Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1,63 млрд. лв. годишно ще има за България, ако се присъедини към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и индустрията за икономическото въздействие на предстоящото решение българските граждани да пътуват свободно между отделните държави членки, без да подлежат на граничен контрол, съобщиха от института.
Най-голямата ще е ползата за тежкотоварния автомобилен транспорт, както и за производителите и износителите на стоки, чиито преки разходи се изчисляват на 845 млн. лв. Пропуснатите ползи на тежкотоварния транспорт възлизат на 545 млн. лв. Така преките и потенциалните ползи за износителите, вносителите и транспортните компании при премахването на граничния контрол на сухопътните граници възлизат на 1,39 млрд. лв. годишно, се посочва в доклада на Института за икономически изследвания при БАН.
Оттам допълват, че друга полза от присъединяването към Шенген и по суша, ще е елиминирането на преки и потенциални за българските граждани загуби при преминаване на сухопътната граница с Румъния и Гърция в размер на 242 437 дни.
От присъединяването към сухопътния Шенген ще спечелят и гражданите на Румъния и Гърция, които посещават България, с общо спестени 217 998 дни. От това би могъл да спечели и българският туристически бизнес с около 71 млн. лв., подчертават икономистите.
Четвъртата полза ще е свързана с общия екологичен ефект от удълженото време за преминаване на граничен контрол по суша. Обемът на генерираните вредни CO2 емисии, следствие на престоя на границите на България и Румъния, възлиза на 46 162 тона годишно. При отварянето на Шенгенското пространство по суша ще намалеят чувствително и въглеродните емисии, се казва в изследването, подчертават в доклада си от Института за икономически изследвания.
Преки ползи от присъединяването на България към Шенген ще има и за фиска – икономистите ги изчисляват на около 138 млн. лв.
Резултатите от проучването на икономическото въздействие на присъединяването на България към Шенгенското пространство на ИИИ при БАН са използвани от Българската стопанска камара, както и при изготвяне на Становище INT/1064 на Европейския икономически и социален комитет „Цената на оставането извън Шенгенското пространство за единния пазар/България и Румъния", съобщават още от Института.
В становището си Европейският икономически и социален комитет призовава Съвета на Европа да определи дата за премахване на контрола по сухопътните граници между България и Румъния и другите държави членки от Шенгенското пространство още през 2024 г., като това ще бъде гласувано на заседанието на 12 декември т.г., допълват от ИИИ при БАН.
Финалното решение за влизането на България в Шенген по суша ще бъде взето на 12 декември, каза по-рано този месец служебният министър-председател Димитър Главчев по повод срещата в Будапеща на вътрешните министри на България, Румъния, Австрия и Унгария. На срещата на вътрешните министри беше отчетен напредъкът на България и Румъния в борбата с нелегалната миграция, но трябва да подчертаем, че усилията са не само на България и Румъния, а на целия Европейски съюз, каза още Димитър Главчев.
Европейската комисия и Европейският съюз приветстваха положителния резултат от срещата за Шенген в Будапеща. В социалната мрежа "Екс" председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен написа: "Мястото на България и Румъния е в Шенгeн. Премахването на проверките по сухопътните граници е последното препятствие. Следващият етап е официално решение на Съвета на ЕС. Нека 2025 г. донесе по-силен Шенген".
