ЕК планира да търгува повече с Вашингтон, за да “охлади гнева” на републиканеца
Доналд Тръмп, изглежда, е готов да заплаши с търговска война всяка страна, чиято икономическа политика не одобрява. Този път набелязани са държавите от БРИКС.
През изминалия уикенд републиканецът обяви, че може да наложи мита от 100% за страните от икономическия алианс: “Идеята, че страните от БРИКС се опитват да се откажат от долара, а ние да стоим и гледаме, беше дотук”.
Бъдещият лидер на САЩ обясни, че ще изисква държавите от БРИКС да поемат ангажимент, че няма да създадат нова тяхна валута, нито да подкрепят друга, която да замени “могъщия щатски долар”. В случай че не послушат Тръмп, те “ще бъдат изправени пред 100% мита и трябва
да се сбогуват с продажбите
в прекрасната американска икономика”.
БРИКС е основан през 2009 г. от Бразилия, Русия, Индия и Китай, а в края на 2010 г. към него се включва и Южна Африка. По-рано т.г. Иран, Саудитска Арабия, ОАЕ, Етиопия и Египет също станаха страни членки. Идеята за обща валута на БРИКС не е нова. През 2023 г. например бразилският президент Лула да Силва предложи да се създаде обща южноамериканска валута, за да се намали зависимостта от щатския долар.
Ползването на валути и банкови мрежи на БРИКС извън системата, деноминирана в щатски долари, може да създаде вратички на Русия и Иран да заобиколят наложените им западни санкции. Смята се обаче, че шансовете за нова валута в алианса са малки, тъй като между страните има икономически и геополитически различия.
Досега БРИКС умело служи на Пекин, който посредством съюза създава тесни търговски връзки и се противопоставя икономически на Вашингтон. Той е важен и за Москва, която от началото на войната в Украйна е подложена на изолация от Запада. Русия освен това тази година пое ротационното председателство на блока. Според лидерите на БРИКС всъщност не техните страни са в изолация, а точно обратното. По време на срещата на върха през октомври руският президент Владимир Путин и китайският лидер Си Цзинпин отправиха посланието, че Западът стои изолиран, докато “глобалното мнозинство” ги подкрепя икономически.
Не е ясно обаче дали полемиката на Русия и Китай ще претърпи промяна с Тръмп на власт. Републиканецът преди дни обяви и плановете си да наложи мита от 25% за вноса от Мексико и Канада, и допълнителни 10% за този от Китай. Очаква се потърпевш в евентуална търговска война да се окаже и ЕС, тъй като според Тръмп блокът
не търгува достатъчно с Вашингтон
Според информация на “Уолстрийт Джърнъл” ЕК вече обмисля увеличаване на вноса от САЩ и намаляване на търговския излишък. Твърди се, че съюзът ще купува повече американски селскостопански и отбранителни продукти.
Според западното издание връзките между САЩ и ЕС отчасти ще зависят от това дали шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен ще успее да “охлади гнева” на Тръмп. Преди дни за подобни действия заговори и президентката на ЕЦБ Кристин Лагард. Тя призова ЕС да купуват американски стоки, тъй като потенциална търговска война може да унищожи глобалния икономически растеж и да намали световния БВП.
Критик на “дълбоката държава” ще поеме контрола над ФБР
Новоизбраният лидер на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще номинира дългогодишния си поддръжник Каш Пател за директор на Федералното бюро за разследване (ФБР).
Ако Пател застане начело на ФБР, то сегашният шеф на бюрото Кристофър Рей ще трябва или да подаде оставка, или да бъде уволнен, тъй като остават още 3 години от 10-годишния му мандат. Въпреки че и Рей е назначение на Тръмп, отношенията между тях се влошиха непосредствено преди републиканецът да слезе от властта.
Това е поредното противоречиво бъдещо назначение на републиканеца, тъй като Пател е известен с радикалните си позиции. 44-годишният адвокат всъщност е яростен критик на ФБР, поне в сегашното му състояние. През септември в интервю Пател заяви, че иска да прекрати дейността на централата на федералното бюро и да я превърне в “музей на дълбоката държава”. “Отпечатъкът на ФБР е станал твърде голям”, смята той. Пател дори се подигра с институцията затова, че през 2022 г. е издала заповед за претърсване на имението Мар-а-Лаго на Тръмп във Флорида. Тогава срещу бившия президент беше повдигнато дело, че е държал класифицирани документи, но в крайна сметка обвиненията бяха отхвърлени.
В друго интервю Пател посочи, че в Министерството на правосъдието при Тръмп трябва да “се назначат патриоти от горе до долу”, както и че трябва да се преследват “заговорниците” не само във властта, но и в медиите. “Ще преследваме хората от медиите, които лъжеха американските граждани, които помогнаха на Джо Байдън да фалшифицира президентските избори - ще ви преследваме”, закани се тогава Пател.
В книгата си от 2023 г. “Правителствени гангстери: Дълбоката държава, Истината и Борбата за демокрацията” Пател обвинява “лудите партизани” в това, че са превзели правоприлагащите органи и са ги насочили срещу Тръмп. Той посочва и т.нар. дълбока държава за “най-опасната заплаха за нашата демокрация”. Според него тя се състои от редица лидери, журналисти, техмагнати и “членове на неизбраната бюрокрация”.
Пател, който е син на индийски емигранти, става известен през 2018 г., когато е съветник на конгресмена Девин Нунес. Тогава той е ключова фигура в изготвянето на “Меморандума на Нунес”. Документът доведе до сериозни противоречия, тъй като целеше да дискредитира ФБР и Министерството на правосъдието във връзка с разследването за предполагаема руска намеса в президентската кампания на Тръмп през 2016 г.
