- Дипломацията на Уолтър Кронкайт предотвратява кръвопролитна война между Израел и Египет
- По време на Карибската криза талантливият Джон Скъли е секретният канал между Хрушчов и Кенеди
Тъкър Карлсън не е нито първият, нито ще е последният журналист, опитващ се да посредничи в непримирим военен конфликт с потенциал да запали ядрен Армагедон. Неслучайно интервюто му с руския външен министър Сергей Лавров бе анонсирано като опит да се осуети следващият атомен холокост. Макар че световната общественост не се уплаши кой знае колко от изстрелването на ракетата „Орешник", мнозина си отдъхнаха, когато видяха приповдигнатото настроение на усмихнатия Лавров, седнал дружелюбно срещу Тъкър.
В този разговор журналистът успешно остави дипломата да „изпере" имиджа на Русия, заявявайки, че тя изобщо не е обсъждала унищожаването на нeчие население.
В случая Тъкър изобщо не го засече с контрааргумента, че руски официални лица до момента поне 200 пъти са си позволили да твърдят, че ядрената ескалация може да има унищожителни последици. Причината вероятно се крие някъде зад кулисите. Тъкър не е кой да е, той винаги е бил сред най-върлите привърженици на президента Доналд Тръмп - както в предишния мандат, така и в сегашния.
Дни преди вота, на 24 октомври, в Джорджия журналистът се появи на негов митинг и от трибуната подкрепи бъдещия държавен глава. Освен това не бива да се забравя, че самият Тръмп спечели изборите основно заради ангажимента си да спре войната в Украйна и да спести стотиците милиарди на американците, потъващи там.
За съжаление на Тръмп разговорите с Путин се оказаха невъзможни, защото сегашният президент Джо Байдън разреши на Киев да използва американски ракети по цели в Русия и Кремъл отговори със страховития „Орешник". Паралелно с това руските пропагандатори заговориха какви могат да са последствията за съюзниците на Украйна. Благодарение на това стечение на обстоятелствата президентът милиардер се оказа в минно поле и единствената му възможност изглежда бе да пусне в ход „дипломацията на Тъкър".
От тази гледна точка известният репортер се справи чудесно. Той умело подтикна Лавров да обвини сегашната администрация на Белия дом за ескалацията на конфликта и усмихнатият дипломат го направи с огромно удоволствие.
Разбира се, с уточнението, че Русия иска да е в мир с целия свят. Тоест вече има нов виновен за войната – загубилият изборите Джо Байдън. Затваряйки си очите за очевидните PR трикове на руския дипломат номер едно, всъщност Тъкър Карлсън открехна вратата за бъдещи преговори между Владимир Путин и Доналд Тръмп.
В това отношение той съвсем не е единствен на бойното поле. Безспорен колос в това отношение е легендарният американски репортер Уолтър Кронкайт, участвал в десанта срещу хитлеристите.
През 1977 г. Египет и Израел са на прага на нова война с потенциал да прерасне в световна. Само 4 години преди това 18 хил. души загиват в резултат на въоръжения сблъсък между двете страни. А преди тях много други в поредицата от нестихващи конфликти. В този наситен с напрежение момент, на 9 ноември 1977 г. президентът на Египет - арабинът Ануар Садат, обявява пред парламента, че в името на мира е „готов да отиде до края на света – и Израел ще бъде изненадан да ме чуе да ви казвам: готов съм да отида в дома им, в Кнесета".
Талантливият журналист чува тази реплика и решава да провери доколко искрен е Садат. С продуцентите си в CBS веднага организират интервюто чрез сателитна връзка и държавният глава приема. Кронкайт многократно го пита по различен начин, за да изясни истинските му намерения и накрая изтръгва търсения ангажимент – че Садат е готов да пътува до Израел, стига да получи покана.
Опитният Кронкайт веднага след това се свързва с премиера на Израел Менахем Бегин, за да го покани да отговори на Садат в ефир. Провокиран по този начин, Бегин иска няколко часа за размисъл, но в крайна сметка и той приема предизвикателството на Кронкайт.
Отново с внимателно подбутване от страна на журналиста премиерът, видимо затруднен, заявява: „Всеки път, когато Садат е готов да дойде, аз ще го посрещна сърдечно на летището, ще отида заедно с него в Йерусалим, ще го представя на Кнесета и ще го оставя да произнесе реч пред нашия парламент".
Кронкайт тържествува. Той вече има план как да представи двете интервюта във вечерната емисия – разделя екрана на две и пуска отговорите един след друг на двамата. Така у зрителите остава впечатлението, че неистовият репортер е постигнал истински дипломатически напредък.
Но разговорите имаха и друга цел. Заявките на двамата за мир провокираха още по-силен натиск върху правителствата на двете страни да намерят изход и да избегнат поредната кръвопролитна война. Благодарение на това шест дни по-късно Садат е посрещнат топло от Бегин на летището в Тел Авив и двамата се отправят към парламента. Така с много овации бе поставено едно ново начало между враждуващите страни, завършило с Нобелова награда за мир за Садат и Бегин. Оттогава този тип посредничество на репортери ще влезе в историята като „Дипломацията на Кронкайт".
Точно тя се оказва тясна специалност и на един журналист, станал таен посредник по време на Карибската криза през октомври 1962 г.
Руснаците разполагат ракетите си със среден радиус на действие край Куба, а САЩ заплашват с ответен удар, ако не бъдат изтеглени. Тогава ръководителят на КГБ в съветското посолство във Вашингтон Александър Фомин се обажда на своя познат журналист Джон Скъли, с когото е разговарял 7 - 8 пъти и е останал с впечатление, че е изключително почтен.
Самият Фомин е приятел на съветския лидер Никита Хрушчов и предлага на репортера двамата да организират таен канал за комуникация между Хрушчов и американския президент Джон Кенеди.
Скъли, разбира се, приема и тогава Фомин му дава кратък план в няколко точки. Журналистът моментално се свързва с държавния секретар на САЩ Дийн Раск, който му дава зелена светлина да продължи разговорите с руснака. Но тъй като репортерът не е просто преносител на съобщения, а предлага много ценни идеи в преговорния процес, Скъли започва да се среща и с Джон Кенеди.
Професионализмът му и на дипломат проличава най-вече, когато Фомин изненадва американеца с нова идея – руснаците се изтеглят, но той настоява и американските военни също да се изтеглят от района на Флорида и този около Карибските острови.
Скъли моментално му отговаря, че ако продължи да упорства, ще унищожи всички шансове за мирно уреждане на конфликта.
В спомените си той отбелязва, че предупредил руснака, че ако Кенеди приеме международни инспектори да патрулират между двете локации, той ще бъде подложен на кошмарна атака от дясното крило. Тогава споразумението няма да има абсолютно никакъв шанс да бъде одобрено.
„Ако искате да поставите бариера, която със сигурност ще разруши всички перспективи за споразумение, упорствайте – отбелязва той. - Ако не, предлагам да продължим въз основа на това, което обсъдихме първоначално."
Дори когато кризата вече върви към своя финал, Скъли не смее да спомене нищо за задкулисието в своите репортажи. Причината е, че Кенеди го е помолил да продължи разговорите и да опита да убеди руснаците да изтеглят своите ракети от Куба.
25 години след Кубинската криза в мемоарите си Скъли ще отбележи, че е знаел повече от всеки друг, но правителството е имало право да запази секретността на разговорите. Както и че не е отговорност на пресата да публикува всичко, което знае.
„Мисля, че трябва да помним, че освен репортери, ние сме и граждани", пише той, допълвайки, че не е могъл да откаже да посредничи, когато светът е бил изправен пред подобно бедствие.
От тази гледна точка много е любопитно какво точно ще сподели в мемоарите си Тъкър Карлсън за разговорите си с Путин, Лавров и Тръмп?
