- През 2014 г. е била с "риск от рецидив" 23 точки - един от най-ниските сред осъдените за тежки престъпления
- Зад решетките се интересувала от литература, в родната си Враца, когато излязла на свобода, не открила нищо
Виолина Лалковска се хвърли под влака на 24 септември тази година във Враца. Това е жената, осъдена за убийството на бабата и дядото на певицата Белослава през 1997 г. За 17-те си години в затвора тя не е създавала проблеми, показа проверка на "24 часа". Рискът ѝ от рецидив след първите 7 години зад решетките е бил едва 23 точки и е сочен за един от най-ниските сред осъдените за тежки престъпления към 2014 г. Оценката ѝ е била изготвена от ИСДВР (Инспектори "Социална дейност и възпитателна работа" - бел. ред.).
Виолина влиза в затвор, когато е на 24 г. заради умъртвяването на 76-годишната Венета и 82-годишния Кръстьо Стоянови, при които работи като домашна прислужница. За смъртта на семейството излежава 17 г., а делото срещу нея продължава десетилетие. Осъдена е окончателно през 2007 г., след като експертиза доказва нейната вменяемост в момента на извършване на престъплението.
За разлика от други затворнички, осъдени за тежки убийства, Виолина няма провинения и не е наказвана. Била е трудолюбива, интересувала се е от литература, но и художествена самодейност. Според служителите на затвора се е стремяла да не влиза в конфликти с другите рецидивистки.
Медицинските експерти в сливенския затвор заключават още, че тя е емоционално студена към хора, които не са ѝ близки. Също и недоверчива, егоцентрична, пресметлива. Често се поставя в ролята на жертва. Наблюдават цикличност в емоционалните ѝ състояния. Специалистите обаче изясняват, че характеристиката на личността ѝ е повлияна от психичното ѝ заболяване - начална степен на шизофрения, от която се е лекувала преди престъплението.
От данните по делото става ясно, че Виолина завършва с отличен успех средното си образование, но прекъсва следването си в университета в Пловдив заради серия от тежки психични състояния. По-точно кататонни ступори, научи "24 часа". Според медици кататонията е форма на шизофрения с психичен и моторен дисбаланс, причинена от преживени трагедии, но и свръхдоза алкохол или други вещества. Поради това се наложило Виолина да бъде лекувана до 1995 г. Тези моменти съвпаднали и с икономическата криза след 1991 г.
Тя започнала да се грижи за бабата и дядото на певицата Белослава, след като възрастният мъж претърпял операция и станал трудноподвижен. Нападнала ги, защото заявили, че ще се местят в София, което значело, че остава безработна. Преди това Лалковска натрупала в себе си недоволство, защото се налагало да остава по-дълго от уговореното в дома им, без да получава заплащане. Вършела и допълнителна работа.
Младата Виолина първо умъртвила мъжа, а после и жената с удари с различни предмети и нож. Искала да изглежда все едно деянието е извършено от въображаема група скинхедс. Нанесла и на себе си допълнителни самонаранявания редом с получените рани при борбата с жертвите, за да имитира, че също е била нападната.
Според едната експертиза на вещите лица тя боледувала от "кататонна шизофрения в относително стабилна медикаментозна ремисия". Това обаче довело до личностова промяна на емоционално-волевата сфера. Така нападението над семейството станало "на фона на силно стеснени възможности за преценка на поведението и наличие на афект".
"Акцентуирана личност - интровертен тип" се твърди за нея в кредитираната от съда експертиза. Изводът е, че е действала хладнокръвно по време на убийствата.
Окръжният съд се произнася два пъти с наказание доживотен затвор, тъй като приема извършеното за изключително тежко по три квалифициращи признака - множество на жертвите, особена жестокост и особена мъчителност. Взема предвид и това, че семейство Стоянови са уважавани хора с добро обществено положение.
Дори факта, че отношенията между тях и Виолина са изградени на доверие и полусемейна близост.
Като смекчаващи вината обстоятелства магистратите отбелязват добрите характеристични данни на Лалковска и младата ѝ възраст. Наказанието е наложено при превес на отегчаващите обстоятелства. Съдът е категоричен, че превъзпитанието ѝ няма как да се реализира с кратък престой в местата за лишаване от свобода. Въззивният съд обаче отчита прекомерната продължителност на наказателния процес. Мотивира отказа си от доживотен затвор и изпраща Виолина за 18 години зад решетките.
Каква е нейната версия за убийствата, в които я обвиняват?
До последно твърди, че агресията била предизвикана от желанието на 82-годишния Кръстьо да я изнасили. По думите ѝ неведнъж отправял неприлични предложения. Във фаталния ден съпругата му била на гости при приятелка. Между Виолина и мъжа станало сборичкване в спалнята. Тя грабнала намиращия се наблизо ловджийски нож и го пробола. Стоянов хванал ножа и според показанията ѝ я прорязал три пъти по дясната ръка. Тя изтръгнала ножа и намушкала стареца няколко пъти. После го удряла с желязо. Докато миела ръцете и лицето си от кръвта, се прибрала 76-годишната Венета. Виолина нападнала и нея с нож, защото била уплашена. След като я убила, съблякла дрехите от кръста надолу, за да инсценира изнасилване. Разхвърляла къщата и със спрей изрисувала свастики и надписи на латиница върху хладилника и стената, за да имитира влизане на скинари.
В плик прибрала дрехите, флаконите от спрей и ножа. На следващия ден ги запалила в района на пролома Вратцата. Отишла и до врачанската болница, за да зашият трите порезни рани на дясната ѝ ръка. Там се представила с фалшиво име и дала измислен адрес. В показанията си пред съда Виолина не се признава за виновна. Твърди, че не си спомня нищо. Запазва мълчание до 24 септември тази година, когато се хвърля пред бързия влак във Враца - само две седмици, след като излиза на свобода. Защото в родния си град не намира нищо - родителите ѝ вече са починали, няма имоти, а съседите ѝ отдавна са я забравили.
