- Погрешно е да се смята, че докладчикът по делото (Белазелков) може да влияе на колегите си
- Произнасянето на съда за изборите ще съвпадне по време с гласуването за главен прокурор
Един глас ще е решаващ в делото на Конституционния съд за “домовата книга”, а това, че излъченият от ПП-ДБ съдия Борислав Белазелков стана докладчик по него, не е от значение за крайното решение.
Висшите магистрати бяха сезирани паралелно от Румен Радев и от БСП и “Възраждане” с искане да отменят промените в конституцията и да върнат стария ред за назначаване на служебната власт - от президента.
В съда всъщност има три дела за това. Партиите са против орязаните правомощия на държавния глава и двойното гражданство на депутатите. А Радев иска да се премахнат не само тези промени, а и непрекъсваемостта на Народното събрание.
Решаващ глас за съдбата на “домовата книга” ще има едно от новите попълнения в КС - наказателната съдийка и бивша зам.-главна прокурорка Галина Тонева. Тя влезе в съда в средата на ноември, избрана от общото събрание на ВКС и ВАС. От нейното виждане за промените в основния закон зависи дали орязаните президентски правомощия по отношение на служебното правителство ще останат, ще бъдат отклонени, или ще бъдат заличени.
В случай, че КС ги отклони, има възможност за трето оспорване на промените
При предишното произнасяне (в края на юли) имаше трима докладчици - шефката на съда Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова и Соня Янкулова. Вероятно причината за големия брой докладчици, което се случва твърде рядко, бе, че за първи път накуп се оспориха толкова много промени, и то в конституцията. И трите съдийки бяха против “домовата книга” и двойното гражданство.
Сега докладчикът е един - бившият съдия във ВКС Борислав Белазелков, който влезе в КС през януари т.г., излъчен от ПП-ДБ. Той и Десислава Атанасова (ГЕРБ) са избор на мнозинството на сглобката в 49-ия парламент и се предполага, че подкрепят приетите промени в конституцията.
Съдът следва своята практика и ще обедини трите искания в едно дело, затова и сега докладчикът е един.
Абсолютно погрешно е да се смята, че той може да оказва влияние върху колегите си. Неговата задача е да събира доказателства и становища, които постъпват по делото, да ги синтезира и представи пред съдиите. След това те се събират, обсъждат, и всеки изразява мнението си.
Докладчикът подготвя решението на КС, което обаче съвсем не означава, че то съвпада с неговото собствено виждане.
Случвало се докладчик да излезе с особено мнение, което е различно от мнозинството
Или становището на Белазелков няма да има решаваща роля.
Защо обаче гласът на Тонева е от такова значение? Решенията в КС се вземат със 7 гласа - повече от половината от членовете, които са 12. В момента са 11, тъй като парламентът отново не е попълнил квотата си, но това не променя изискуемото мнозинството. При предишното произнасяне съдът се раздели 6 на 6. След ротацията през ноември напуснаха по двама от двата лагера - подкрепящи и противници на “домовата книга”. От групата на поддръжниците, условно казано, излязоха поради изтичане на 9-годишния мандат Филип Димитров и Константин Пенчев, а на противниците - Мариана Карагьозова-Финкова и Таня Райковска. На мястото на Димитров и Карагьозова, които бяха от президентската квота, Радев назначи Сашо Пенов и Невин Фети. Анализатори приемат, че те ще подкрепят неговите виждания.
Ако се приеме, че останалите членове на КС запазват становищата си от гласуването през юли, силите стават 6 на 4 и везната се накланя срещу новите текстове в конституцията. Тогава решаващият глас е на Тонева. Ако тя подкрепи “домовата книга”, гласовете стават 6 на 5 и КС отново може да отклони питането. Ако гласува обаче за премахването ѝ, съотношението става 7 на 4 и промените падат.
Наред с това дело предстои КС да гледа и другото, което е не по-малко сложно. То е за частичното и цялостното касиране на изборите от 27 октомври. Според Павлина Панова петте искания ще бъдат обединени в едно. В този случай съдът обаче има ограничения в сроковете - трябва да се произнесе в рамките на 2 месеца, или около 20 януари. По стечение на обстоятелствата това ще съвпадне с избора на главен прокурор, който е насрочен за 16 януари.
Преди да излезе със становище “за” или “против”, което пак трябва да събере минимум 7 гласа, ще бъдат назначени експертизи и ще се броят бюлетини. При частично касиране ще има преразпределение на мандати и вероятно влизане на още една партия в парламента. Това обаче е втора стъпка и е задача на ЦИК.
Ако съдът отмени изобщо изборите за 51-о НС, то трябва в срок от два месеца да се насрочат такива за 52-ото. И това няма да означава, че 51-ото се заличава, защото остава всичко, свършено от него. “През времето на своето съществуване то може да приеме закони, включително бюджет, или дори да избере съдия в КС”, обяснява конституционалист.
