Според финансовата министърка промени може да се правят, въпреки че бюджетът е приет от министрите
Минният бранш и министърът на финансите Людмила Петкова не успяха да се разберат в сряда дали ще има данък върху подземните богатства, но си обещаха да преговарят. Диалогът започна в сряда след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Очаква се да продължи и днес.
Преговорите ще вървят, въпреки че кабинетът прие проектозакона за държавния бюджет за 2025 г., в който данъкът за подземните богатства е записан.
Петкова обяви, че бюджетът е приет, но на подпис. Това отваряло възможност за нанасяне на корекции в частта за данъка върху подземните богатства. Тя съобщи още, че са проучвали европейския опит и този на големи минни компании. В повечето случаи имало комбинация от концесионни такси и данък.
Финансовият министър каза още, че
ще се търси баланс между интересите на минния бранш и на бюджета
“Напълно подкрепям необходимостта от спешна дискусия за данъка върху добива на подземни богатства”, заяви енергийният министър Владимир Малинов. Във ведомството му правели анализ какво ще бъде отражението върху целия сектор.
На тристранката обаче никой не подкрепи въпросния данък - нито работодатели, нито синдикати. Заради предстоящия диалог темата не беше дискутирана дълго, тъй като стана ясно, че ще се търси решение.
Новината за данъка ни свари неподготвени, а последиците са непредвидими, заяви Драгомир Драганов - председател на Българската минно-геоложка камара. От името на бранша той настоя да бъде изтеглено предложението и да бъдат проведени консултации.
Имаше коледни изненади в бюджета, едната е този данък, заявиха от КТ “Подкрепа”. Въвеждането му щяло
да доведе до загуба на работни места
в регионите, където са миннодобивните предприятия. Ако всички по веригата са в стрес, то работнициге ще бъдат в стрес, не възприемаме подхода и предложението, уточниха от синдиката.
От добивния бранш не са съгласни с данъка и с коментираната ставка от 15%. Искането е компаниите да бъдат равнопоставени с държавите от региона по отношение на концесионната такса. В Гърция и Румъния за цветните метали тя е 2%, а за златото в Гърция е 6 на сто. При нас е от 0,8 до 4 на сто. Настояват още при определяне на концесионното възнаграждение да се взема предвид и финансовото състояние на дружеството и това да бъде отразено в наредба. Ако плащането е високо, то компания с недобър финансов резултат трябва да ограничи производството или да спре. От миннодобивната промишленост твърдят, че
няма практика в ЕС за такъв допълнителен данък
При 15% облагане дори големи предприятия ще затворят, защото никой няма да купува от тях, а от съседни държави, казват от бизнеса. Ставаме неконкурентоспобни, коментираха индустриалци.
Преди разговорите между Петкова и бранша - още в 8,30 часа сутринта, миньори дойдоха на протест пред сградата на Министерския съвет. Културно се струпаха само на бул. “Дондуков” и не спряха трафика на автомобилите през центъра на София. Бяха с плакати, които красноречиво заявяваха позицията им: “След въгледобива дойде ред на рудодобива”, “Спрете да съдирате кожата на рудодобива”, “Рудодобивът не е кръвоносна система за вашите данъчни пиявици”.
Директорът на Българската минно-геоложка камара Иван Митев каза, че
минният бизнес внася в държавата към 1 млрд. лв. на година
Докато ние строим, те харчат, каза той. На площада пред триъгълника на властта се коментираше, че въпросният данък ще събере от индустрията към 900 млн. лв.
Председателят на Българската минно-геоложка камара Драгомир Драганов каза пред “24 часа”, че искат диалог и смята, че могат да се разберат с правителството. Той и Димитър Цоцорков - председатeл на Надзорния съвет на “Асарел-Медет”, съобщиха, че “Елаците мед”, “Асарел-Медет” и “Каолин” са спрели работа до второ нареждане в знак на солидарност към протеста.
От синдикатите се заканиха, че ако не се намери приемливо решение за данъка, на протест ще излязат 10 000 души, а в сряда били около 1000.
