Преди 10 г. Деница Сачева взима най-важното решение в живата си - да осинови Виктор, а днес той я научил, че любовта е безусловна и даването не е въпрос на имане .
"От 10 години в нашето семейство на Коледа си подаряваме снимки. Запечатваме в кадър времето заедно. Запознахме се на 19 декември 2014 г. Първата ни Коледа беше в дома за деца. Той беше на 8 месеца и малко и когато го хранех с мляко в шише, късаше листа от цветето в стаята и ми ги даваше, за да ме храни на свой ред и по своя си бебешки начин. Допреди да го срещна, в аптеката отсреща купувах само паста за зъби, козметика и тампончета за почистване на грим. След него станах редовен клиент за сироп за кашлица, морска вода за нос, риванол, арника и бинт", разказва лично бившата министърка на труда и социалната политика, а днес депутат от ГЕРБ.
"Моето малко коледно чудо влезе в живота ми внезапно, бурно и шумно и обърна с главата надолу абсолютно всичко. Той ме научи, че истинската любов е напълно безусловна. Че даването не е въпрос на имане. Че най-голямата ни слабост е най-голямата ни сила. Виктор и аз ви пожелаваме здраве, обич и време, прекарано заедно!", пише Сачева.
Вижте галерията на Сачева и нейният син за Коледа тук
Както "24 часа" разказа тя от малка знае, че щом стане на 40, ще осинови дете. Нейната баба осиновява майка ѝ точно на тази възраст. Затова и на 39 подава документите си. Посреща 40-ия си рожден ден със съвършено непознати двойки в училище за кандидат-осиновители. "Синът ми знае, че е роден в сърцето ми. Че е желан и обичан и между нас няма тайни. Моите разбирания са, че за да расте свободен, той трябва да е здраво стъпил на земята. А това може да стане само ако знае кой е, откъде идва и какво се случва с него. Затова и написах специална приказка за него. Писах и трих с дни, докато не обмисля всяка буква и дума в нея. Когато за първи път ме попита как съм го родила, отклоних въпроса. Но когато попита отново, извадих приказката и му я разказах. От тогава досега говорим напълно свободно по темата", разказа преди време пред "24 часа" тя.
По-рано през деня тя разказа и друга своя история. Тази сутрин се сетих за една предколедна история. Станах министър през декември 2019 г. и за Коледа исках да насоча вниманието на хората към кауза за благотворителност. Отидох в приют за бездомни. Помолих хората, които имат възможност, да дарят дрехи и бельо, защото това са дефицитни неща в приютите. Най-често по Коледа се дарява храна, а бездомните хора, които попадат там, имат нужда от много други неща. В приюта срещнах един човек, чиито три пръста на крака бяха измръзнали и трябваше да се ампутират. Той изрично отказваше да направи това и не разрешаваше и дума да се издума за болница. Реших и аз да се пробвам да го убедя. Той обаче ми каза: "Имам бизнес план, не искам да ми пречиш". "Ама какъв бизнес план имаш, бе, човек", ядосвах се аз. "Моят бизнес план е гангрената да стигне до коляното, да ми ампутират крака до там и така да изкарвам повече пари от просия", тушира ме той. "Това са пълни глупости", възмутих се аз. "Кой ти каза, че гангрената ще се развива точно както искаш съобразно твоя бизнес план?!". Спорихме известно време и той сложи точка на спора като ме остави безмълвна. "Не искам ампутация. Това е моята свободна воля." И аз нямах повече аргументи. Коя бях аз да нарушавам неговата свободна воля? Да, бях длъжна да опитам да му помогна. Но не и против неговата свободна воля. Пожелах му късмет и си тръгнах. По-късно разбрах, че неговата свободна воля и неговият бизнес план са влезли в противоречие в съзнанието му и в крайна сметка той се е озовал в болницата за ампутация на трите пръста.
Всеки от нас се ражда със свободна воля, която определя живота му. Можем да помогнем, но не и да спасяваме насила. И в живота често ролите на спасителя и спасения са точно обратното, на това което си мислят действащите лица
