Изработена е от цял мраморен блок, след откриването първоначалните предположения бяха, че е на бог Хермес
На кой влиятелен древен владетел е статуята, открита в античния град Хераклея Синтика?
След 4 месеца очакване бе разбулена тайната около уникалната статуя,
открита на 3 юли при разкопки.
"Тя е на един от внуците на първия римски император Октавиан Август – Гай или Луций", обяви ръководителят на археологическите разкопки проф. д-р Людмил Вагалински. Разпознаването се е забавило, защото екипът е искал да има по-добри аргументи и да отхвърли някои колебания.
"С по-голяма доза вероятност това е Луций", смята професорът.
Високата над 2 метра статуя бе намерена в Големия канал на града, напълно запазена, което рядко се случва. Изработена е от цял мраморен блок, а първоначалното предположение бе, че е на бог Хермес.
Предизвиква огромен интерес не само у нас, но и в чужбина, защото подобно иконографско изображение има само на няколко места в света.
След експонирането и започналото почистване и реставрация в Историческия музей в Петрич стана ясно, че тя е на обожествена важна личност от времето на Римската империя. Датирана е от началото на новата ера.
"Не беше лесно да кажем на кого е. Иконографски прилича на бог Хермес – с пусната дясна ръка, а в лявата държи наметало, но в чертите на преди намерените статуи на Хермес няма индивидуалност, докато тук такава личи.
Първо я датирахме и стана ясно, че е от времето на Октавиан Август,
който е управлявал от 30 г. преди Христа до 14 г. след Христа, когато умира.
Като стил е от неговото време. Лицето е индивидуализирано, но не е на император. Често хората, на които се правят такива статуи след смъртта им, се представят като Хермес и така се героизират и обожествяват. Този начин на представяне е символ на власт.
Установихме, че лицето е живяло по времето на Октавиан Август и е от елита на Римската империя. Починал е млад", разказва проф. Вагалински за първите стъпки по идентифициране.
За да разгадае тайната, той работи заедно с изкуствоведката д-р Арина Корзун и реставратора д-р Китан Китанов.
Проф. Вагалински първо е направил сравнение с племенника на Октавиан Август – Марцел, защото на пръв поглед лицата им били близки. Има обаче предвид, че ваятелите не винаги се придържат 100% към първообраза, защото често не са го и виждали лично.
Открива доста разлики с Марцел и се насочва към внуците на първия римски император
– принцовете Гай и Луций. Те са синове на единствената дъщеря на Октавиан – Юлия, и мъжа Агрипа, който пък е най-близкият приятел на императора и успешен пълководец. Агрипа е бил изключително популярен в провинция Източна Македония, където е и Хераклея Синтика.
Дядо им ги осиновява и ги обявява за бъдещи наследници. Държал е много на тях, обучавал ги е лично, смятал е, че те са неговото бъдеще и били отрупани с почести. Двамата обаче са починали млади – през II-IV век след Христа.
Първо е починал по-малкият Луций, на 18 г. се разболял. Гай пък издъхва от инфектирана рана при схватка 2 г. по-късно, когато е на 24 г. Те са кремирани с големи почести и урните им са сложени в мавзолея, в който по-късно е сложен и Октавиан Август.
Екипът ни прави сравнение с намерени статуи на братята на остров Тасос и в Коринт. Иконографията на статуята от Хераклея Синтика и намерените на братята са много близки, има прилика и в прическите.
По-малко запазени са скулптури на Луций
Прическата му е още по-близка до тази на намерената у нас статуя.
"С д-р Корзун се спряхме на тези двама принцове. Дали е Луций, или Гай, е трудно да се каже еднозначно. В Римската империя са правени много чествания за тях.
След смъртта им в цялата империя са въведени задължителни публични оплаквания, издигат им се статуи, пишат за тях, издигат ги в култ", обяснява проф. Вагалински.
Категоричен е, че скулптурата не е изработена в Рим, защото е от цял мраморен блок и трудно би могла да бъде пренесена. Предстои да бъдат взети проби от мрамора, които да се изследват в София, Берлин и Женева, за да се види дали е местен материалът.
До мястото, където бе намерена статуята, е открито и парче плочка с червен цвят, като се предполага, че е от наметалото.
"При работата по статуята обаче не открих дори и минимални участъци, където да има цвят.
Впечатлителна е многопластовостта на скулптурата
Лицевата част на фигурата преди нейното скриване в Големия канал вероятно е била изложена повече на пряко въздействие на слънчева светлина, атмосферно влияние и е по-ерозирала. Докато откъм гърба е по-запазена.
Установяват се няколко слоя на деструктивни процеси – калови налепи, следват микробиологични проблеми в дълбочина, които касаят разрушение на структурата.
Има още калцитни натичания, после силикатни в резултат на натичане на вода", разказа реставраторът д-р Китан Китанов. Това означава, че фигурата вероятно е била поставена до фонтан, защото гърбът е обливан от чиста вода.
Малко след откриване на първата статуя, на няколко метра от нея бе намерена и втора, която обаче е без глава, а главата бе на около 1-2 метра. Тя пък на кого е, ще се разбере след нейното реставриране. Тя се нуждае от повече работа и върху нея ще работи Ренета Караманова.
"Втората статуя би могла да бъде ключ, но нейното лице още не е почистено
Има детайли в него, които ни карат да правим различни хипотези, но е рано да ги споделяме. Тогава ще разберем какво се е случило с нея, защо главата е отделена и на разстояние от тялото. Тя изглежда със 150 г. по-млада, от средата на II век", обясни проф. Вагалински.
"Съмнявам се, че през II век на тези двама братя продължават да им правят такива изображения, все пак е минало доста време. Те все пак не са Александър Македонски или Октавиан. С времето започва да отшумява споменът за тези двама братя. По-скоро е на някой местен човек от елита. Не е възможно да е на някого от братята", допуска д-р Арина Корзун.
При разкопките през следващия сезон предстои откриване на храма на Херакъл. Археолозите знаят, че е на площада, фиксиран е, намерени са части от мраморна скулптура на Херакъл. Ще се работи и по голяма обществена сграда с подова мозайка, която също е сред рядко срещаните.
"Системните усилия водят до резултат. Ще продължим да подкрепяме работата на екипа, защото това е огромна добавена стойност не само за Петрич, но и за България.
Има не само икономически, туристически, социален ефект, но и имиджов за страната и региона", каза кметът на Петрич Димитър Бръчков.
