Много бяха българските граждани, които посетиха Китай по различно време и по различни поводи през изминалата година за участие в разнообразни събития. Повечето от тях бяха в рамките на инициативата «Един пояс, един път», която вече 11 години дава своите плодове. И макар, че всички българи, посетили Китай, са с различни професии и интереси, след завръщането си в родината, те изразиха единодушното си мнение: „Китай ще остане в сърцето на всеки, който се срещне с него и го изживее с широко отворени очи и смело сърце!”И още нещо от изключителна важност – след визитата си в Китай, те сами достигнаха до извода и се убедиха, че човечеството е взаимозависима общност със споделено бъдеще. А това всъщност е и основната концепция на инициативата „Един пояс, един път”.
В юбилейната за България и Китай 75-годишнина от установяване на дипломатическите отношения и 11 години след стартирането на предложената от китайския председател Си Дзинпин инициатива „Един пояс, един път”, и дори преди още Китай да премахне едностранно визите за няколко страни, сред които и България /от 30 ноември т.г./, много българи, с различни професии, от различни градове на страната, представители на различни институции, на миниснтерства и неправителствени организации, на частни бизнес-компании, на културни и научни среди и медии, посетиха Поднебесната империя. Видяното и изживяното лично от всеки, изненада дори самите тях, надминавайки милиони пъти очакванията им! Не само забележителностите, изкуството и традициите на китайската култура и наследство, но преди всичко постигнатото в различни области на живота грабнаха умовете и сетивата на българите. И те заявиха единодушино, макар и от различните чостш но КНР, на хиляди километри един от друг: „Ненапразно Китай е първа икономическа сила, ненапразно вече търсим новите китайски електромобили, ненапразно иновациите и най-съвременните дигитални технологии и икономически чудеса, които се използват навсякъде, на всяка крачка, в метрото, на улицата, в магазините, всичко това ни изпрати в бъдещето, макар и за кратко”!
Пътуване в бъдещето
Като „посещение в бъдещето” определят престоя си в Китай повечето от българите, посетили Поднебесната за участие в семинари, обучения и форуми в Пекин, Шанхай, Саня, Фуджоу, Нинбо и други градове и области.
В сътрудничество с български правителствени и неправителствени организации, научни институции, общини и висши учебни заведения, още в началото на годината, посолството на КНР в София обяви идеята на китайската страна за такъв вид обмен. Повечето от форумите и семинарите, в които участваха българските експерти, инженери, културни и медийни дейци, държавни служители и бизнесмени, бяха свързани с инициативата „Един пояс, един път”, която през 2024 г. отбелязва 11 години активни действия, а през 2025 г. се навършват 10 години от присъединяването на България към тази мегаинициатива, издигната от китайския президент Си Дзинпин през 2013 г. и набираща скорост през всяка следваща година. И, както кзаваме ние, в България - „речено-сторено” - идеята бе реализирана успешно!
Български представители на различни институции, експерти в различнни области на индустрията и селското стопанство, бизнес-средите, културни и научни работници, журналисти и творци, бяха в Китай, за участие в различни семинари и обучения, те видяха истинския Китай с очите си и сами се убедиха в онова, което бяха чели или чули, гледали по филми или в Интернет за развитието на Поднебесната империя. Те се запознаха лично с китайската действителност, с постиженията на китайската наука, техника и иновативни технологии, но също и с традициите и историята, със забележителностите на древната китайска култура и изкуство, съчетани с модерното и най-съвременно строителство, с живота на хората в различните провинции и градове. Те видяха с очите си и лично се докоснаха до плодовете от усилията на китайското ръководство в борбата с бедността, прочетоха в очите и лицата на хора от различни градове и села, от различни провинции и различни слоеве на обществото, радостта от живота и работата, защото всички улеснения, въведени в предприятия и заводи, в учреждения и стопанства, та дори и в метрото, на пазара и в музеите, носят удовлетворение и още по-силен стремеж към бъдещето. И не само това –българските представители бяха единодушни в написаното и разказаното от тях след завръшнаето си. И макар, идващи от различните части на Китай, на хиляди километри един от друг, всички те повтаряха непрекъснато думите: „Постиженията от последното десетилетие ни накараха да осъзнаем, че човечеството е взаимозависима общност със споделено бъдеще. А това всъщност е основната концепция и лайтмотив на„Един пояс, един път”, в основата на която е разбирането, че Китай може да е добре само когато и светът е добре и когато Китай е добре, светът ще бъде още по-добре”.
„Когато в България се заговори за Китай, обикновено човек прави асоциация с нещо голямо, необятно, трудно за обобщаване с една дума или дори с няколко изречения. В същото време, ако на човек му се отдаде възможност да посети тази далечна интересна страна, колкото повече вижда и научава за нейната култура и забележителности, за хората и начина им на живот, толкова повече осъзнава смисъла на древната мъдрост „Аз знам, че нищо не знам“! С тези думи, казани от български участник в обучения и посещения в различни предприятия и културни забележителности на Поднебесната, накратко могат да се обобщят впечатленията от видяното и преживяното лично от всички, посетили страната. И това не е пресилено, защото тези думи бяха повтаряни многократно при завръщането на българските научни и културни дейци, експерти, инженери, предсгавители на различни организации и институции от Китай. Някои от българските участници в семинари в различните градове на Поднебесната затвърдиха мнението си, други, които не бяха толкова сигурни в бурното развитие на Китай, коренно го промениха към позитивно и изпълнено с възхищение от уникалността на видяното. Всички те описаха своите впечатления, подкрепени със саморъчно направени снимки, и с разказани конкретни примери.
Част от впечатленията ще представим по-долу. Много неща се повтарят, но това не е случайно, всъщност такава е реалността: през всичките единадесет години от стартирането на инициативата «Един пояс, един път», нейното развитие е свързано не само с подобряване на инфраструктурните модели в различните страни, което, от своя страна води до разширяване на търговския обмен, но преди всичко и с неповторимото разгръщане на новите технологии, т. нар. „интелигентни производствени технологии”, сред които и най-актуалните иновации като AI, 6G и 3D-printing.
Но нека да не бъдем голословни, а да «караме по същество», като представим няколко конкретни примера, изразени с думи и снимки от български участници в различни инициативи в много китайски градове и области.
„Първата дума, която научихме на китайски беше „Благодаря“ 谢谢. Това е и думата, която бих използвала ако трябва да опиша пътуването ни само с една дума. Благодарни сме за гостоприемството, за новите бизнес хоризонти, за новите приятели и за това, че обогатихме себе си с нови преживявания, интересни вкусове и незабравими спомени.”
И макар, че това са думи на г-жа Елица Чакърова, заместник-директор „Технологии и иновации” за регион Варна на Българо - Китайската търговско промишлена палата, всички останали участници в семинарите подкрепиха и се съгласиха единодушно с тях.
Г-жа Елица Чакърова подчертава, че времето прекарано в Китай е било изпълнено с преживявания от най-различен характер, и уточнява: „От една страна семинарите и събитията, които посещавахме, ни запознаваха с голямата индустриална и търговска мощ на Китай. Говорихме и разисквахме казуси, свързани с отношенията между Китай и Европа. Създавахме връзки и контакти, опитвахме се да разширим нашите хоризонти и да направим моста между България и Китай по-стабилен и по-голям. От друга страна в свободното си време и през уикендите имахме време да посетим древните храмове и императорските дворци, пазарите, музеите, да създадем приятелства с местните хора, да опитаме храната. Така успяхме да се заредим с много разнообразни впечатления и да опознаем Китай от неговите различни страни“.
Това метафорично сравнение е нанправено от българския промишлен нженер Радослав Червенков, който определяпътуването си в Китай като посещение в „Световната фабрика“, в която производствените и технологични процеси са ключови и стратегически могат да разкрият какви са плановете за бъдещето, които Китай възнамерява да следва. „Бих ги окачествил само с една дума – смели!” – категоричен е българският инженер Радослав Червенков. Той вече се е убедил, че „Светът е глобален и свързаността е ключова”! „Изграждането на търговски път през средна Азия към Европа е възможност за всички страни да спечелят от подобрената достъпност”, пише той и подчертава ясно, че лидерството на Китай в нововъведенията е безспорно. „Имах възможността да посетя и Центъра за иновации и технологии в Хъфей, където видях и модел на централата за термоядрен синтез, технология, в която Китай е лидер в момента. Бяха изложени най-новите въведения от света на електрониката, роботиката, изкуствен интелект, космонавтика и квантови компютри. Всички тези нововъведения са продукт на изключителна симбиоза между наука-бизнес-държава. Всеки голям провинциален център в Китай има подобен технологичен парк, който е връзката между науката и бизнеса. Целта е, веднага, когато бизнесът срещне затруднение, да има директна връзка с научните среди, но от друга страна - веднага, когато се роди новост, тя да получи най-прекия път до пазара.”
За последните 40 години Китай се е трансформирал от аграрна страна, в страна - водещ лидер в почти всички сфери на икономиката. Държавата, която са изградили и резултатите, които е постигнал китайският народ със собствения си труд, са подвиг, достоен за уважение. Китай възнамерява да подобри още повече нещата с изграждане на физическа връзка между отделните държави. Това е именно проекта „Един пояс един път“, продължава Радослав Червенков. „А за онези, които все още не вярват във възможножстите на изкуствения интелект, лесно можем да променим промъкващите се, и дори вече заемащи сериозно място в недоброжелателните публикации в някои медии, за неговото негативно влияние върху живота на хората в различни области, за пълното изместване на човешкия труд от роботи и т.н. Българинът споделя един конкретен разговор с ръководителя на семинара, в който е участвал: „Запитах професор Чен, който ръководеше нашия семинар - Какво ще стане, когато заради роботизацията хората загубят своите работни места? Отговорът беше спокоен и демонстрира увереност, а именно че това е бавен процес и въвеждането на една роботизирана ръка не е достатъчно, за да замени един човек от производствената линия. Нужни са между 7 и 15 роботизирани ръце, за да се случи това. Поставяйки ги на мястото на човека се налага да се разкрият нови места за техници и програмисти. Това, което се получава накрая е, че човека е изваден от тежката работа на поточната линия и е заменен от по-високо квалифициран кадър. Процесът не е толкова бърз, колкото си представяме и затова има достатъчно време образователната система да създаде подготвени кадри за тази стъпка. Това разбира се носи със себе си някои рискове, но е смела стъпка, която може да донесе сериозни ползи, ако се реализира правилно”.
В крайна сметка, Радослав се връща в България с категоричното мнение за безспорното лидерство на Китай в нововъведенията, подкрепено с редица примери от заводи в Шанхай, Хъфей и други места, където се е убедил от реалната полза на иновативните техники и технологии.
Кратка ретроспекция
Може би трябва да се върнем 11 години назад, за да припомним идеята и първите стъпки на предложената през 2013 г. от китайския председател Си Дзинпин инициатива „Един пояс, един път”. Може би си спомняме, или вече не, че първоначалното намерение беше да се използва опитът от древния Път на коприната, и, възприемайки взаимосвързаността като основна линия, да се засили политическата координация, инфраструктурната свързаност, безпрепятствената търговия, финансовата интеграция и обмена между хората от други страни, за да се даде нов тласък на световния икономически растеж и да се отвори ново пространство за глобално развитие и изграждане на нова платформа за международно икономическо сътрудничество. От създаването си през 2013, в течение на годините „Един пояс, един път“ еволюира от концепция до план, от идея до практическо изпълнение, от визия до реалност, от стратегически план до детайлна реализация. Тя се превърна в ярък пример за изграждане на общност на споделена съдба за човечеството.
Има една популярна китайска поговорка, която гласи: „Празните приказки вредят на държавата, а практическите действия водят до нейния просперитет“. Предлагайки инициативата, Китай не беше воден от нереалистични мечти или празни твърдения, а предприе ефективни и прагматични действия, които доведоха до реални резултати в съвместното изграждане на пояса и пътя. В Европа бяха пуснати за движение приоритетният участък от магистралата Север - Юг в Черна гора, Пелешацкият мост в Хърватия и сръбският участък Белград - Нови Сад от железопътната линия между Белград и Будапеща. Пирейското пристанище в Гърция възвърна своята жизненост, а пристанището на Хамбург се превърна във важен център за икономическото и търговско сътрудничество между Китай и ЕС. Железопътната връзка между Китай и Европа насърчава ефективно развитието на търговията. До края на септември 2023 г. повече от 78 000 влакови композиции са пътували между двата края на евразийския континент, достигайки до 217 града в 25 европейски държави и създавайки нов международен транспортен модел за свързаност между Изтока и Запада, и за интеграция на културите, икономиките и търговията. В контекста на инициативата, Китай винаги е следвал принципа за широко обсъждане, съвместен принос и споделяне на ползите и се е придържал към концепцията за откритост, екологичност и почтеност. Китай работи със съответните държави, за да превърне „Един пояс, един път“ в път на мира, на просперитета, на откритостта, на грижата за опазване на околната среда, на иновациите, на културата и почтеността и се стреми към постигане на високи стандарти, повишаване благосъстоянието на хората и устойчиво развитие.
На 17 и 18 октомври м.г., по случай 10-годишнината от стартирането на инициативата, в Пекин се проведе Третият Форум за международно сътрудничество „Един пояс, един път“, на който присъстваха над 10 000 гости от 151 държави и 41 международни организации, демонстрирайки отново огромната привлекателност и глобалното влияние на инициативата. Беше представена прогнозата на Световната банка до 2030 г., според която международното сътрудничество в рамките на инициативата ще помогне за изваждането на 7,6 милиона души от крайна бедност и 32 милиона души от умерена бедност в участващите страни, ще увеличи търговията помежду им с 2,8 до 9,7 процента, световната – с 1,7 до 6,2 процента, а глобалният доход с 0,7 до 2,9 процента. Като важен момент от работата на форума, не можем да не подчертаем обявените осем основни дейности от китайският председател Си Дзинпин, които са в подкрепа на бъдещото висококачествено изграждане на инициативата. Те включват: ускорено висококачествено развитие на железопътната свързаност между Китай и Европа; създаване на пилотна зона за сътрудничество в електронната търговия по Пътя на коприната; организиране на ежегодно международно изложение за дигитална търговия (Global Digital Trade EXPO); координиране на напредъка между големи и „малки, но стойностни“ проекти за повишаване благосъстоянието на хората; увеличаване на подкрепата за Международния алианс за зелено развитие „Един пояс, един път“; по-нататъшно утвърждаване на Конференцията за зелени иновации „Един пояс, един път“, изграждане на механизъм за диалог и обмен във фотоволтаичната индустрия и създаване на мрежа от експерти в сферата на екологията и нисковъглеродното развитие; по-нататъшна реализация на Плана за действие за научно-технологични иновации и провеждане на първата конференция за научно-технологичен обмен в рамките на инициативата; увеличаване броя на съвместните лаборатории, изградени заедно с други страни – до 100 през следващите пет години, и подкрепа за млади учени от различни държави да работят краткосрочно в Китай; провеждане на форума „Лянджу“ за задълбочаване на диалога между културите със страни от „Един пояс, един път“; създаване на Алианс на туристическите градове по „Пътя на коприната“; по-нататъшно изпълнение на програмата за китайски правителствени стипендии „Пътя на коприната“. Тези осем дейности определят нова посока, разкриват нова визия и дават нов тласък на инициативата „Един пояс, един път“. Те обаче не целят само развитието на Китай, но и това на света. Те са основните мерки, чрез които Китай разширява отварянето си и изграждането на нов модел на развитие, но също така са и китайският план за решаване на проблемите пред глобалното развитие. В този смисъл, Китай приветства всички страни да се възползват от възможностите, които предоставя развитието му и да се присъединят към нас в името на по-доброто бъдеще.
Изминалите вече 11 години показват, че инициативата „Един пояс, един път“ е от правилната страна на историята, отговаря на тенденциите на времето и поддържа правилния път на развитие. Тя има силна устойчивост, жизненост и широки перспективи.
Перспективата
Основен приоритет в плановете на Китай за развитието на инициативата е да продължи да работи за подобряване на транспортната, енергийната и телекомуникационната инфраструктура, както и създаването на мрежа от пристанища, контролирани от китайски държавни компании. В допълнение ще се интегрират и други сектори, като информационни и комуникационни технологии (като 5G), електронна търговия, финанси, космос, туризъм, образование, култура и пр. Китайските власти са идентифицирали пет съставни стълба на „Пътя и пояса”: разработването на политики, взаимосвързваща инфраструктура, улесняване на търговията, финансова интеграция и човешки ресурси. Пекин също ще продължи да използва инициативата като нова платформа за многостранно партньорство с Г-20, Шанхайската организация за сътрудничество, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и други. Чрез платформата се цели да се дефинират нови международни стандарти в ООН (например в цифровия и телекомуникацион ния сектор) и да се предефинират съществуващите правила на международната икономика и политика за глобално управление.
Сред най-големите предизвикателства е създаването на цифровия път на коприната. Страната планира да се съсредоточи върху използването на напреднали технологии за увеличаване на цифровата свързаност, включително разширяване на цифровите финанси и платформи за електронна търговия.
Китай ще работи за укрепване на постигнатите резултати по инициативата „Един пояс, един път” и през следващите години, като внимание ще се обръща на борбата с корупцията, опазването на околната среда и други важни теми. В бъдеще ще се включват и по-малки проекти в съответствие с актуалните тенденции. Желанието на Китай е инициативата да бъде двигател на свързаността. Въпреки някои изразени мнения, че настоящите икономически затруднения, забавящи някога процъфтяващата китайска икономика могат да провалят мега-инициативата, Китай смята, че стратегията „Новият път на коприната“ е устойчива и че има бъдеще.
Следва продължение.
