Българската народна банка ревизира прогнозата си за растеж на българската икономика за тази година във възходяща посока, като в същото време измени очакванията си за нивото на годишната инфлация през тази и следващите две години в низходяща посока. Това става известно от последното издание на Макроикономическата прогноза на БНБ, публикувано на официалния сайт на институцията.
БНБ очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на България за 2024 година да нарасне с 2,2 на сто, което представлява повишение от 0,1 процентен пункт спрямо предходното издание на макроикономическата прогноза от края на месец юни. За следващата 2025 година обаче, ревизията е в низходящата посока, като централната банка очаква ръст на БВП в размер на 2,7 на сто, спрямо очакван ръст от 3,2 на сто в предходното издание на прогнозата. През 2026 година БВП на страната се очаква да нарасне с 3,4 на сто, което представлява ревизия във възходяща посока в размер на 0,5 процентни пункта, тъй като в средата на годината БНБ прогнозираше ръст от 2,9 на сто за съответната година.
Ревизията в прогнозата на БНБ за ръста на икономиката за тази година идва две седмици след като Европейската комисия (ЕК) предприе изменение във възходяща посока на очакванията си за ръста на БВП на България. ЕК очаква икономиката на страната да нарасне с 2,4 на сто през тази година и с 2,9 на сто през следващата 2025 година. Прогнозата за настоящата година е ревизирана с 0,5 процентни пункта нагоре, спрямо очакван ръст от 1,9 на сто в прогноза от пролетта. За 2025 година ЕК посочи тогава че не изменя очакванията си, докато за 2026 година прогнозира ръст от 3 на сто.
"През 2024 г. очакваме растежът на реалния БВП на България да възлезе на 2,2 процента. Основен положителен принос за този растеж ще имат частното потребление и изменението на запасите, докато приносът на публичните инвестиции и на нетния износ се очаква да е отрицателен. Прогнозираното увеличение на потребителските разходи през 2024 г. се дължи най-вече на нарастването на заетостта и на заплатите в реално изражение, както и на по-високите социални трансфери към домакинствата.”, посочват от БНБ.
"Растежът на реалния БВП се очаква постепенно да се ускори до 2,7 процента през 2025 г. и 3,4 процента през 2026 г., като тази динамика ще се определя главно от заложения профил на инвестициите общо в икономиката и от прогнозираното по-съществено ускоряване на растежа на износа на стоки и услуги през 2026 г. Същевременно частното потребление ще продължи да има най-голям принос за нарастването на реалния БВП през 2025 г. и 2026 година.”, пише в документа.
По отношение на инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (критерият, приложим за страните от ЕС), БНБ ревизира прогнозата си за тази и следващите две години, като очаква по-ниско ниво на годишна инфлация спрямо предходните оценки от средата на тази година. Централната банка очаква годишната инфлация през 2024 година да достигне 1,9 на сто (2,2 на сто в прогнозата от юни), след което да се повиши до 2,5 на сто в края на 2025 година (2,8 на сто в прогнозата от юни), а в края на 2026 година да бъде 2,4 на сто (спрямо 2,6 на сто в прогнозата от юни).
Ревизията в низходяща посока на очакваната инфлация съвпада с оценките на ЕК, която също ревизира надолу прогнозата за инфлацията у нас. Според есенната прогноза на ЕК, инфлацията за тази година се очаква да бъде 2,5 на сто вместо 3,1 на сто, както беше записано в пролетната прогноза. За 2025 г. у нас показателят се прогнозира бъде 2,3 на сто вместо очакваните по-рано 2,6 на сто, а за 2026 се предвижда инфлацията да се покачи до 2,6 на сто, според прогнозата на ЕК.
"Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да възлезе на 1,9 процента в края на 2024 г. (спрямо 5,0 процента в края на 2023 г.), а средногодишната инфлация да се забави до 2,5 процента (от 8,6 процента през 2023 г.). Основните фактори за забавянето на инфлацията в края на 2024 г. са очакваното поевтиняване на годишна база на енергийните продукти с оглед на заложените в прогнозата технически допускания за международната цена на петрола, както и прогнозираният спад на цените на внасяните в страната промишлени стоки.”, пише в прогнозата на БНБ.
"Прогнозираме темпът на нарастване на потребителските цени да се ускори до 2,5 процента в края на 2025 г. и да възлезе на 2,4 процента в края на 2026 г., като очакваме средногодишната инфлация да бъде близо до тези стойности. Прогнозата за инфлацията отразява както използваните технически допускания за динамиката на цените на хранителните и енергийните суровини на международните пазари, така и очакванията за запазващ се висок проинфлационен натиск по линия на вътрешната макроикономическа среда.", посочват от централната банка.
"Най-голям положителен принос за общата инфлация в средносрочен период се очаква да имат групите на услугите и храните, което ще отразява прогнозирания растеж на разходите за производство на фирмите в съответствие с възходящата динамика на заплатите и заложеното техническо допускане за отпадане на програмата за компенсация на стопанските потребители на електроенергия.”, пише в документа.
Според макроикономическата прогноза на БНБ влияние в посока повишение на цените на хляба, брашното и общественото хранене ще оказва възстановяването на стандартната ставка на ДДС за тези продукти от началото на 2025 г.
"За периода 2025−2026 г. е направено допускане, че административно определяните цени ще се повишават в съответствие с прогнозираната динамика на разходите за труд на фирмите, като изключение от този подход е направено за регулираните цени на централното газоснабдяване, тютюневите изделия, както и за услугите за доставка на вода и канализационни услуги.”, добавят от БНБ по отношение на инфлацията.
Според макроикономическата прогноза на БНБ, понижението на лихвите в еврозоната няма да окаже влияние в низходяща посока на лихвените проценти по кредити и депозити у нас, като дори може да се очаква леко повишение.
"С оглед на сравнително слабото пренасяне на ефектите от паричната политика на ЕЦБ във възходящата фаза на лихвения цикъл и ниските нива на лихвените проценти по депозитите и кредитите на домакинствата в България, не очакваме засилване на тази трансмисия в низходящата фаза на лихвения цикъл. Прогнозираме лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити и по нови кредити на домакинствата да се запазят на нива, близо до текущо наблюдаваните, като е вероятно дори слабо повишение в краткосрочен план.”, пише в прогнозата на БНБ.
Растежът на компенсацията на един у нас се очаква да достигне 13 на сто през тази година и да се забави през следващите две години в съответствие с по-слабия инфлационен натиск, става известно от прогнозата. Според БНБ недостигът на работна ръка ще продължи да провокира по-силен ръст на заплатите спрямо очакваното повишение в производителността на труда и инфлацията.
"В резултат компенсацията на един нает се очаква да се повиши с 8,1 процента през 2025 г. и 7,7 процента през 2026 г. и да продължи да подкрепя потребителските разходи. Високият растеж на компенсацията на един нает през 2024 г. ще доведе и до силно нарастване на разходите за труд на единица продукция с 12 процента. Очакваме растежът на разходите за труд на единица продукция да се забави до 5,3 процента през 2025 г. и 4,2 процента през 2026 г. в съответствие с по-умереното нарастване на заплатите и прогнозираното повишение на производителността на труда.”, пише в прогнозата на БНБ.
