Спорът се води от 100 години
Теорията, че Принца на поетите, основател на “Плеядата” и на ренесансовата френска поезия - Пиер дьо Ронсар, има български корени, скоро ще навърши век. Тя се появява в страната ни още преди творчеството му да е познато.
През 1924 г. се навършват 400 години от рождението му. Няколко години преди това в сп. “Зеница” се е появил първи превод на негово стихотворение. После епизодично се публикуват негови творби до 60-те години на миналия век, предимно в периодичния печат, сборници на френски поети и преводи на Пенчо Симов. През 1978 г. в поредицата “Световна класика” в обемистия том “Френска поезия”, отново от същия преводач, са включени двадесетина негови стихотворения. В последните години са издадени вече две самостоятелни книги с негови творби, основно в преводи на Кирил Кадийски.
Всъщност причината да се задава въпросът какви са предците на Пиер дьо Ронсар още след смъртта му е написаното в “Елегия на Реми Бело”, негов приятел и също член на “Плеядата”:
По род съм от страна, где зиме мраз настава,
где Дунавът студен край Тракия минава.
Отвъд Унгария е то, добре познат
бил там маркиз Ронсар, сеньор с имот богат
от хора и земи, от градове и злато.
От синовете му едно момче сърцато
връстници сбрало – все жадуващи за път,
повело ги далеч от родния си кът
и прекосили те земя унгарска, немска,
Бургундия, Шампан и с храброст старовремска
с Филип дьо Валоа развели знамена,
че тъкмо в ход била със Англия война.
Младежът за Филип спечелил лаври само,
та кралят го дарил с имение голямо
покрай Лоара – тъй забравил дом, страна
и братя, и баща, намерил си жена,
семейство си създал, а то било начало,
което след това баща ми е създало.
(По превода на Пенчо Симов)
Това стихотворение се превръща в отправна точка
да се търси родината на прадядото на Ронсар
През 1924 г. литературният критик Д. Б. Митов, специализирал френска литература в Париж и съпруг на детската писателка Калина Малина, пръв загатва, че предците на Ронсар са българи. В статия, посветена на проф. Иван Шишманов в септемврийския брой на в. “Развигор”, оборва теорията на проф. Йорга за румънски произход и без да е категоричен, пише: “Други историци твърдят, че семейството на Ронсар е от стар български болярски род, забягнал в Унгария след падането на България под турците и после преминал във Франция. Като се вземе предвид обстоятелството, че
българи и унгарци в тия времена са били в тясно общуване,
би могло да се сметне за вероятно това предположение. В изданието на Ронсаровите съчинения от 1689 г. е посочена България за отечество на поета”.
И по-надолу: “Но както и да е, от български или румънски произход, Ронсар си остава французин по език, по дух и идеи. В неговото творчество са отразени всички чувства и въжделения на френския народ, поезията му е чисто френска, той си е французин. Напразни са всички усилия да го дърпаме отсам или оттатък Дунава.”
Това обаче не се сторва никак патриотично на Никола Табаков, общественик и деец на ВМОРО, и през 1932 г. в сп. “Училищен преглед” непоколебимо заявява, че Ронсар не може да е от никакъв друг освен от български произход.
Той пише: “Първият и най-важен източник, от който черпим сведения за потеклото на Ронсар, е неговата автобиографическа елегия”. И с това вкарва в заблуждение читателя. Останалите източници не са собственоръчно написани от поета, а от негови биографи и изследователи, които съвсем не са единодушни относно произхода му. Табаков обаче
търси и смисловото значение на презимето на Ронсар от френското ронс – трън,
и заключава, че Поетът на поетите не може да има други предходници освен търновци – пак от трън, и изведено от едно от не съвсем безспорните имена за произхода на името на старопрестолния град. И тази му идея не е нова. Тя е оповестена за пръв път от един румънски поет - Базилу Александру, век преди това, но обслужва теорията за предци на Ронсар, живели в страната му, тъй като и в нея се срещат доста етнографски имена с корен “трън”. После Табаков повтаря Д. Б. Митов, че в средните векове България и Унгария са имали обща граница. След като това било така, то за да отиде да се бие за Франция и е минал с отряд храбреци през Унгария, то прадядото на Ронсар не може да е никакъв друг освен българин. И за да е съвсем убедителен, Табаков заключава, че не е имало никаква причина френският поет да лъже или да променя своето родословие, затова и трябва да се приеме написаното от него за чиста монета.
Спорът набира скорост и през 1934 г. във в. “Литературен глас” Димитър (Димитро) Шелудко на две страници се спира подробно защо Ронсар не е потомък на българи. Шелудко е белогвардейски бежанец от село в Полтавска област на Украйна, владеел е 14 езика, специализирал е в Санктпетербургския университет, а след като се преселва в България, се жени за еврейка от Сливен, също дъщеря на преселници от Русия. След това заминават за Германия и Шелудко защитава дисертация в Хале. Там пък се ражда синът им Алексей Шелудко, известен български физико-химик, академик и един от първите дисиденти още преди 1989 г. Бащата обаче през 1930 г. е поканен за преподавател в Кьолнския университет, но през 1933 г., след като Хитлер взема власта, се завръща в България.
В подробен историко-езиковедски анализ в “Литературен глас”
Димитро Шелудко не приема теорията за българския произход на Ронсар
Относно отряда на прадядото Ронсар той пише: “Историята не знае нищо за главатари на чети, произлизащи от Балканския полуостров, но щом между тези capitaines de companies се срещат испанци, италианци и немци, за поетическото въображение не могло да има пречки да се допусне и един балканец. Но поетическата вероятност не винаги е идентична с историческата истина и затова ние срещаме все по-големи мъчнотии за нагаждане на данните на Ронсар към историческите факти. Защо е трябвало един румънец или българин, или куманец, жаждущ да води война, да отива в далечна Франция, когато на самия Балкански полуостров са се водили много по-големи и по-страшни войни, отколкото във Франция”.
Въпросът за българския произход на Ронсар временно затихва, но го подновява изследователят Любомир Йорданов. През 1975 г. той прави проучване на ред документи и книги във Френската национална библиотека. Там открива документ в архива на френския литературен критик и историк Пиер Шампион, автор на книгата “Ронсар и неговото време”, излязла през 1924 г. В нея той категорично опровергава нефренския произход на Ронсар.
Любомир Йорданов открива в документа редове за генеалогията на Ронсаровия род, в който пише
“Бодуен дьо Ронсар от България”
и сам се учудва, че това е пропуснато в многобройните изследвания. В редовете обаче е отбелязано още, че Бодуен дьо Ронсар е “капитан на унгарци, които отведе във Франция”. Откритието си Йорданов публикува в кн. 3 от 1976 г. на сп. “Отечество” и накрая призовава: “Сега, когато дълго оспорваната истина блести с неопровержимостта на френския старинен документ, ще видим ли и в града на прадедите на Ронсар – стародавния престолен Търновград, музей на този възрожденски литературен титан на Франция”. И Йорданов е повлиян от общото в етимологията на имената – ронс - трън. Музейна сбирка на Ронсар във Великотърновския университет е открита през 1981 г.
В същата година Любомир Йорданов публикува по-обстоен анализ за произхода на Ронсар в кн. 7 на сп. “Пламък”. Там той се аргументира, че след първата му публикация в “Отечество” са се заинтересували историците акад. Д. Ангелов, професорите Т. Томов и Боби Примов и тогава доцент Йордан Андреев от Великотърновския университет.
Те го насочили към синодика на цар Борил,
в който се говорело за протокелиота (придворен болярин – б.а.) Приазд и войводата Балдю.
Тогава Йорданов прави заключението, че щом в документа от Френската национална библиотека се споменава Бодуен дьо Ронсар от България, в Синодика - войводата Балдю, отчасти това давало отговор на въпроса “на който биографите и изследователите на Ронсар от Клод Бине до Ашил дьо Рошамбо не могат да отговорят откъде идва името Бодуен (Балдуин) на прапрадядото на поета”? Читателят вече е забелязал, че не става дума за прадядото, а генеалогията е отместена с още едно поколенине назад.
Нататък авторът продължава, че наличието на Балдю в синодика доказвало, че многобройните френски, белгийски и други летописи и хроники, както и присъди на католическата църква, били непосредствена връзка между религиозните и обществено-социални бунтовници от нашите земи, каквито са богомилите, и френските катари и албигойци, “които отиваха на кладите с презрителното прозвище “българи” – “булгарос”, “бугр”. След това се позовава на кръстоносните походи, в които участват и хиляди французи и цитира, че
оттогава са ни останали имена като Балдуиновата кула, Орландовци, Кондофрей, Пасарел, село Балдево и др.
Накрая заключава: “Всички тези богати данни в областта на историята и ономастиката ни дават възможност да смятаме, че онова, което Пиер дьо Ронсар съобщава в автобиографичното си стихотворение от 1554 г., не е нито поетична измислица, нито “налудничава слабост по знатен произход”, както искат да го представят изследователите, които недостатъчно се се ровили в българо-френските връзки и отношения през вековете. Защото случаят с прадядото (отново се споменава той, а не прапрадядото – б.а.) на Ронсар е само една брънка от тези връзки и отношения.
В последните години във връзка с членството на България в Европейския съюз въпросът за произхода на Ронсар все повече добива окончателния отговор: “Български! Че какъв да бъде?”. А все така липсват неоспорими факти.
Ето и други аргументи на Димитър Шелудко за произхода на Ронсар:
“Поетът предполага, че в семейството на прадедите му е било прилагано майоратното право, според което цялото наследство е получавал най-старият син. Les puiznes е трябвало да търсят хляба другаде.
Тази мотивировка за изселването на по-младия Ронсар сама по себе си е добра, обаче исторически невъзможна, защото нито в България, нито във Влахия, нито дори в Унгария, където в съответното време царували крале от френско потекло, е имало майоратно право.
И във финала: “Така виждаме, че поетът, когато говори за Балканския полуостров, мисли за античното му минало, а не за съвеменните му отношения. Това мислено пренасяне в Античността на Ронсар не бива да ни учудва. Той няколко пъти говори в своите произведения за Дунава и за Балканския полуостров и всеки път срещаме едно и също явление – поетът ги свързва със стара Гърция, с нейните легенди и история.
В нашата елегия има обаче специални причини, които карат поета да се връща духом към древногръцка Тракия. Него не го интересуват нито българите, нито румъните, нито изобщо средновековната история на Балканския полуостров, понеже мислите му се движели в областта на съвсем други асоциации. Той започва елегията си с музите, защото древна Тракия е била родина на музите и нейното име се е свързвало в умовете на хуманистите от Възраждането неразривно с родоначалника на поетическото изкуство – Орфей”.
Binet казва в своята надгробна реч през 1596 г. за Ронсар: “Тракия, която е дала не само на Гърция, но и на Франция потомъка на втория Орфей - Ронсар, както и неговите съвременници, е знаел, че според античните предания Тракия е била родина на музиката и на поетическото изкуство.
Ронсар, който затрупва своите текстове в антични алюзии и никога не забравя да свърже съвременните лица и събития с тези на древна Троя и Елада, е последователен, като твърди, че родът му произлиза от Тракия, т.е. от родината на античната поезия, че с други думи, стремлението му е да възроди във французката поезия античната традиция.”
“Към гореказаното ще прибавя, че на французката слава е безразлично кои са далечните прадеди на Ронсар, както на руската литерартура е безразлично, че дядото на Пушкин е бил негър, а прадядото на Лев Толстой – немец; но самият Ронсар сигурно би бил тежко оскърбен, ако му бяха казали, че той, който се е смятал за потомък на гръцките музи, произлиза от румънски чобани или български боляри (толкова повече, че самата дума българин (bougre) по това време е имала обидно значение.)”
Има версия, че следите водят към Свищов. Унгарци отричат да е техен
В дългогодишните спорове какви са предците му се борят няколко тези – че е унгарец, че е чех, че е румънец, че е българин, че е потомък на французи, които никога не са напускали родината си.
Първите биографи на Поета на поетите – приятелят му Клод Бине, кардинал Дю Перон и Жорж Критон, потвърждават, че потеклото на баща му е по-незначително, тъй като е чуждестранно. Дю Перон дори го отнася към Моравия.
Пиер Бейл по повод на век от смъртта на Пиер дьо Ронсар ги опровергава и пише: “Смятам, че ние трябва да поставим всичко това в областта на многобройните химери, които голяма част от нашите знатни родове разказват за своите родоначалници.
Те всичките изгарят от желание да си приписват, че произхождат от най-далечни страни и че са потомци на знатна раса, на храбър авантюрист, чиито красиви подвизи са били стократно възнаградени от владетеля, комуто са служили по случайност. Допълва го проф. Гюстав Коен: “Произходът такъв, какъвто го вижда въображението на поета, ни пренася в един чисто ориенталски мираж”.
Унгарецът Стефан Самота в края на по-миналия век се пита: “От румънски, български или унгарски произход е Пиер дьо Ронсар?” и отрича унгарския му произход. Той обаче стига до извода, че родът му води началото си от Свищов, тъй като този град е най-близката точка на Дунав с Тракия, следователно прадедите на Ронсар са от там. Вярвайки в тази хипотеза, в Свищов преди 15 години правиха Ронсарови дни. От това се ражда и хипотезата, че щом пристигнал във Франция, прадядото на поета променил презимето си от Търновски, тъй като било по-познато от Свищов, на Ронсар.
