Периодът януари – септември 2024 г. е рекорден за българския туризъм по всички основни показатели – брой регистрации на туристи, брой нощувки и приходи от нощувки, според официални данни на НСИ. „В този период общият брой туристически регистрации е 7,5 млн., като ръстът спрямо същия период на 2019 г., е 9,4%. Увеличението на туристите в морските области е с 3,7%, а във вътрешността на страната е 14,9%. От това може да се направи изводът, че културният, спа и другите видове туризъм се развиват с по-високи темпове, което е признак на успех от гледна точка на диверсификацията на туристическия продукт", заяви министърът на туризма Евтим Милошев по време на заседанието на Националния съвет по туризъм (НСТ). „Днес е исторически ден, защото току-що бе обявено решението България да се присъедини към Шенген и по суша от 1 януари 2025 г. Поздравявам Ви и се радвам, че в този важен момент, ние посрещаме тази новина заедно, в рамките на заседание на Националния съвет по туризъм", обърна се към членовете на Съвета министър Милошев. Това съобщиха от пресцентъра на ведомството.
През 2025 г. Министерството на туризма цели да надгради постигнатото, както и резултатите от 2024 г., която статистиката определя като най-успешната до момента. Годишната програма за национална туристическа реклама поставя акцент върху иновативния маркетинг и дигитализацията. Предвиждат се партньорства с водещи световни медии като National Geographic, BBC и CNN, както и мащабни кампании в платформите Google, Meta и Booking.com. Тези активности ще подкрепят позиционирането на България като атрактивна дестинация за културен, спа и здравен туризъм. „В тази политическа нестабилност, туризмът е видът политика, която представя България по най-добрия начин. Поздравявам Министерството на туризма с амбициозната програма за 2025 г. и искам да подчертая нашето желание страната ни да продължи да се представя пред света по същия успешен начин, а с влизането ни в Шенген интересът към страната ни расте", заяви Сийка Кацарова, председател на Български съюз по балнеология и СПА туризъм, член на НСТ.
Важен акцент в програмата за реклама на България е разширяването на присъствието на страната на ключови международни туристически изложения. През следващата година България ще участва на 27 международни туристически форуми, включително в Дания, Китай, Швейцария и Япония, което значително разширява обхвата на националното ни представяне. Планирани са и събития от типа Road Show по ключови пазари, както и организиране на опознавателни турове за чуждестранни журналисти, инфлуенсъри и туроператори, които да продължат да популяризират страната ни и възможностите за туризъм 4 сезона.
„Бих искал да препоръчам на Министерството да провежда два пъти годишно този форум. Няма съмнение, че Националният съвет по туризъм е най-висшият форум в сектора и неговото провеждане само в края на годината е дефицит. Бих искал да препоръчам също така тези събития да бъдат предавани пряко във фейсбук страницата на Министерството, защото в сектор туризъм са ангажирани хиляди хора, които имат интерес от темите, които ние дискутираме", предложи в рамките на заседанието Мартин Захариев, заместник-председател на Национален Борд по туризъм.
„Благодарение на всички колеги и на колективните ни усилия, България бе избрана за предпочитана дестинация на ЕКТАА за 2024 г. Това е успех за всички нас и се надявам подобни инициативи да продължат", коментира като част от изказването си председателят на Асоциацията на туроператорите Даниела Стоева.
Пред членовете на НСТ бе представена и междинна оценка на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма, която обхваща периода 2014–2030 г. и посочени ключови предизвикателства и бъдещи приоритети. Основни акценти са необходимостта от подобряване на нормативната рамка, интеграция на нови технологии и развитие на човешкия капитал. Докладът подчерта значителния напредък в развитието на специализирани форми на туризъм, включително културен и здравен туризъм. Министерство на туризма планира действия за преодоляване на предизвикателствата, свързани със сезонния характер на туризма, недостатъчната инфраструктура и осигуряване на по-добра транспортна свързаност.
