- Той взел с кредит фадрома и работил по 20 часа на ден
- За най-голямата дъщеря купили първото пиано в Симитли
- Христина още не може да свикне, че са сами вкъщи и готви в големи тенджери
Двамата са живели заедно 2069 седмици споделеност, 18 263 дни радост и 438 312 часа любов.
Тя е Христина и е на 68 години, а той – Милан, на 73. От 50 години двамата са семейство Митови. Оженили се на 1 декември 1974-а в симитлийското село Брежани. Сключили само граждански брак, защото тогава църковният не бил разрешен. Вдигнали сватба с близо 150 гости.
В неделя, 1 декември, половин век по-късно, отец Спас Веселински ще ги венчае в черквата "Рождество Богородично" в Симитли.
И пак ще има сватба, този път златна
Поканили са най-близките си роднини – около 60-ина гости, които ще получат като подарък бутилка домашно вино със специален етикет, който да напомня за половинвековния съвместен живот на семейството.
Христина и Милан са отгледали 6 деца, както и двамата си племенници, останали сираци още като деца.
"С любов и разбирателство не е трудно да се живее дълго време. Не е трудно и да се отгледат 6 деца. Имали сме проблеми, кой не е имал, но винаги сме ги преодолявали с вяра, че заедно можем да се справим.
Нямаме рецепта за дълъг съвместен живот. Може би най-важното е взаимната обич, доверие, често и компромиси", казва Христина.
Любовта им пламнала, когато тя е последен клас в Икономическия техникум в Благоевград, а той вече работи като шофьор. Било любов от пръв поглед. Още от дете Христина била запалена по футбола, покрай баща си. Гледала всички мачове от нашето и европейските първенства.
Нидерландецът Джони Реп бил любимият футболист. Когато видяла Милан, първата асоциация била за Джони Реп.
Имало страхотна прилика и тя се влюбила в него
Малко след това вдигнали сватба, а и очаквали първото си дете.
Семейството е огледало четири момичета и две момчета. 18 г. е разликата между най-малкото и най-голямото дете на Митови. Първо се родила Миглена през 1975 г., близо 2 г. след нея на бял свят дошла и Румяна, а после Мария и Станислава.
Щастливите родители обаче много искали да си имат и момче. Често Христина дори плачела, че нямат късмета за мъжка рожба. Решили се и на пето дете, 5 г. след най-малката дъщеря, и тогава се появил Петър.
Осем години след него през 1993 г. се родил и Стоян. Погрижили се и за двете деца на една от сестрите на Милан. Момчетата, на 11 и 18 г., останали сираци след като първо баща им, а след това и майка им е починала.
"Семейството ни се увеличи с още две деца и всички са отгледани с много любов.
Когато правихме сватба на най-голямата ни
дъщеря, най-малкият ни син беше бебе
на 40 дни. Сега имаме щастливо голямо семейство с 11 внуци и един правнук.
От дистанцията на времето разбирам, че би трябвало да ни е било трудно, но сме били млади и не сме усещали тежест от грижите за децата. Не са ходили на ясла или детска градина, защото докато бяха малки, бях в майчинство и си ги гледах", казва Христина.
След раждането на четвъртата дъщеря, решил да завърши образованието си в техникума - 10 г. по-късно. Милан не я спрял да ходи на уроци и изпити. За нея пък било разнообразие да учи.
След всеки изпит децата я питали каква оценка е
получила
През първите години от брака им живеели при родителите на Христина в Брежани. През това време Милан започнал да вдига къща на мястото на родната си колиба, както сам казва.
Имал трудно детство. С родителите си и трите си сестри живеели много бедно. Баща му бил отровен през 1957 г., защото не искал да даде нивите и животните си в ТКЗС.
Млада, майка му останала сама с 4 деца, трудно се справяла и той бил изпратен в дома за сираци в Благоевград. След казармата започнал работа като шофьор на тежкотоварна строителна техника – камиони, бетоновози, фадроми.
От предприятието, в което работел, му предложили тристаен апартамент в Благоевград, като многодетно семейство.
"Отказах категорично. Как в три стаи ще се съберем! Искам да си живея на бащиния имот. Вдигнах хубава двуетажна къща, имаме голям двор, а гледката към Пирин, не може да се замени с нищо. Имаме си лозя, овощна градина, отглеждаме си зеленчуци. Гледаме и животни.
Не съм човек, който може да живее между 4 стени. През 1991 г. рискувах и купих с кредит първата си фадрома. Започнах работа на частно. Случвало се е да съм зад волана по 20 часа в денонощието, но изплатихме заема.
После купих и втора фадрома и така малко по малко си стъпихме на краката",
разказва Милан. Родителите не помнят сериозни дразги и скандали между децата. Случвало се е понякога момчетата да се оплакват, че каките ги бият.
"Никога не съм вземала страна в споровете между тях. За да има разправия, значи и от двете страни има нещо нередно. Затова, когато съм ги наказвала, е било еднакво и за двамата.
Нямам спомен наше дете да се е отнасяло с неуважение към нас, да ни противоречи, да ни обиди. Бяха много послушни, помагаха ни в домакинството, оправяха си стаите и там никога не е било разхвърляно", хвали децата си многодетната майка.
Първите две дъщери въпреки близо 2 г. разлика във възрастта тръгнали заедно в I клас. Първото пиано в Симитли купили за най-голямата дъщеря Миглена, която ходила на уроци.
После е учила 2 г. класически балет в София.
Всичките им деца са семейни, живеят в Симитли и Благоевград, а Станислава е във Великобритания. Ден преди втората сватба на родителите си тя ще се върне окончателно в България след 10 г. в чужбина.
Сега баба Христина често помага на внуците в подготовката им за училище. Решава всички задачи по математика, много им е полезна и по български език и литература.
Още не може да свикне, че с Милан вече живеят сами вкъщи и редовно готви в големи тенджери и тави. Така е свикнала - да има поне 10-ина порции. А Милан я подсеща, че няма нужда от толкова ядене.
Но пък в дома им през деня или за вечеря все ще мине някое от децата или внуците и яденето никога не остава.
Милан е майстор на приготвянето на боб, шкембе чорба или пача, а Христина е истинският кулинар, който прави най-вкусните баници и погачи.
Най-голямата дъщеря Миглена ще е кума на венчавката на родителите си. Децата купили за майка си стилна официална рокля със златен акцент, защото е за златната сватба. Поръчали са си златни халки, а тъй като са Рождественските пости, питката ще е постна с мед.
"Преживели сме много трудности, и финансови, и битови, но сме се справили. Той ме омагьоса преди 50 г. и досега не сме с излекували от любовта. Много различни характери сме, но се разбираме.
Никога за нищо не ме е спрял, винаги сме се подкрепяли при взимане на важни решения", прави равносметка щастливата съпруга.
