Не сме били уведомени от проф. Елена Кантарева за съществуването на този артефакт, заявяват в позиция те
Откритата на 27 ноември мраморна глава на главната богиня на Филипопол в Епископската базилика на Пловдив продължава да пали страсти. В своя позиция 12 археолози и реставратори от едноименния музей в града днес заявяват, че не са знаели за съществуването на този артефакт към датата на приключилите проучвания през 2019 година.
Находката беше извадена от мозаечния под на базиликата при проверка на инспектората към министерството на културата на 27 ноември, в която участваха археолози, реставратори и представител на Криминална полиция.
В отговор на обвиненията, отправени от директора на Археологическия музей доц. Костадин Кисьов към ръководителя на "Старинен Пловдив" и реставратор на мозайките професор Елена Кантарева–Дечева, че е укрила тази находка, тя заяви в интервю за "24 часа": "Обясних на проверяващите през април тази година, че още през 2021 г. сме забелязали наличието на мраморен артефакт при един от сондажите с Елена Кесякова. Този артефакт представлява трайно прикрепена част към основата на мозаечния под. И през 2024 година, когато дойде новата проверка с твърденията, че продължаваме да извършваме такива дейности, аз категорично отрекох и уверих, че не са предприемани никакви действия за разкриването или отделянето на този артефакт. Нещо повече – още през 2021 година прецених и информирах за наличието на тази мраморна находка заместник–кмета по културата Пламен Панов и тогавашния заместник–министър на културата Амелия Гешева, както и партньорите ни от "Америка за България" в лицето на Нанси Шилър". Кантарева обясни, че разполага с документация за това.
В нарочна позиция от музея, подписана от 12 археолози и реставратори, сред които проучвателите на базиликата Елена Кесякова и Жени Танкова се заявява, че тази мраморна глава не е била откривана по време на техните проучвания в обекта.
"Всички археологически находки бяха открити, документирани и регистрирани от екипа под наблюдението на научните ръководители Елена Кесякова и Жени Танкова. Проучванията бяха прекратени през 2019 г., като резултатите бяха приети с протокол от 12.02.2020 г. от Министерството на културата и заповед № РД 09-147/19.02.2020 г. Оттогава до 2024 г. на обекта не са провеждани археологически разкопки", се казва в становището. И се обяснява за въпросната мраморна глава.
"Археологическият екип, включително научните ръководители, не е бил уведомен за съществуването на този артефакт от г-жа Кантарева-Дечева. Екипът научи за него едва след като разследването на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство" (ГД ИОКН) към Министерство на културата и Сектор „Престъпления, свързани с културно-историческите ценности" към Главна Дирекция Национална полиция от пролетта на 2024 г. беше в ход. От 2020 г. обектът се управлява от „Старинен Пловдив", като членовете на археологическия екип нямат достъп до него за извършване на каквито и да е интервенции", се казва в позицията.
В нея подписалите се изразяват "дълбокото си възмущение от неверните твърдения на проф. Елена Кантарева-Дечева". Също така сме обезпокоени от безнаказаното вече три години нерегламентирано разрушаване на части от мозаечните настилки (хоросанови подложки). Липсата на административно наказание е меко казано притеснителна, заявяват археолозите.
"Както при всички археологически проучвания провеждани в страната, резултатите от проучванията на Епископската базилика са представени и отчетени пред научната общност и публикувани в респективните томове на изданието „Археологически открития и разкопки". При необходимост готови сме да предоставим и подробната документация от разкопките, проведени в периода 2015 – 2019 г. на всички органи на местно и държавно управление, както и на правораздавателните органи като прокуратура и МВР.
Разчитаме на съвестното отразяване на фактите и защитата на историческата истина, както и на отговорното опазване на културно-историческото наследство", завършва позицията. Тя е подписана от:
1. Н.с. Елена Кесякова (откривател на Епископската базилика и научен ръководител през 1983 – 1985 г., 2015 г.)
2. Жени Танкова (научен ръководител 2016 – 2019 г.)
3. Биляна Груева-Здравчева (зам.–научен ръководител 2016 г.)
4. Д-р Здравка Коркутова (съръководител 2016 г.)
5. Росица Морева (научен консултант и зам.– научен ръководител 2017 г.)
6. Любомир Мерджанов (зам. научен ръководител 2018 г.)
7. Мария Драганова (зам.– научен ръководител 2019 г.)
8. гл. ас. Десислава Давидова.
9. гл. ас. д-р Георги Сенгалевич, НАИМ при БАН.
10. Недка Димитрова.
11. Станка Петрова, техническо заснемане.
12. Милица Илиева, реставратор в РАМ – Пловдив.
