- Отказала да обжалва 20-годишната присъда за смъртта на Божан
- В затвора се държи колкото може, но другите осъдени жени я тормозят, твърди нейна близка
"Всеки греши и църквата не изоставя хората, когато са в беда. Затова сме облекли богослужебните дрехи, за да бъдем до тези, които се нуждаят от помощ."
Това казва отец Виктор Христев от пловдивския митрополитски храм "Света Марина". На 21 октомври 2021 г. точно на него се обадила Красимира Лалева, за да му съобщи, че е убила приятеля си Божан Иванов. Разказала как първо го ударила няколко пъти с гира по главата, после го душила, а накрая пробвала да запали тялото му в банята.
"Това не беше изповед, а молба за съвет. Ако
беше изповед, щях да запазя тайната й,
но тя ми разказа всичко и ме попита какво да прави. Отговорих, че трябва да се обадим на телефон 112 и тя се съгласи", описва случилото се свещеникът. Когато дошли полицаите, Красимира им обяснила какво е направила и заявила, че в жилището е страшно.
Тя е четвъртото дете в семейството на своите родители, има 2 по-големи сестри, след тях майка родила и син, който починал в бебешка възраст. За да се справят с мъката, майката и бащата решили да имат още едно дете и така на бял свят се появила Красимира.
Била обгрижвана, глезена и пазена, но майка починала, когато била на 10 години.
"Тя остана сираче много малка и лабилността се дължи на това", твърди нейната близка Соня Райчева.
Баща направил всичко възможно да осигури добър живот на Красимира и треперел нещо лошо да не се случи.
Тя не работела, хващала се епизодично и за кратко на различни места и когато и баща починал, макар че била вече над 30, Красимира се оказала напълно неспособна да се справи и с най-рутинни житейски предизвикателства.
Очаквала сестрите да я издържат, оплаквала се от несгодите си в съобщения до тях, искала да носят храна и пари. Едната от тях издържала по-дълго, но в един момент и тя прекратила отношения с нея.
Красимира живеела мизерно – често без ток,
понякога дори без вода
След престъплението съседи разказвали, че нищо в жилището не е местено от години и портретите на майката и бащата още висят по стените. След огледа станало ясно, че Красимира била превърнала хладилника в шкаф за дрехи.
Със 7 години по-младия Божан я запознал общ приятел. Той е от малцинствен произход, но работел и се грижел за нея. Тя обаче имала високи изисквания – натяквала му, че е повече от него, настоявала той да обръща внимание дори когато се връща преуморен от нощна смяна.
Двамата се събирали и разделяли, първо живеели в нейния апартамент, после тя го изгонила, след време се преместила при него в дома на родителите му, но отказвала не само да започне работа, а и да се включва по какъвто и да бил начин в домакинството.
След пореден скандал
Красимира отишла в манастира "Св. св. Козма
и Дамян" в Куклен, но често бягала оттам
и ходела да пие кафе, дори заложила телефона, който от обителта купили, защото се оплаквала, че нейният апарат е много стар.
Когато напуснала манастира, потърсила отново Божан и двамата възобновили връзката си. Красимира се дразнела, когато той не намирал време за нея, оплаквала се, че гладува като сомалийче.
Вечерта на 20 октомври 2021 г. настояла той да отиде в дома , но младежът отказал и обяснил, че го втриса. На сутринта тя го попитала в съобщение как е и пак поискала да се срещнат в апартамента , а той отговорил с "Какъв е тоя зор пак", но малко по-късно съсед го видял да влиза във входа и да държи в ръцете си закуска.
Как е протекла срещата им след това и какво е провокирало Красимира да извърши жестокото убийство, не беше изяснено докрай.
В първите си разпити тя обяснила, че Божан е казал, че си е намерил по-млада и по-хубава приятелка, а когато тя взела гира от шкаф на терасата, я попитал: "Какво ще спортуваш с тези малки гърди?".
Тези думи обаче са казани, преди да бъде повдигнато обвинение и да бъде осигурен адвокат, затова бяха изключени от доказателствения материал.
Но и тя признава, че му е нанесла няколко удара по главата с гирата, после го е душила - съдебномедицинската експертиза показва, че подезичната кост е счупена, а след това
завлякла тялото в банята и се опитала да
го запали с машинно масло
Входът обаче се изпълнил с дим и съседи започнали да питат какво става.
Красимира се опитала да излъска жилището си, постлала нов килим в хола, събрала вещите на Божан и ги изхвърлила в различни контейнери, отървала се и от телефона му, след като не успяла да го отключи и да изтрие кореспонденцията им.
След тези организирани и подредени действия се обадила на отец Виктор и му признала всичко.
Младата жена ходела често на черква и преди убийството се оплаквала на свещеника от Божан. Твърдяла, че той я изнасилва, че взема телефона и тя остава без връзка със света, че веднъж стоял 6 часа пред вратата и тя не смеела да излезе.
Според отец Виктор, когато живеела с Божан, била депресирана, ходела мръсна и неугледна,
а когато при поредната раздяла останела сама, се грижела за себе си.
Красимира твърдяла и пред разследващите, че е била тормозена системно, а в деня на убийството - изнасилена така, че още я болят слабините.
Експертизите по делото обаче не откриха никакви следи от физическо насилие.
"Не съм искала да стане така", казваше в съдебната зала Красимира Лалева. Тя беше осъдена на доживотен затвор от окръжния съд в Пловдив, апелативните магистрати намалиха наказанието на 20 години.
Първоначално подаде жалба и във ВКС, но после я оттегли.
"Обсъдихме този въпрос и решихме, че така е най-разумно", обясни адвокат Георги Василев.
Красимира е вече 3 години в сливенския затвор, откъдето поддържа връзка с отец Виктор. Била загубила номера му, но му написала писмо с телефона на адвоката си. Свещеникът се обадил на юриста и така контактът с Красимира бил възобновен.
"Каквото можем, правим. Това е един прекършен живот", казва отец Виктор.
Сестрите не са търсили Красимира, не присъстваха и на заседанията по делото срещу нея. В съда обаче идваше нейната близка Соня Райчева, която я посещава и зад решетките, когато може.
"Краси се държи психически колкото може, но там я тормозят много. В сливенския затвор има много жени от малцинствата, които издевателстват над нея, защото Божан е от техния етнос", твърди тя.
И е категорична, че образът на Красимира съвсем не е в черните краски, в които беше описан в хода на делото. И че случилото се всъщност е резултат от тежкия живот на момиче, изгубило рано майка си.
Дали присъдата ще остане 20 години, ще стане ясно скоро, защото имаше жалба и от близките на убития. Върховните магистрати обаче откриха нередности в нея.
