- Иран и Русия са големите губещи от свалянето на Башар Асад
- БВП на глава от населението спада от $5000 преди войната на $782; 69% от сирийците са бедни
Център на неолитната култура "Палмира" преди 10 000 години, с древна история и култура, богата на нефт и газ, днес Сирия е хаос и разруха. След 53 години управление на династията Асад - първо 29 на бащата Хафез, а после и 24 на сина Башар, и след 14 години гражданска война някогашното благополучие се е изпарило. В навечерието на започналия през 2011 г. конфликт сирийците се радваха на 5000 долара брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. А днес той е едва 781,90 долара. Валутата, която печелят от продажбите на нефт и газ, субсидира икономиката.
Находищата са открити през 1933 г., а първата сделка е от 1956 г. Оттогава производството и продажбите непрекъснато се увеличават - особено през 80-те години, достигайки връх от 600 000 барела на ден през 1993-та. Преди 14 г. находищата на тези ресурси в страната наброяват 8,5 трилиона кв. фута (790 хиляди кв. км), а суровият петрол - 2,5 милиарда барела. На ден са се произвеждали по 353 290 барела.
След началото на бойните действия продукцията спада, като най-малко е през 2018 г. - едва 20 581 барела на ден. После започват леко да се увеличават, като през 2022-ра те са над 32 000 на ден. Заради санкциите сирийските продукти не може да бъдат продавани легално на международните пазари. Намират приложение на черния на доста по-ниска цена - около 15 долара за барел на фона на официалните 72 долара. И Дамаск започва да търгува с каптагон под контрола на брата и братовчеда на президента (според разследване на "Шпигел"), за да компенсира нереализираните приходи от газ и нефт.
А нефтените кладенци са разделени на три между режима на Башар Асад, "Ислямска държава" и бунтовническите групировки. Колкото и да намаляват приходите, всяка от трите страни търгува. Контролът върху отделните находища се променя до 2020 г., когато настъпва относително примирие. Но постъпленията не са за обикновените сирийци. 69% от останалите около 16 милиона души в страната обедняват, 6 милиона са избягали, а около 300 000 са загинали.
Но не само гражданската война е виновна за кризата. Тя започва по-рано. Икономиката се срива след продължителната суша от 2006-а до 2010-а. В края на периода БВП спада до 2900 долара на човек по данни на ООН.
По онова време приходите от петрол в бюджета все още са стабилни, макар и производството да намалява. През 2009 г. от общо 600 милиарда сирийски лири (тогава равни на около 13 милиарда долара) 20% са получени от нефт (120 милиарда лири), а останалите - от данъци. През 2010 г. постъпленията от нефт се увеличават на 150 милиарда лири по данни на Международния валутен фонд (МВФ). Намаленият брой на сделките обаче се компенсира от по-високата цена. Точно преди конфликта Сирия вече изпитва дефицит от 122 милиарда лири, което е 2,6 милиарда долара. Излишъкът, познат от времето на Хафез Асад, е само история. По време на гражданската война сирийската лира губи 80% от стойността си. Това кара хората да бягат и да търсят убежище другаде. Малко са тези, които се борят срещу режима вътре в официален Дамаск.
През цялото време Башар Асад оцелява въпреки съпротивата на бунтовниците, вътрешната опозиция и настъплението на "Ислямска държава". Главно заради подкрепата на Русия и Иран.
Благодарение на военната намеса на Москва през 2015 г. бившият президент удържа властта си. В замяна позволи на руски компании да подпишат договори със сирийски партньори за инвестиране в петролния и газовия сектор. Като получаваха по 25% от приходите от контролираните и охраняваните от тях кладенци.
Точно Русия е един от основните губещи от свалянето на Башар Асад, тъй като разчиташе Сирия да бъде основа за налагане на руското влияние в целия Близък изток. Кремъл разполага с военноморска и военновъздушна база на територията на арабската страна. Анализаторите в момента пресмятат шансовете Владимир Путин да запази поне тази в пристанището Тартус. Според някои източници техните кораби и самолети се изтеглят.
Наясно са, че силите, които свалиха Асад, едва ли ще са склонни да оставят руските военни в Сирия. Особено след като командвани от Кремъл въздушни бомбардировачи многократно атакуваха контролирани от бунтовниците провинции в последните години.
Ако се стигне до битка за власт между победителите в Сирия, Москва може да получи възможност да работи с едните срещу другите, предполагат анализаторите. Един от вариантите е Русия да подкрепи създаването на управлявана от алавитите област по крайбрежието на Средиземно море, където са разположени двете ѝ бази. Това е мюсюлманско малцинство, от което произхожда бившият президент Башар Асад и което беше сред основните му поддръжници заедно с християнската общност. Според наблюдатели Москва може да се позове на прецедента с подкрепата на САЩ за сирийските кюрди в Североизточна Сирия. Мнозинство там са сунитите, друга част от изповядващите исляма.
"Все пак запазването на военноморската и въздушната база на Москва може да не е възможно или защото едно ново сирийско правителство, доминирано от сунити, ще се окаже силно и ще прогони руснаците, или защото Сирия потъва в такъв хаос и безопасността на базите не може да бъде поддържана", казва в свой анализ Марк Кац, почетен професор по управление и политика в Училището по политика и управление на университета "Джордж Мейсън".
Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заяви в интервю, че Русия "няма причина да присъства там" и препрати към темата Украйна, като призова за преговори.
По някакъв начин за руснаците бойните действия в двете страни се свързаха. Част от военните, за да се спасят от служба в Северния военен окръг, отиваха доброволно в Сирия, като го смятаха за голям успех, но сега ситуацията може да се промени, съобщава Би Би Си. А несправили се в Украйна офицери са "изгнаници" в арабската държава. Например там е ген.-лейт. Сергей Кисел, "след като напълно провали операцията по превземането на Харков през 2022 г.", казва източник на Би Би Си, запознат със състоянието на руската армия. "Именно той вкара нашите (руските) специални части в Харков, които веднага бяха обкръжени и унищожени в едно от училищата - казва информаторът на британското издание. - После даде заповед на останалите части да не влизат, като по този начин напълно разруши координацията на войските по време на щурма. Освен това под негово ръководство Кантемировската дивизия всъщност загуби своята боеспособност и завърши също с паническо бягство с изоставянето на всички тежки бронирани превозни средства на украинските въоръжени сили." След падането на Алепо Кисел е уволнен.
Генерал-полковник Александър Чайко пък беше върнат на поста командир на група в Сирия, след като украинската прокуратура го обвини във военни престъпления в Буча по време на окупацията през първите месеци на войната. Тогава той е командвал Източния военен окръг.
Но сега руските части вероятно ще бъдат принудени да се изтеглят от Сирия, защото техният партньор Асад вече не управлява. Позициите си в страната след офанзивата на бунтовниците губи и Иран - вече няма да има пряк път към Ливан и базите на своите съюзници от "Хизбула". Режимът позволяваше трансфера на оръжия и боеприпаси, но завзелата властта в Дамаск групировка "Хаят Тахрир ал Шам" едва ли ще го допусне.
Самата "Хизбула" е силно отслабена след продължилата година война с Израел и множеството загуби. Нейното бъдеще е несигурно. Подкрепяните от Техеран хути в Йемен също вече не са толкова мощни след многократните въздушни удари от страна на Израел. Всички тези фракции плюс "Хамас" в Газа и милициите в Ирак формират това, което аятолах Али Хаменей описва като Оста на съпротивата и сега е пострадала сериозно.
И докато Русия и Иран губят позиции в региона, Турция е във възход. Президентът Реджеп Таийп Ердоган запази мълчание при атаката на бунтовниците в Сирия, а после призова за дипломатическо решение на въпроса и заяви, че мъките на сирийския народ са свършили.
Той е много активен по отношение на съседната си страна. От 2016 г. насам Анкара проведе три мащабни военни операции да завземе територия по северната граница на Сирия. Опозиционни групи, организирани от подкрепяната от Турция Сирийска национална армия и турските сили, контролират северозападна Сирия по протежение на турската граница с района Африн в провинция Алепо от 2018 г. насам. "Хаят Тахрир ал Шам" беше завзела област, в която все още се намират турски части.
Мнозина смятат, че офанзивата на бунтовниците от Идлиб през Хама и Хомс към Дамаск не би могла да се случи без благословията на Турция. Кадри от превземането на град Алепо показват как бунтовнически бойци носят турското знаме. Това говори за ролята и влиянието на Анкара върху новите силни в Сирия, макар тя да отрича подкрепата си за бунтовниците. На други видеа се вижда, че демонстрират ловки умения при боравене с военни дронове. Дори и правителството в Анкара да не подкрепя открито групировката, то някой е снабдил "Хаят Тахрир ал Шам" с модерни оръжия и мъжете са били обучени да го използват.
Интересите на Анкара са насочени към автономния кюрдски анклав в Северна Сирия. Не е тайна нейната дългогодишна мечта да се обособи т.нар. зона за сигурност, за да не се създаде независима кюрдска държава, а малцинството в Турция да поиска присъединяването на части от турската територия. Ердоган и обкръжението му разглеждат кюрдските Отряди за народна защита и Партията на демократичния съюз на Сирия като клонове на забранената от Истанбул Кюрдска работническа партия. Те обаче се ползват с доверието на Запада, защото се бориха срещу "Ислямска държава". Затова тук не е много ясно как Ердоган ще се разбере с партньорите си.
Превземането на Дамаск и бягството на Башар Асад може да стане повод за грандиозна промяна на съотношението на силите в Близкия изток. Но съществува опасност да се зароди нов терор. Американският полк. о.р. Дъглас Макгрегър предупреди, че Сирия може да бъде разделена между Израел и Турция, докато Иран се подготвя за война със САЩ и Тел Авив. Може би не е случайно, че на 19 ноември ръководителят на израелското вътрешно разузнаване "Шин Бет" Ронън Бар се е срещнал тайно с шефа на турското разузнаване Ибрахим Калън в Анкара.
По всичко изглежда, че в Сирия скоро едва ли ще настъпи успокоение въпреки ликуването на народа от падането на Асад.
