"Наблюдаваме речта в медиите над 20 години, не се определяме като ловци на грешки, но е важно да наблюдаваме публичната реч, която влиза във всеки дом независимо дали е от социални мрежи или предавания", коментира в "Тази сутрин" доц. д-р Владислав Миланов от Славянския факултет в Софийския университет.
"Публичната реч е модел. Младите хора, с които работим, са хуманитаристи, те наблюдават тази реч, имаме строго опеделени критерии, следим отклонението от езиковите норми. През думите проявяваме уважение към събеседниците ни, през силата на думите изразяваме силата ни", посочи доц. Миланов.
"През последните месеци наблюдавахме повечето телевизионни формати, публицистични предавания, както и политическата реч, искахме да видим посланията на думите", обясни още той, като допълни, че "често виждаме отклонения - като че ли ставаме по-небрежни в изказа си, по-малко се съобразяваме с официалните ситуации".
"Очакваме, особено спрямо политиците, с думите да прозира истината, но има и хора, които говорят красиво, но зад тях не стоят красиви реалности. Речта трябва да е и ясна, според наша скорошна анкета много хора трудно разбират какво им е казано", обясни още той.
"Като че ли най-голямата грешка на политиците е речевата агресия и неуместните думи, отдавна не говорим за силните слова, през които да протече силата на идеята, много хора се подиграват на тази реч. Представете си ако всички общувахме по този начин", заяви още доцентът.
Той е категоричен, че "има много сериозни дефицити, като че ли речевата агресия и небрежността в изказа са все по-голяма част от общуването ни".
"През речта не се показва отношение на нормалност, тя се загуби в човешкото общуване, длъжни сме поне заради децата си да я възстановим", коментира още доц. Миланов и уточни, че "тук проблемът не е в циничното говорене, а в циничното мислене и натрупаните очаквания, че някой харесва и подкрепя това говорене".
