Дали от ума си патите? 7-те най-опасни капана за умния пред успеха в професията

Той малко се различава от глупавия, ако не успява да ги избегне

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

Той се мисли за умен, тя се мисли за умна, то се мисли за умно... Нищо неочаквано - така е с 99% от хората. И нищо пресилено - няма точна дефиниция какво значи умен и какво глупав.

Във всекидневната употреба на дума смисълът варира от начетен и интелигентен през съобразителен, способен да анализира и предвижда, изобретателен, комбинативен, убедителен и т.н. Така че всеки може да намери заради какво да минава за умен поне в собствените си очи.

И това е добре - човек, като се смята за глупав, няма самочувствие, а то е важна предпоставка за успех в кариерата.

Но и най-умният може да си бъде малко прост, както се казва в заглавието на една пиеса. Психолозите твърдят, че съществуват капани, в които рискувате сами да се вкарате и от ума си да патите, както гласи заглавието на друга известна пиеса.

1. Прекалена самоувереност

Понеже цял живот имат успехи, пък и другите все им се възхищават, хвалят ги, завиждат им, умните хора си създават непоколебима вяра в собствените сили и способности. В резултат се случва да не разбират, когато имат нужда от помощ.

Знаете, че можете да се справите с тази задача. Сигурни сте, че вие най-добре ще си свършите работата. Заинатявате се да поемете всичко от А до Я. В един момент се оказва, че не сте допреценили силите си. Но понеже се притеснявате да не помръкне ореолът ви пред шефа и колегите, се мъчите да действате сами.

Ето в този момент си личи истински умният човек. Той може да се усети кога е сгрешил и не се страхува да признае. Причината за това е, че съобразява и правилно си нарежда приоритетите. Най-важно му е работата да бъде свършена навреме и качествено. Въобще не му пука за какъв точно ще го помислят колегите, пък и шефът дори. Затова се измъква от капана на прекалената самоувереност.

И да, после анализира кое се е оказало грешка, за да си вземе урок, който му помага вече да не греши.

2. Притиска хората около себе си

Пак понеже всичко им изглежда лесно, умните стават крайно взискателни. Те сякаш не си дават сметка, че останалите - по-глупавите, трябва да полагат повече усилия, за да постигнат същите резултати. Притискат ги прекалено, предявяват високи претенции. Нерядко подозират, че колегите, подчинените, дори близките им не се стараят достатъчно и на това се дължат неуспехите им.

Така се получава парадоксът, че често умните хора са самотни. Мнозина си мислят, че причината е друга - смятат се за неразбрани, понеже останалите не са на тяхното ниво. Истината според психолозите е по-скоро обратната - че те не разбират другите.

Тук истински умният човек успява да се измъкне от капана, като отчита, че освен висок коефициент на интелигентност има още нещо, за което специалистите усилено говорят през последните години - емоционална интелигентност. Ще рече, способността да се поставяте на мястото на другите.

3. Винаги трябва да е прав

За всеки човек е трудно да приеме факта, че греши. Това важи даже с по-голяма сила за умните, тъй като те са свикнали обикновено да вземат верни решения. Да бъдат прави се е превърнало в част от тяхната идентичност.

Това кара умните хора често да приемат критиката не за обективна, а за лична атака срещу себе си. Като се прибави, че имат високо самочувствие и не вярват, че колегите им са достатъчно умни и квалифицирани, за да им дадат полезна оценка и обратна връзка, сами поставят пречки в кариерата си.

Всъщност истински умният човек впряга мнението на другите в своя полза. Той даже сам търси критика, за да види евентуални свои пропуски и да бъде по-успешен.

4. Забравя да е гъвкав

Този капан е в близка връзка с номера 1 и 3. Съзнанието за превъзходство над останалите и чувството за вечна правота често водят умния човек до заинатяване.

Е, тогава той не е съвсем прав да се мисли за такъв. Истински умният не пада в подобен капан, а напротив - готов е във всеки момент да преоцени обстоятелствата и хората, за да действа адекватно.

5. Занимава се с няколко неща наведнъж

Умните хора мислят бързо и обичат да се занимават с няколко неща наведнъж, за да не си губят времето. Проучване на университета Станфорд обаче показва, че при т.нар. мултитаскинг дори умните хора могат да се справят по-зле, отколкото тези, които правят нещата едно по едно.

Впрочем нашумелият преди десетилетие мултитаскинг вече не е модерен и ценен точно защото се видя, че не води до по-висока ефективност. В съвременността хората постоянно имат да решават твърде сложни задачи, за да се справят с по няколко едновременно.

За да не се провали, истински умният човек успява да си организира времето и да си планира приоритетите.

6. Доскучава му

Това също е един от парадоксите. Умният човек знае, че нищо не става без много усилия и постоянство. Само че понеже е станал умен чрез любознателност, той често няма търпение, природата го тегли към нещо ново. Затова се случва да се изостави нещо недовършено и да се хвърли към друго, по-интересно.

Истинският умният човек не хлътва в този капан, а си налага воля да продължава, докато стигне до успех.
В крайна сметка това е доста точно измерение дали някой е умен или глупав - колко неща е свършил с добър резултат, а не колко разнообразни неща е подхванал.

А другото доста точно измерение е осъзнаването, че за съжаление животът рядко предлага незабавно удовлетворение. За хубавите неща се чака. Онова, което може да се получи бързо и лесно, може също толкова бързо и лесно да бъде изгубено.

7. Изкушението да се хвали

Всъщност истински умните хора не са високомерни. Те не се хвалят, оставят това да го казват другите за тях.

Едната причина е, че разбират колко зле звучи сами да се величаят, дори да имат всички основания. Високомерието прави наистина лошо впечатление.

А втората причина е, че истински умният човек много често смята всичко, което постига, за естествено. Затова не му хрумва да се фука колко е успешен.

Та ако ви идва често желанието да се хвалите с ума си, поработете още върху него.

В "Точният човек" можете да прочетете още:

Защо да не блестите пред неуверен шеф

Когато колега си приписва чужди заслуги

10 трезви въпроса за кариерата през 2024-а и още 10 за 2025-а

Защо е вредно да си правите професионална равносметка точно по празници

5 стъпки да оползотворите годишната оценка за работата си и да я обърнете в успех

Миг невнимание на корпоративния коледен купон - цяла година мъки