Обвинителният акт срещу бившия следовател Петьо Петров-Еврото има допуснати нарушения и пороци от страна на прокуратурата, но те не пречат процесът за документна измама, свързана с казуса „Осемте джуджета", да продължи в съдебна фаза. Това става ясно от определение на Софийския апелативен съд (САС), който отменя определението на градския съдия Мирослав Георгиев, който преди месец прекрати делото и го върна на прокуратурата за отстраняване на съществени нарушения, съобщава lex.bg.
През юни прокуратурата прати Петьо Еврото на съд за документна измама в особено големи размери, която е особено тежък случай и се наказва с от 10 до 20 години затвор. Става дума за иззетите огромни суми пари, злато и скъпи монети от Илия и Явор Златанови. Според обвинението Петров е използвал осем фактури, на които бил придаден вид, че са издадени от германска фирма, както и договор за предоставяне на пари за отговорно пазене. На този договор бил придаден вид, че е подписан от Явор Златанов и че той е получил за отговорно пазене 650 000 евро от Димитър Ламбовски.
Прокуратурата твърди, че с тези подправени документи Петьо Петров е получил 147 монети на обща стойност над 106 000 лева и едно златно еднокилограмово кюлче за близо 110 000 лева, собственост на Златанов, както и 550 000 евро на роднините му, като общата стойност на имуществото е оценена на над 1,3 млн. лева.
Проверка на Инспектората на прокуратурата установи, че по това дело в бившата вече Специализирана прокуратура са работили четирима прокурори, които са извършил груби нарушения при връщането на това имущество.
В началото на октомври 2019 г. Илия Златанов чрез адвоката си е поискал прокуратурата да му върне иззетото злато, като представил ксерокопия на документи на български и немски език, с които твърди, че монетите са негови. След това е започнало поетапно връщане на част от златните монети.
За отнетите пари от дома на Явор Златанов пък се разбра, че именно Димитър Ламбовски е поискал от прокуратурата да му ги върнат и само пет дни след молбата му, прокурор Кирил Пейчинов разпоредил парите да бъдат върнати на Ламбовски.
По казуса с „Осемте джуджета" публично известно беше обвинението срещу прокурор Дилян Деянов във връзка с иззетите пари и злато от Златанови, но то беше прекратено и прокурорът беше възстановен на работа. По същия казус обвинен е бил и прокурор Пейчинов, като и неговото привличане като обвиняем е било отменено от апелативната прокуратура в София.
Градският съд реши да върне делото на прокуратурата заради несъответствия между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива, както и заради нарушеното право на пострадалите да обжалват отмененото постановление, с което обвинения са били повдигнати на прокурорите Деянов и Пейчинов. Прокуратурата обаче подаде протест, като тъй като прие за основателен единствено пропуск относно датата, на която Петров е получил парите.
Апелативният съд е съгласен, че голяма част от описаните от първата инстанция пороци са налице, но приема, че нарушенията не налагат връщане на делото на прокуратурата.
Тезата на прокуратурата е, че Петьо Еврото е използвал въпросните документи пред спецпрокуратурата, за да получи парите и ценностите на Златанови. Според САС твърдението в обвинителния акт е напълно ясно, а ролята на съда е да прецени дали е доказано и дали изобщо е съставомерно.
„В крайна сметка, прокурорът твърди определени факти (които изчерпателно е описал) и въз основа на тях претендира, че подсъдимият Петров е извършител (а не подбудител или помагач) на документна измама по чл. 212, ал.5, вр. ал.1, вр. чл. 26 НК. Нищо в неговата (на подсъдимия Петров) защита в случая не се затруднява; по-скоро тя е максимално облекчена, ако се постави (макар и тук да не му е мястото) в принципен план въпросът: може ли изобщо прокурор да е адресат (предмет) на документна измама (чл. 212 НК) при произнасянето си по чл. 111, ал.3 НПК", се казва в определението на САС.
Според апелативните съдии Стефан Илиев (председател на състава), Вера Чочкова и Стефан Милев (докладчик), разминаването в датата, на която се твърди, че Петров е получил върнатите пари, е „христоматиен пример на лесно поправима очевидна фактическа грешка", която не налага връщане на делото.
Напълно погрешна и според САС е тезата на прокуратурата, че използваните от Петьо Еврото документи за извършване на измамата били едновременно неистински и неверни, като съдът подчертава, че тя „не кореспондира на базови постановки от института на документните престъпления". В този смисъл САС пояснява, че ако един документ е „неистински", това именно е неговият съществен порок и съдържанието му е без юридическо значение за съставомерността на деянието. Апелативните съдии обаче уточняват, че несъгласието и на градския съд с тази теза е въпрос по същество и няма място за обсъждане в разпоредителното заседание.
Като сериозно нарушение САС отчита и това, че пострадалите не са били уведомени и не са могли да обжалват постановленията на прокуратурата, с които са отпаднали обвиненията срещу прокурорите Деянов и Пейчинов.
„Тук държавното обвинение в действителност може да търпи критика, защото конкуренцията между разпоредбите на чл. 200-202 НПК (от една страна) и чл. 243, ал.4 и сл. НПК (от друга) винаги следва да бъде преодолявана чрез пряко приложение на чл.6, т.3 ЕКПЧ – принцип, който задължава държавите да осигурят достъп до съд и на обвиняемите, и на пострадалите лица. Касае се, обаче, за нарушение, което няма как да бъде отстранено при така протеклия ход на производството до този момент", пише САС и добавя, че след предявяване на разследването на пострадалите лица, те вече са знаели за оттеглените обвинения, но не са направили нищо, за да ги обжалват.
Определението на съда е окончателно.
