебно удължени и оттам бяха възстановени и инвалидните пенсии на хората. Още през първия месец след влизането на промените в сила НОИ възстанови около 1000 инвалидни пенсии.
Втората причина са промените в самите проценти, които се полагат за определени увреждания и заболявания. С тях списъкът на заболяванията за пожизнен ТЕЛК се вдигна с още около 30 болести. Освен това се промени и формулата и сега оценката се определя от най-високия процент на най-тежкото увреждане плюс 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.
Една от краткосрочните мерки е да се спазват сроковете в работата на органите на медицинската експертиза
Така ще се спре плащането по експертни решения с изтекъл срок, за които не е ясно дали са актуални. Дългосрочната мярка е справяне с опитите за измами, водещи до значително нарастване на броя на пенсиите за инвалидност, пишат експертите от социалното министерство в анализ на пенсионноосигурителната система.
На тристранката за бюджета през този месец работодателите отново настояха да се направи реформа при инвалидните пенсии.
“Въпреки очакванията за промени в ТЕЛК и оценка на работоспособността не се предвиждат реформи, насочени към ограничаване на броя на лицата, получаващи инвалидни пенсии - проблем, за който работодателските организации алармират от години, но реални действия на този етап не са предприети”, казаха тогава от Българската стопанска камара.
Още е твърде рано да акумулираме ефекта от промяната в експертизата за работоспособността. Наистина се наблюдава тенденция за увеличаване на броя на издадените експертни решения. В момента разделяме по области увеличените ТЕЛК решения. Разделяме ги по групи заболявания, разделяме общественозначимите заболявания, като онкологичните и тези, които са със сърдечносъдов риск. Предполага се, че злоупотреба там не би следвало и няма как да има. Обръщаме внимание и на протезирането и на промяна в подвижността. Освен това заболяванията ще се разгледат и по процент заболеваемост. Работим заедно с министерството на здравеопазването. Нека бъде готов този анализ и да го обсъдим, каза на тристранката временният управител на НОИ Весела Караиванова -Начева.
Инвалидните пенсии обаче са сравнително ниски. В момента 466 994 души получават такива за общо заболяване. Едва 28 обаче вземат 3400 лв., колкото е таванът. Още двама получават максимална пенсия, но за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.
Високи пенсии между 3000 и 3399 лева вземат още 39 лица с увреждания. Инвалидни пенсии над 1000 лв. получават едва 26 012 души, като от тях жените са 9939. Средната лична инвалидна пенсия в момента е 620,67 лв. Това е със 127,19 лв. повече от най-ниската минимална пенсия по болест.
За инвалидните пенсии за общо заболяване има минимални прагове, които са обвързани с процента на изгубената работоспособност и минималната пенсия.
Минималната за хората с 90% увреждане е 667,65 лв. Най-ниската сума за хората с инвалидност между 71 до 90% е 609,60 лв. Докато за тези с ТЕЛК решение между 50 и 70,99% е 493,48 лв. Последната група оказва най-силно влияние върху размера на средната инвалидна пенсия, защото в нея е почти всеки втори човек с такава.
Мъжете с инвалидна пенсия за общо заболяване пък получават с около 62,57 лв. повече от жените.
“По-голямата част от пенсионерите с инвалидни пенсии вземат минималния размер, а самата схема за отпускането им все повече наподобява тази на пенсиите, несвързани с трудова дейност, от една страна, и скрита схема за ранно пенсиониране, от друга”, написаха екпертите от Икономическия и социален съвет (ИСС) в анализ на пенсионно-осигурителната система.
Част от пенсионерите с пенсии за инвалидност продължават да работят.
115 745 пък са преизчислените инвалидни пенсии за общо заболяване
през април. Тук има увеличение с близо 5 хил. души.
За инвалидните пенсионери за общо заболяване е характерно, че да продължат да работят и след като получат пенсия от НОИ, защото това обикновено са хора на по-млада възраст, които са развили хронична болест и реално могат да продължат да се трудят и съчетават без ограничения доход от труд с доход от пенсия.
“Личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване все по-малко изпълнява функцията на осигурително плащане, заместващо миналите доходи от труд, а все повече - на допълващ доход, доближаващ се до социално подпомагане”, отбелязват експертите от ИСС.
През 2023 г. 93%, или девет от всеки десет пенсии от този вид, са отпуснати без индивидуален коефициент, а това означава - в минимален размер. За сравнение през 2015 г. този дял е бил значително по-малък - 73%, или приблизително седем от всеки десет пенсии.
Средният период на получаване на този вид пенсия също се увеличава и вече е близо 15 г., докато към 2015 г. той е бил 12 г. Продължава да намалява и действителният осигурителен стаж при новите пенсионери с инвалидни пенсии. През миналата година той е бил средно 16,5 г., а през 2015 - 19,1 г.
“Отчитайки и това, че средната възраст за отпускане на такава пенсия през 2023 г. е била около 54 г., личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване
може да се превърне и в скрита форма на ранно пенсиониране”,
пишат още от ИСС. Те препоръчват най-накрая страната ни да въведе Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF) на Световната здравна организация.
