"Общинският център за временно настаняване на бездомни лица в Стара Загора е с 10 места, но те вече не стигат, има и чакащи да бъдат настанени. При възможност изпращаме нуждаещи се и в други градове, например в Сливен", каза пред "24 часа" неговият управител Мария Милушева. И в момента капацитетът е запълнен, като настанените са само мъже, тъй като условията не позволяват на един етаж да живеят заедно мъже и жени, поясни Милушева.
Стаите в центъра са с по две легла, питомците му получават безплатно всеки ден вечеря. Отредена е стая за тихи игри. Осигурена е пералня както за спалното бельо, така и за дрехите на бездомниците. Те имат право да пребивават тук до 3 месеца на година, като срокът може да се удължава с още 3 месеца. Режимът е свободен, като "гостите" са задължени да уведомяват персонала, ако възнамеряват да нощуват на друго място.
"Тази услуга при нас вече не е сезонна, бездомните хора в града се увеличават и Центърът има своите "клиенти" през цялата година. Другата тенденция е все повече млади хора да остават на улицата, докато преди време това бяха предимно възрастни. Това ни кара да мислим как занапред да създадем условия повече хора да могат да ползват услугите на Центъра, като увеличим неговия капацитет", сподели зам.-кметът на община Стара Загора Павлина Делчева, в чийто ресор е грижата за бездомните.
Освен покрив и храна, Центърът в Стара Загора осигурява и грижа за тези хора, който обикновено са аутсайдери в живота. "Останали без дом и работа, те много често са загубили и трудовите си навици и ние работим с тях, за да им ги възвърнем. Някои от тях са алкохолици или наркомани, което прави работата с тях по-трудна. Имаме и бивши затворници, които са излежали присъдата си, но на свобода нямат роднини, нямат и къде да живеят и да работят", допълвя Мария Милушева.
И тя, и зам.-кметът Делчева, са на мнение, че максимумът от 6 месеца, в които бездомните могат да останат в Центъра за временно настаняване, са недостатъчни за пълноценното им връщане в живота, с тях трябва да работи и психолог. Още повече, че на много от тях животът на улицата им допада и не искат да попадат под постоянен покрив.
