- Махат легналите полицаи, камерите ще останат, проверки на случаен принцип по магистралата
- 834 млн. евро повече през т.г., ако бяхме и в сухопътния Шенген
От 1 януари 2025 г., когато се присъединим окончателно към сухопътния Шенген, няма да спираме на границата с Гърция и ще преминаваме оттатък със скорост 30 или 50 км в час. Какво точно ще бъде ограничението на скоростта, ще се обсъжда на междуведомствени комисии. На Кулата вероятно ще е 30 км в час заради инфраструктурата, на другите може и да е 50 км в час.
Намаляването на газта е регламентирано в едно подусловие на споразумението на Европейския съюз. Според него "от съображения за пътна безопасност се допускат регулации за каране на по-ниска от позволената в участъка скорост". Иначе държавите от зоната без контрол трябва "да премахнат всички пречки за плавния поток на трафика на пътно-пропускателните пунктове на вътрешните си граници и по-специално всички ограничения на скоростта".
Все още обаче всичко е на ниво обсъждане. Камерите по границите ще останат, а и будките няма да бъдат премахнати.
Контрол ще има, просто ще е по-различен, коментираха запознати с темата.
Сигурното е, че ще махнат легналите полицаи, след като в петък (22 ноември) Австрия вече обяви, че повече няма да спира пълноправното членство на България и Румъния в европейското пространство за свободно движение на хора. Предвижда се проверките със северната ни съседка да продължат до края на юни.
Бившият заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев обяви в Нова нюз, че е вероятно да има засилени проверки в 30-километровата зона по магистрала "Струма" преди границата. Пътни полицаи ще могат да спират колите и да искат документи. Преминаването към Румъния може да се регулира с
проверки на случаен принцип.
В повече от 10 европейски държави има такава регулация, допълни Гунев.
Според негови колеги най-вероятно стоп палката няма да спре автомобил, който е от държава от шенгенското пространство. По-сериозно ще се оглеждат "външните".
Всички детайли по организацията на движението по границите тепърва ще се уточняват в МВР. Предстои да анализират конкретно пункт по пункт къде и как да може да се минава. Ясно е, че позволената скорост на Маказа ще е различна от тази на Кулата или на Дунав мост. Зависи от пътните условия. Ще се вземе под внимание и мнението на Агенция "Пътна инфраструктура", както и на пътната полиция. За да се стигне до общо решение, ще се консултират с гръцките и румънските си колеги, както и с Агенция "Пътна инфраструктура" и експерти.
Чак след това ще се постави сигнализация за допустимата скорост.
При обсъждането ще се проучи и опитът на другите страни от Шенгенската зона, защото там също някои страни върнаха граничните проверки.
Германия и Австрия въведоха временен контрол заради мигрантския натиск и заплахата от тероризъм. Германците следят изкъсо колите и по самите аутобани. Френската полиция също патрулира по магистралите, което причинява задръствания, но се прави от съображения за сигурност.
Всичко това ще се вземе предвид, когато се регламентират правилата и у нас. Още в края на декември всичко трябва да е готово, за да може да не губим повече пари от това, че не сме в Шенген.
834 040 931 евро повече щяха да влязат в България
през тази година, ако бяхме в престижната зона. Това пише в проект за становище на Икономическия и социален комитет на Европейския съюз (ИКЕС), което предстои да бъде прието и публикувано. "24 часа – 168 истории" се сдоби с документа. Вносът на стоки, които минават през унгарско-румънската граница от и за България е 55%, а износът – 63%. Точно там е ключовият портал към основния пазар на ЕС и поема трафика от веригите за доставки.
Въпросът не е само за нашата страна, а има отношение и към войната в Украйна. В становището на ИКЕС "Източна Европа, включително България и Румъния, играе решаваща роля по отношение на сигурността и веригите на доставки, включително с оглед на помощта за Украйна".
Транспортните фирми имат допълнителни разходи между 5 и 20% заради закъсненията на границата. Те включват гориво, заплати, поддръжка на тировете. Всичко това се прехвърля върху крайните потребители и цените на стоките.
По нашите гранични контролно-пропускателни пунктове
чакането средно е по 20 минути за лека кола и по 90 до 150 мин. за камионите,
са изчислили експертите.
"Закъсненията и опашките от леки автомобили и камиони, пресичащи сухопътните граници между България и Румъния, Румъния и Унгария, варират в зависимост от сезона, но са средно в рамките на най-малко 20 минути и над 200 минути, като понякога продължават дори повече от 5 дни - пишат в становището си от ИКЕС. - Дължината на опашките от товарни камиони понякога може да бъде над 30 km на определени сухопътни гранични контролно-пропускателни пунктове.
Дългите опашки по границите могат да доведат до развалянето на нетрайни стоки (с отрицателно въздействие за секторите на селското стопанство и храните), което води до финансови загуби както за износителите, така и за вносителите.
Освен разходите, свързани със закъснението на камионите на границите, се докладват и разходите и
загубите, свързани с изпълнението на инфраструктурни проекти,
тъй като необходимото оборудване не може да бъде транспортирано своевременно.
Отрицателно е въздействието и върху растежа на електронната търговия, тъй като въпреки че търговията може да се извършва онлайн, доставките се осъществяват по традиционния начин.”
Граничният контрол оказва отрицателно въздействие и върху околната среда заради емисиите на въглероден диоксид при чакане на границата с включени двигатели. За всички пунктове между Унгария, Румъния, България и Гърция те се равняват на потреблението на ток на 28 000 домакинства в Европейския съюз.
В Икономическия и социален съвет към ЕС смятат, че разходите за поддържане на ГКПП-тата може да се пренасочат за укрепване на външната граница на общността.
Така всички ще спечелят. Според министъра на икономиката и индустрията Петко Николов догодина ще има преки и косвени ползи от 1,3 млрд. евро за България, ако на 12 декември Брюксел даде зелена светлина.
“Отпадането на сухопътните граници в рамките на Шенгенското пространство е завършване на интеграцията на вътрешния пазар на ЕС, нещо, което оставаше извън вниманието. Това е важно не само за нас, а за цялата икономика на Евросъюза”, коментира Бисерка Бенишева, член на Управителния съвет на Атлантическия клуб и бивш член на преговорния екип по присъединяване на България към ЕС.
В Хърватия, която последна влезе в зоната за свободно движение в Европа, през последните две лета и Великденските празници няма задръствания по границите, както е било характерно преди това.
Там се хвалят с бум на уикенд туризма от съседните Унгария и Словения.
През първата половина на 2024 г. в Хърватия са пристигнали 16,9 милиона туристи
и са платили 89,5 милиона нощувки. Приходите само за месеците от юни до септември са 5,4 милиарда евро. Защо подобно развитие да няма и у нас?
Вероятно ще идват повече гърци и румънци.
Всъщност голям интерес от приемането на България има и самата Гърция, защото ще се увеличи туристическият поток към тяхната страна, когато километричните опашки ще останат само ужасен спомен.
ИНТЕРВЮ
Никой не може да изчисли нервите заради опашките
Ще се съживят селата в Родопите, защото хората ще купуват къщи, за да са близо до гръцките плажове, смята бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов
- Г-н Дацов, какви ще са ползите за България от влизането ни и в сухопътния Шенген?
- Трябва да се пресметне времето, което прекарва един тир на границата - средно от 4 до 6 часа, и да се умножи по броя на преминаващите тирове и ще видите директния ефект. Другата полза е нарастването на самия поток заради липсата на граница. При равни други условия ще е от 15 до 30% по-висок. Същото важи и за частните коли - те също ще се увеличат.
Другото – колко бензин гори един тир или автомобил, докато стои в опашката на границата. Хиляди коли преминават във всяка посока. Когато влезем в Шенген, няма да губите гориво. Да видим и трети ефект – спестяване на нерви. Никой не може да ви ги изчисли в опашките. Вече това няма да го има.
Има и други ползи от влизането ни в Шенген - българските работници ще се третират по-различно и ще си изваждат по-лесно необходимите разрешителни.
- Няма ли да има задръствания в Кресненското дефиле?
- Ще има поток, но ще се движи. Но нашата магистрала завършва в една лента - това си е тапа, но без граничен контрол колоната ще върви по различен начин.
Най-важното е, че не сме подготвени за хубавото. Например до Видин нямаме нормален път. В същото време Сърбия и Северна Македония са наши конкуренти трафикът да минава през техните територии. А когато влезем изцяло в Шенген, ще има директна връзка от Гърция през България до Румъния и Централна и Западна Европа. Но като няма добър път за Видин, не можем да се възползваме от предимството на зоната без граници. Възниква въпросът защо пътят не е достроен, като е стратегически и основен свързващ ни с Европа?
- Ще има ли повече туристи в Гърция и ще дойдат ли повече гърци у нас?
- Най-много да се увеличи потокът към Гърция с около 10%. Не мисля, че опашките по границите са спирали някого да пътува за южната ни съседка. Ще се вдигнат цените на имотите в селата в Родопите. Ако са на 1 час от гръцките плажове, вместо да плащаш квартира там, ще си купиш къща в някое от изоставените селца и ще пътуваш бързо до плажа. Така ще се съживят граничните райони.
