Избирателната активност в България продължава да е по-ниска от средната в ЕС, посочи шефката на Обществения съвет към ЦИК Ива Лазарова
Около 254 млн. лв., или близо четвърт милиард - толкова са стрували двата парламентарни вота и евроизборите през 2024 г.
240 милиона е дала държавата за организцацията и провеждането на трите вота, 35% от които са за възнаграждения на членовете на секционните комисии. А отделно партиите са се изръсили около 14 милиона за предизборна кампания. Сметките направи председателката на Обществения съвет към ЦИК Ива Лазарова, която оглавява и Института за развитие на публичната среда.
Преди празниците Сметната палата публикува и отчетите на формациите за последния парламентарен вот от 27 октомври. Всички участници - 19 партии, 9 коалиции от партии и един инициативен комитет, са спазили сроковете за подаване на финансовите си доклади пред одитиращия орган. Според официалните данни най-много средства за кампания е заделила коалицията “ДПС - Ново начало” - над 1,16 млн. лв. По-голямата част от тях са дарения от кандидати. Преди разцеплението в движението то финансираше кампаниите си без дарения, само от държавната субсидия и членски внос.
“Алианс за права и свободи”, за които водач бе Ахмед Доган, е изхарчил 95 722 лв., като близо половината са от дарения.
Около 3 хил. лв. не достигат на “Възраждане”, за да закръгли 1 млн. лв. харчове за кампанията, а челната тройка по разходи за парламентарния вот се допълва от ГЕРБ- СДС, които са дали малко над 900 хил. лв.
За ИТН изборните разходи през октомври са били малко над 758 хил. лв., за “БСП - Обединена левица” - 706 987 лв., а за МЕЧ - 309 156 лв.
Въпреки големите харчове за кампании от партиите българите са по-малко заинтересовани към вота, отколкото избирателите в другите държави. “Избирателната активност в страната в трите кампании не можа да достигне нивата в други държави в света. Около 51% е била активността средно за ЕП през юни в държавите-членки на съюза, докато в България тя бе около 33%”, обясни Ива Лазарова пред БНР.
Според нея не умората е главният фактор, който влияе на българите да не гласуват. “В предизборните платформи слушахме за борбата с корупцията, за реформа в правосъдието и институциите, икономика и социални въпроси, но особено в последната кампания не бяха давани никакви реални отговори на проблемите на обществото”, обясни тя. И допълни, че освен боричканията между двете ДПС-та, единствената друга тема бяха потенциалните манипулации на изборния вот, контролираният и купен вот.
Председателката на Обществения съвет към ЦИК подчерта, че когато се пристъпва към законодателни промени, това трябва да става с оглед на цялостното подобрение на процеса, а не на парче от избори за избори. Като проблемни въпроси тя посочи квотите в изборната администрация, непознаването на изборните правила, злоупотребите в СИК и падащото доверие в изборния процес.
