- Столичната община с помощта на учени от БАН ще брои скитниците в София - ще е ясно кои избират улицата, въпреки че имат дом
- Тревожна тенденция: все повече 19-20-годишни отиват в социалните домове
Около 5000 са били бездомниците в България преди 2 години, но по официални данни. Колко са в действителност хората без покрив над главата и какъв е броят им днес, не е ясно, защото по-нови данни няма. А обществото и местните власти се сещат за бездомните обикновено около Коледа.
Най-много са в София, като от общината отчитат миграция от провинцията към столицата.
11 центъра за настаняване на психично болни или с умствена изостаналост ще бъдат изградени на територията на София до няколко години. Тези хора имат нужда от постоянна грижа и да не бъдат оставени безпризорни.
Те често стават жертви на имотната мафия,
след което буквално остават на улицата. Това каза Надежда Бачева, заместник-кмет на София, след среща с експерти от здравното и социалното министерство и полицията на дискусия за бездомните в София.
Фокусът на срещата бяха тези, които буйстват или имат психични проблеми и са на улицата.
И тук едно от основните предизвикателства било търсенето на персонал. В такива центрове работят социални работници, психолози, медицински сестри, които и без друго са кадри, които все по-трудно се намират. Капацитетът на центровете ще е от 6 до 12 души, за да отговарят на стандартите на европейското законодателство за осигуряване на истинска семейна среда.
"Психично болните ще живеят в тези центрове. Такъв в момента работи в Подгумер, в него хората живеят постоянно. Вървим по пътя, по който се деинституционализираха домовете за деца и се превърнаха в центрове за настаняване от семеен тип", обясни заместник-кметицата.
С помощта на учени от БАН Столичната община ще брои бездомните в София, като се очаква резултатите да са ясни до есента.
"Картината ще е моментна, защото миграцията към София е доста сериозна",
уточни Бачева. И все пак догодина ще имаме статистика колко са бездомните, както и колко са хората с психични проблеми, със зависимости.
В момента се разработва методологията, която ще определи различните целеви групи.
"Скитници, които имат имоти и живеят навън, също са бездомни. В методологията ще има такъв въпрос. Ще знаем кои хора живеят навън по собствено желание, а има къде да отидат, както кои нямат дом и роднини, кои са със заболяване - всичко ще бъде описано", увери Бачева.
В момента на територията на София работят мобилни екипи, в които са експерти от общината, МВР и социални работници. Те отиват при подаден сигнал за бездомен човек и според състоянието му или го карат в болница, или в център за временно настаняване, където да прекара нощта или да остане, докато си стъпи на краката. 510 са местата в центровете за временно настаняване.
"Не работим на пълен капацитет, има достатъчно места.
Няма да оставим човек на улицата,
който желае да бъде настанен на топло през зимата", каза Бачева.
В центровете за временно настаняване може да се остане от 2 до 6 месеца. Предполага се, че в този период човек ще успее да си намери работа. Ако това не се случи, може отново да се върне, след като му бъде направена нова социална оценка.
Социалните работници помагали на бездомниците да си издадат документи за самоличност например. Препоръчват им работа, а хората, които имат желание, успяват да си намерят.
Приютът за бездомни във Варна беше основно ремонтиран преди 2 г. Сградата е оборудвана за 100 души - 50 регистрирани в грава и 50 - в останалата част на страната.
За да се постъпи в приюта, са нужни набор от документи,
като най-важна е личната карта. Оформят се на определено гише в общината.
"Миналата зима не сме оставили никого да бедства, дори се наложи да отваряме стаи, които са за други дейности, и сложихме допълнителни легла", разказва управителят на приюта Марко Марков.
В момента има 20-ина свободни места, а 80% от обитателите са зависими от алкохола. В приюта той е абсолютно забранен, но бездомниците се опитват всячески да го вкарат. За 1 г. са минали 1100 души, тук те намират сигурност и спокойствие. Случвало се е да
идват хора с по няколко фирми, които някой им
е продал по схемата за избягване на дългове
Идват и хора, за които впоследствие научаваме, че притежават имот или част от такъв, но не могат да живеят в него. Тревожната тенденция е, че все по-млади хора започнаха да идват - на по 19-20 г.", разказва Марков.
В приюта се опитват да помогнат на онези, които имат желание за живот - търсят им работа, но малцина излизат и никога не се връщат.
Общината в Пловдив разполага с 2 центъра за временно настаняване на клошари с общ капацитет от 51 места.
"Никой не може да каже точната бройка
на бездомниците в Пловдив, но няма човек, който да е потърсил подслон и да не сме го приютили. Местата ни са достатъчни", каза шефката на социалната дирекция Веселина Ботева.
В зимните месеци варианти за временно настаняване има и в общинските болници "Св. Мина" и "Св. Пантелеймон", но само за хора, нуждаещи се от медицински грижи.
25 са обитателите в общинския център за временно настаняване в Бургас в момента. Те са на възраст от 23 до 70 г., 9 от тях са жени. Капацитетът на центъра е за 30 човека, но при рязко застудяване може да поеме още 12-ина души, каза управителят Илиян Павлов.
Важно условие е хората да са в добро физическо и психическо здраве, за да могат да се обслужват сами.
"Всеки е свободен през деня да си търси работа
Някои го правят, но има и възрастни, които остават при нас през цялото време, без да излизат", обяснява Павлов. Правят социална оценка и ако кандидатът отговаря на условията - няма къде да живее, няма доходи и е физически и психически здрав, се настанява в общинския приют.
В Бургас проблемът с липсата на лични документи при много от бездомните е решен - РЗИ и "Каритас" съдействат за издаване на лични карти.
В Пазарджик работи приют с капацитет от 25 места, каза зам.-кметът по социалната политика Гергана Ичева. На обитателите му се предлагат услуги от психолог, социален работник и медицинска сестра.
Получават закуска и вечеря, топла вода и всички необходими условия за престоя си.
"Центърът в Стара Загора е с 10 места, но те не стигат, има и чакащи. При възможност изпращаме нуждаещи се и в други градове, например в Сливен", каза неговият управител Мария Милушева.
В момента няма места, настанените са само мъже,
тъй като условията не позволяват на етажа да живеят мъже и жени, поясни Милушева.
8 са регистрираните без дом във Велико Търново.
"Ако са в пенсионна възраст, могат да бъдат настанени в дом за стари хора, но повечето отказват. Често са алкохолно зависими, а в приюта към Евангелската църква има дрегер и ги проверяват всеки ден за алкохол. Това възпира хората, избрали улицата, да търсят там подслон", обясни Николина Йорданова, шеф на специализирания отдел към дирекцията.
Регистърът на бездомните се води от 2009 г., в началото имало даже грък, който живеел на търновските улици.
Двама души над 65 г. без доходи и без покрив са настанени в център с капацитет 9 човека в Монтана. Тяхната съдба е сходна - водят скитнически живот и през лятото ги приютяват роднини, но през зимата ги гонят, защото нямат пари да ги отопляват.
В Смолян няма хора без покрив - всеки се грижи за близките си
В Смолян няма регистрирани бездомници, каза секретарят на общината Момчил Николов. Това се дължи както на манталитета на местното население да не изоставя близки хора, така и на реакцията на общинската управа да помага на хора без покрив - настаняват ги в общински жилища.
В района има и домове за стари хора в село Фатово, за хора със здравни проблеми в Петково и Ровино. В общината функционира и дневен център за възрастни с деменция, с който успяхме да обхванем една група хора в неравностойно положение. За това досега не се предлагаше подходяща подкрепа, обясниха от общината.
От община Кърджали и Ловеч заявиха, че няма регистрирани бездомници. Всеки е намерил къде да преживява.
Мария и синът Златан избягали от социален дом - искат да живеят заедно по улиците на Пловдив
Двамата били в приют в Димитровград - на момчето намерили работа, на майката - място в старчески дом. Избрали да просят
Често бездомниците отказват дългосрочна помощ и предпочитат улицата. Има случаи, в които социалните работници помагат за настаняване в дом за възрастни или в намиране на работа, която често отказват.
72-годишната Мария Начева и синът Златан Петков, на 37 г., от месеци живеят по улиците на Пловдив, като обичайно си избират място по бул. "Руски".
През пролетта репортер на "24 часа" ги засече в района на Бунарджика, подаде сигнал до социалните и те бяха настанени в един от приютите за бездомни.
Тогава обясниха, че са останали без жилище след пожар в дома им
на ул. "Сокол". Сега отново са по спирките по булеварда, като избират района преди и след моста на Герджика.
"Настанихме ги, това се прави за срок от 6 месеца и след това им намерихме място в приют в Димитровград.
Те пътуваха всеки ден до Пловдив, за да просят, и вечерта се връщаха там. Говорихме с колегите от Димитровград и те намериха работа на Златан. В момента, в който са му казали за това, двамата с майка му си тръгнали от приюта и отново са по улиците на Пловдив.
Бяхме уредили място на майката в старчески дом, за да решим трайно проблема . Категорично отказва, иска да живее със сина си", разказа шефката на социалната дирекция в Пловдив Веселина Ботева.
Подобна е и съдбата на Сашко, който живее в центъра на Пазарджик - 4 пъти социалните са го молили да бъде настанен в приюта, но той е отказвал.
"Пенка Спасова е една от малкото, настанени в приюта във Варна преди повече от половин година. Тук тя намира спокойствие и сигурност. Тя е с придружаващи заболявания и в момента търсят място в старчески дом или в дом за възрастни със заболявания.
Тъй като тези центрове са с по-малък капацитет от нашия, много трудно настаняват повече хора", обясни управителят на приюта Марко Марков.
Старческите домове са алтернатива за хората от улицата
"Преди време имахме бездомник в кв. "Чолаковци". Документите му бяха в една дупка до река Янтра, в която спеше. Колегите отидоха, извадиха го от дупката, оправихме документите и го настанихме в дома в Балван.
Там колегите търсиха стажа му и в крайна сметка му отпуснаха пенсия", спомня си Николина Йорданова, началник на дирекцията във Велико Търново.
При други не се получавало лесно. На бездомница от централния пазар 3 пъти сменяли подслона, но не я изоставили. Тя имала две дъщери, с които не били в добри отношения, нямала жилище и не можела да плаща квартира.
Така се оказала на улицата и завалели сигнали, че нощува в кашоните. Настанили я в старческия дом, но тя след 2-3 месеца напуснала.
Върнала се на пазара. Втория път я изпратили в приют в Горна Оряховица, но и там не се задържала. В момента била в дома за възрастни в Балван и се чувствала добре.
