Три компании обаче затварят заради кризата в автоиндустрията
Преките чуждестранни инвестиции са намалели с цели 63,3% спрямо година по-рано, показват предварителните данни на БНБ за септември. Няколко завода дори затвориха и изнесоха дейността си от България. Въпреки това обаче с ръст от 2,4% на икономиката страната ни се нарежда сред първите пет в Европейския съюз за второто тримесечие на годината.
“На фона на всички кризи, които съществуват, и на забавянето на темповете на растеж в повечето европейски икономики
българската икономиката проявява стабилност
и бележи ръст”, отчете министърът на икономиката Петко Николов.
Брутният вътрешен продукт на ЕС е нараснал с 1% на годишна база към края на септември по данни на Евростат. А България се нарежда на четвърто място сред страните, за които има данни - след Кипър, който води (3,8%), Испания (3,4%) и Литва (2,3%). НСИ обаче коригира първоначалната си оценка и от 2,2 на 2,4% ръст за България и така страната ни изпреварва Литва и се нарежда на трето място. В същото време 8 държави в съюза регистрират спад на икономиките си, сред които и най-силната - Германия.
Факт е обаче, че инвестициите не са основен двигател на растежа у нас. Бруто капиталообразуването формира под 20% от БВП - 17,4 на сто, сочат данните на НСИ. Спрямо година назад този показател отбелязва ръст от 7,4 на сто. Но реалните нови инвестиции, които се измерват с компонента образуване в основен капитал, бележат спад с 1,9%.
Всъщност най-големият двигател на растежа остава крайното потребление, което формира 74% от БВП. Това се дължи на ниските лихви по кредитите, които дават достъп до евтино финансиране на покупки от домакинствата и бизнеса.
В реални цифри преките чужди инвестиции са 1,241 млрд. евро към края на септември,
което е 1,2% от БВП, показват данните на БНБ. Най-много вложения идват от Австрия, Нидерландия и Гърция.
Освен че инвестициите намаляват, в последните седмици стана ясно, че поне три компании напускат България. Две от тях са в автомобилния сектор - SEBordnetze в Мездра, част от японската група Sumitomo Electric Industries, както и най-големият работодател в Плевен - “Леони България”. “Монди Стамболийски” - предприятие за преработка на целулоза и хартия, също ще спре работа от началото на следващата година. Според работодателските организации това са само част от примерите, други малки и средни компании също избират да прекратят дейността си.
Редица компании правят и съкращения. От началото на годината до октомври в Агенцията по заетостта са получени уведомления за предстоящо освобождаване на почти 5 хил. работници и служители. Логично най-голям дял имат работниците, освободени от “Леони” - 1191. Друг производител на кабелни инсталации за автомобили - сливенската АТЕС, предвижда да освободи 266 души. “Язаки”, който произвежда електрически инсталации за автомобили в Ямбол, ще уволни 137 работници. Една от 5 компании готви съкращения, а 52% от работодателите у нас няма да наемат нови служители през следващите 5 месеца, показва проучване на Българската конфедерация по заетостта.
Като основна причина за решението да напуснат българския пазар мениджърите
посочват увеличаващите се разходи за труд,
които са нараснали с 15,4% на годишна база през второто тримесечие. Втората причина е липсата на квалифицирана работна ръка. Силно влияние оказва и кризата в европейската индустрия, най-вече в автомобилния сектор. Много от компаниите в него в цяла Европа обявиха затваряне на заводи и големи съкращения, включително и в най-големия производител - “Фолксваген”.
В същото време от Министерството на иновациите отчетоха, че през тази година са издадени 22 сертификата за инвестиционни проекти в размер на близо половин милиард лева. Проектите
предвиждат разкриване на близо 1700 работни места
в IT сектора, производството, здравеопазването, складирането, логистикато и др. Инвестициите ще се реализират в Перник, Русе, София, Пловдив, Балчик, Симитли, Сопот, Шумен, Стара Загора, Търговище и Кърджали. Отделно още над 40 проекта са в процес на сертифициране.
От 2008 г. насам нито една компания, подкрепена по Закона за насърчаване на инвестициите, не е прекратила дейността си у нас в периода до 5 години от началото, в който министерството има задължение да я наблюдава, казаха за “24 часа” от ведомството. И допълват, че тенденцията е обратна - да разширяват инвестициите си.
В индустриалните зони влезли проекти за 450 млн. лева за половин година
По данни на Министерството на икономиката и индустрията само за последната половин година дружествата от групата на “Национална компания индустриални зони” са привлекли инвестиции на обща стойност над 450 млн. лв., които ще разкрият близо 1300 нови работни места.
В Индустриална зона Загоре - Еленино са привлечени две високотехнологични инвестиции в заводи за производство на обща стойност от близо 390 млн. лв., които ще разкрият над 1000 работни места. Произведената продукция ще се изнася в Германия, Нидерландия, Италия и Австрия.
В Индустриален парк София-Божурище са привлечени инвестиции за над 50 млн. лв., а компаниите са от секторите фармация, биотехнологии, производство на иновативни и екологични микробиални и органични торове, лазерни машини и др. Сред тях са международна компания от фармацевтичния сектор от Германия. Привлечен е и водещ инвеститор от киноиндустрията.
В Симитли е подписан договор за изграждане на предприятие за брониране и производство на военна техника. В Бургас ще има производствена и сервизна база за високотехнологични изделия и оборудване.
Към настоящия момент се водят преговори с компании от Германия, Абу Даби, Турция, както и от България. Инвестициите, които се очакват само от две от тези компании, са над 155 млн. лв. и ще разкрият над 500 нови работни места.
В зоната в Божурище ще се изгради регионален център за дигитални решения и иновации за над 6 млн. лв., който да обслужва компаниите в парка. Във Видин две от халетата, както и административната сграда, ще бъдат енергийно обновени с над 2,8 млн. лв.
15% спад има в промишлеността
Макар че българската индустрия произвежда в момента повече, отколкото преди пандемията, има отчетлив спад на промишленото производство. Към края на 2024 г. намалението е с 15% под последния си пик. Износът също се свива - през първата половина на 2024 г. с 4,7% в сравнение със същия период на 2023 г.
Основната причина е икономическият застой в Европа и най-вече в Германия. Българските производители традиционно пласират около две трети от продукцията си на европейския пазар. Този тренд засегна най-вече производителите на авточасти и компоненти за автомобилната промишленост. Предприятията, които не са зависими само от един пазар, за момента се справят добре.
