„Шарени" са рентите, което получават тази година собствениците на земя в област Добрич. Сумите са според добивите и реализацията на продукцията – пшеница,
царевица, слънчоглед и др. Около 3 млн. дка е обработваемата земя в областта.
Тази година с пшеница са засети около 1,1 млн. дка с пшеница. Обикновено със слънчоглед и царевица напролет се засяват по около 800 000 дка.
„Различен е размерът на рентите.
Движат се между 60, 80 и 100 лева на декар. Има
практика да се дава авансово част от сумата преди Нова година, а после се доплаща в зависимост от реализацията на продукцията", заяви Кирил Комитов, председател на
областния съюз на кооперациите „Добруджа" „Сумата на рентите зависи от добивите.
В Каварненско, Шабленско те са по-ниски заради ниските добиви от царевица и слънчоглед", добави той.
„Започна изплащането на рентите. Сумите за декар земя са различни – 50, 60, 70, 80, 100 лева. Според добивите тази година масовата рента ще е между 70 и 80 лева на
декар", каза Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
„Настояваме в бюджета за 2025 г. да бъдат заложени плащания по тъй нар. кризисен резерв, който ще бъде отворен от Европейската комисия заради климатичните промени през т.г. и изисква дофинансиране от съответната държава, средства за тази година по 4-годишната програма за напояване, чиято обща стойност е 1,2 млрд лв., средства за тъй нар. украинската помощ", каза още Жекова.
„От две години говорим, че, за да не бъдем на улиците, са нужни законодателни промени. За съжаление, нищо реално не се върши. Бюджетът за 2024 г. за сектор „Земеделие", не само за „Зърнопроизводство", не
беше заложен от народните представители", добави тя.
„Досега политиците противопоставяха различните браншове в сектор „Земеделие", сега вече като сме
обединени, те се опитват да противопоставят гилдии, когато става дума за средства", категорична е Жекова."От 30 години не се влагат средства в напояването.
В Националната асоциация на зърнопроизводителите има група, която анализира проблемите, посочва решения, предлага ги на Министерството на земеделието. За се
възстанови напояването в страната е нужна политическа воля и визия в дългосрочен
план. 30 години се унищожава напояването, а водата от реките ни изтича в Турция и Гърция. Да не говорим, че протежение на река Дунав имаше напоителни системи. Ще
стане така, че ще останем между Турция, Гърция и Румъния, които вече имат изградени напоителни системи и поливат реално много площи. Тук отново са необходими
законодателни промени. Не може да се реши проблема с едногодишни договори, които не дават сигурност и има въздържане от инвестиране", обяснява Жекова.
Тя потвърди отново, че протестната готовност на земелците остава, докато средствата не бъдат
заложени в бюджета за 2025 г.
