Правителството отново прие проект на Закон за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити. В 50-ото Народно събрание той мина на първо четене. Сега кабинетът отново го гласува и го изпраща в 51-вия парламент.
Както вече "24 часа" е писал, законопроектът въвежда лицензионен режим на събирачите на неплатени дългове, досега той беше регистрационен. В проекта е предвидено отнемане на лиценза на фирми, които прилагат агресивни практики в събирането на неплатени задължения.
Колекторските агенции да бъдат задължени да предоставят ясна и коректна информация на длъжниците, да зачитат неприкосновеността на личния им живот, да поддържат етична комуникация с тях.
Комуникацията с длъжниците да се осъществява само по телефона, писмено и с електронни съобщения, без личен контакт, предвижда проектът.
Всеки длъжник трябва да знае на кого банката или финансовата институция е прехвърлила събирането на задължението му, да получи информация за самото задължение, неговия размер, кога е станало изискуемо, както и за размера на погасените и дължимите суми. Те пък трябва да му бъдат представени с разбивка за главница, лихва, такси и да бъде обяснена методиката за изчисление, пише в текстовете на новия проектозакон.
Проектът предлага да има таван за търсеното задължение - то да не може да бъде по-голямо от дължимото по договора с първоначалния кредитор плюс лихва за забава, която не може да е по-голяма от законната лихва, т.е. 10% + основен лихвен процент.
Надзорът върху колекторите ще се осъществява от БНБ и от Комисията за защита на потребителите. Централната банка има право да освобождава управител на колекторска фирма, да забрани сключването на нови договори за обслужване на вземания за определен срок, да забрани временно изплащането на дивиденти, да забрани или спре определени сделки, дейности или операции.
Най-сериозната санкция е отнемане на лиценза. Глобата за извършване на дейност без лиценз е от 200 000 лв. до 5 млн. лв., или 5% от общия годишен оборот - зависи коя сума е по-голяма.
