Ще има нова наредба, която да указва как точно и кога се изграждат защитни валове по ивиците, които да ги предпазват
От години всяка зима по телевизиите се появяват еднотипни репортажи за морските плажове. Сюжетът е горе-долу еднакъв – някой е подал сигнал, че е видял багери и друга тежка техника да влизат на ивицата и да товарят или преобръщат пясъка. Камерите отиват и снимат това, като най-ефектно е, ако издебнат багерите да работят нощем.
Обикновено следва подозрението, че концесионерът на плажа или някой друг е решил точно сега да строи нещо на пясъчната ивица и нарочно да унищожи дюните и каквото друго ценно има по плажа. Дава се думата на строителния контрол, на местната екоинспекция и на жителите на близкото селище. Оправданията, ако изобщо бъдат чути, са, че трябва някак си пясъкът и изобщо плажната ивица да бъдат защитени от силните зимни бури, за да може до лятото изобщо да остане пясък на плажа.
Този традиционен тв сюжет може би скоро ще отиде в историята. На 19 ноември туристическият министър Евтим Милошев събра на работна среща концесионерите и наемателите на морски плажове заедно с няколко колеги министри – регионалната Виолета Коритарова, екоминистър Петър Димитров и представител на здравното министерство.
Дискусията, продължила над 3 часа, роди едно общо решение – ще се прави единна методология за изграждане на защитни валове през зимните месеци, които да предпазват плажовете от ерозия и унищожаване на естествените им граници. С други думи, багери и товарачи през наближаващия зимен сезон пак ще има, но те ще навлизат върху пясъка организирано, под надзор и ще трябва да изпълнят определени изисквания, така че да не се засягат защитените зони и дюните. Методиката ще залегне в наредба, която ще издадат съвместно трите министерства: на туризма, на регионалното развитие и на екологията.
Защо е нужно пясъкът през зимата да се преобръща?
Морските плажове не са нещо вечно и установено. Всяка зима морето нахлува върху пясъка и взема част от него обратно във водата. Ако не се прави нищо, постепенно плажните ивици се смаляват до микроскопични размери.
В презентацията, която Асоциацията на концесионерите на морски плажове показа на министрите, ясно се видя какъв е размерът на созополския плаж преди 100 години, преди 50 години и сега – ширината на ивицата се е смалила почти тройно.
По света се борят по различни начини с тези явления, като навсякъде методите зависят от конкретните условия. Във Флорида например плажовете се подхранват с нов пясък всяка зима, който се докарва или от острови в морето, или се намира по друг начин.
“В Германия и Нидерландия се изграждат цели диги, които да предпазят бреговата ивица от твърде силните зимни бури. Това са доста сложни постоянни съоръжения, които се издигат в близост до реки и изобщо навсякъде, където морето навлиза силно в сушата”, каза пред “24 часа” Иво Стефанов, председател на Асоциацията на концесионерите на морски плажове.
Той припомни, че през 1996-1999 г. Европейската комисия е финансирала специално прочуване за най-подходящите методи за опазване на европейските плажове. Но проблемът е, че климатичните промени значително увеличиха мощта на зимните бури, те се случват и по-често от преди, а морското равнище се покачва с по-голяма скорост в сравнение с преди години.
Затова според него и колегите му за специфичните условия на Черно море е по-подходящо да се издигат валове в съчетание с подхранване на пясъка.
“Ние и сега всяка есен избутваме пясъка навътре в морето, а през лятото го връщаме. Но това няма как да се направи без багери и товарачи. И винаги се намира някое НПО, което да си оправдае дейността с подаване на сигнал срещу нас. Въпреки че ние винаги искаме предварително разрешение от местната екоинспекция и винаги го получаваме”, каза още Стефанов.
С последните промени на Закона за устройство на черноморското крайбрежие в началото на годината бе въведено ново изискване – разрешения за навлизане на тежка техника на плажната ивица трябва да се иска писмено и от кмета на населеното място. Което създаде известни неудобства, макар и несвързани със зимното преобръщане на пясъка.
“Питахме общините, когато някой започне да се дави и се наложи да викаме реанимобил, кога точно да искаме писменото разрешение – преди или след удавянето?”, каза Иво Стефанов.
Без дейности по изграждане на защитни валове и подхранване на пясъка с нов българското крайбрежие е заплашено и от твърде чести наводнения. Такива се случиха преди години през зимата и в Созопол, и в Несебър, докато местната власт сама не започна да търси концесионерите на плажовете да издигат валове.
Има и доста други проблеми, които засягат плажните ивици и които не могат да се разрешат само от концесионерите. Например заустването на дъждовните води към плажовете. При голямото наводнение в Царево през септември 2023 г. цяла България видя на какво се превърна плажът за броени часове – калните потоци буквално се устремиха към морето, но голяма част от тях минаха през плажната ивица, като отмиха пясъка и свлякоха леки коли и всичко, което намериха по пътя си, към водата. Освен четирите жертви имаше и материални щети за около 80 млн. лв.
Една от многото причини за щетите тогава наред със срутването на моста и преливането на язовирите в района бе и фактът, че особено по Южното Черноморие дъждовните води се заустват направо в морето. За да се избегне това, към градските ВиК мрежи трябва да се изградят специални резервоари, които да поемат дъждовната вода в случаите на поройни дъждове. Колкото и те да не са характерни за нашия климат. Но това е задължение на местните водни оператори и изграждането на резервоарите ще е дълъг и скъп процес.
