"Увеличение на заплатите на полицията с 51 процента! Това е нечувано в света, няма го никъде. Нека да го кажем ясно и съвсем директно на хората, които се канят да изкарат полицаите да протестират на улицата. Няма в света такава ситуация, когато инфлацията е 2,8% да има 51% увеличение на заплатите. Това наистина е за Гинес. Ако тези хора излязат на улицата, цялата система вече ще рухне. Разбирате ли докъде сме стигнали?!", казва бившият премиер и бивш лидер на СДС Иван Костов в интервю за "Дойче веле".
Той е доста разтревожен за качеството на публичния дебат. Смята, че политиците са занимават основно със себе си. И важните обществени проблеми остават встрани. Костов се спира на случая в болницата в Сандански, в която 29 лекари пуснаха предизвестие за напускане: "Какво наблюдаваме? Лекарите от болницата в Сандански си подават вкупом оставката, защото общинският съвет им е организирал нещо като публичен съд, на който са поканени хора, свързани със семейство, загубило бебе в колата за неотложна медицинска помощ. Наричат лекарите убийци и те вкупом си подават оставките. За какво свидетелства това освен за абсолютна загуба на доверие на част от българското общество към хората, които се грижат за нашето здраве.
Това означава, че става абсолютно невъзможно пациентите да бъдат лекувани. За да бъдат лекувани, те трябва да имат доверие в лекаря. Това е от най-съществено значение. Когато това доверие в системата на здравеопазването изчезне, тя не може да функционира. И започва да се разпада пред очите ни." Той говори и за образователната система, която е в аналогичен разпад - родители вдигат скандали на учителите защо пишат двойки на децата им. "Това означава, че на практика се блокират усилията на училищната система, на самите учители да направят това, което е необходимо, за да накарат децата да се стараят и да получат умения, способности, знания. Да създадат у тях онези нагласи, които са ключови, за да станат учениците добри български граждани. Например да различават доброто от злото. Поне това да различават.", заключава Костов. - Виждате ли какво се случва? Случва се така, че от загубата на доверие в ключовите държавни институции - като правителството, като законодателното тяло - недоверието слиза надолу и стига до нива, където пораженията са истински опасни."
След това обяснява, че планът на неговото правителство и на демократичните сили е бил саботиран. "Ние имахме план, имахме идея, имахме програма как България да се върне там, където ѝ е мястото - в европейското семейство, в това семейство, където сме били от своето Освобождение до 1944. Когато сме били една от уредените държави. Това не са илюзии. Това беше абсолютно задължителен план за изпълнение. Този план беше саботиран. Това са точните думи.
В другите социалистически страни тези планове сработиха и те в момента са в съвсем друго положение. У нас беше извършен огромен саботаж на европейската модернизация на страната. Саботажът дойде от елита на бившата комунистическа партия и на специалните служби, които създадоха организираната престъпност. Именно тяхната съпротивата отклони българския преход от неговото удържане и от създаването на една консолидирана демокрация в страната", разказва Костов какво се е случило преди почти 25-30 г.
Той не упреква интелигенцията, че не изпълнява ролята си на коректив на властта, но смята, че "на политическите върхове на страната застанаха хора, които нямат нищо общо с интелигенцията, които не са в състояние да я слушат, не са в състояние да я разбират, не са в състояние сами да направят анализ на нещата. Не са в състояние да видят в средносрочна, дори не в най-близка перспектива какво става в страната. Т.е. нямат никаква прозорливост. И нямат откъде да я имат. Тези хора - ще се изразя много меко - са много далече от възможността да комуникират с интелигенцията".
Икономистът Костов предрича вероятен изход от ситуацията в хиперинфлацията: "Да се случи отново това, което се случи през 1994-1996 година - хиперинфлация. И това би станало, ако финансовата дисциплина рухне отново в такава степен, че се строши оста, която изградихме през 1997-1998. Това е оста между монетарната политика с валутен борд и фискалната стабилност, гарантирана с ред механизми, които бяхме вградили в тогавашния дългосрочен закон за бюджета. Тази ос по този начин държи макроикономическата стабилност на страната в продължение вече на 25 и повече години. Тази ос в момента се троши. Някои казват - ама бордът няма ли да ни спаси? Ако се счупи оста, бордът не може да ни спаси. Бордът ще увисне без фискална стабилност, без консолидиран бюджет, при драстично нарушен закон за публичните финанси. Бордът не може да удържи тази ситуация."
"Не може например разходите в бюджета да изпреварват растежа на БВП. При нас БВП нараства във физическо изражение, да кажем със 7 процента, а разходите нарастват с 28 на сто. Вярно е, че има едни изключения, свързани с надеждата, че ще получим европейски пари, но и те не издържат критиката, която беше отправена. Хората ще го научат само ако го изстрадат. За съжаление, на нас акълът ни идва само когато страдаме, когато ни удари истински кризата", казва Костов.
Той препоръчва да се анализира дълбоко защо крайната десница завзема значими територии в Германия и Франция: "Защо става това в Европа? Очевидно има брутални грешки във водената политика. Въпросът е много сериозен. Това е друга много голяма, много тежка тема, която не бива просто да виси във въздуха и да се задоволяваме с някакви обяснения, хрумнали на този и на онзи.
Пак ще повторя: за да се появи нещо като протест срещу политиката, която е водена в европейските страни, това означава, че е водена погрешна политика.
Вижте какво става в Щатите! Целият народ се обръща и застава срещу политическия истаблишмънт. И казва: "Не искаме това!" Проблемът е, че вътре в "това, което не искаме" влязоха огромна част от либералните ценности. Трябва да се замислим за тези неща. Това са много сериозни процеси. Този дебат също отсъства от българската публичност".
Накрая съветва, "ако сме разумни, трябва да се обърнем с лице към тези най-тежки проблеми на българското общество: политическа заплаха за политическото устройство, рухващата система от доверие, на която се крепи държавата и която поддържа живота ни, доверието към полицията, доверието към здравеопазването, към образованието и т.н. Какво доверие да имам аз към полицаи, които са готови да излязат на стачка и да разбунят държавата, защото не им е дадено 51 процент увеличение на заплатите? Можете ли да си представите какво си мисля за тези хора? Какво си мисли обикновеният човек за тези хора?".
