Накрая в играта “или каквото аз съм си решила, или нищо” за нея остана нищото
Мария Габриел, която така и не успя да стане премиер на България - цел, заради която тя се отказа от комисарския си пост, отново се озова в ситуация на грешно направен залог, след като отпадна и от надпреварата за поста зам.-генерален секретар на НАТО.
През август “Политико” съобщи, че има общ консенсус в НАТО заместникът на новия шеф Марк Рюте да бъде жена от Източна Европа. Изданието цитира високопоставен дипломат от военния алианс, че разговорът за този пост се върти около две дами - българката Мария Габриел и македонката Радмила Шекеринска. Миналата седмица се разбра, че Рюте все пак се е спрял на македонката. Макар че веднага се появиха шеги как всъщност и двете били македонки, тъй като първата е родена в Хаджидимово, Пиринска Македония, а другата - в Скопие, Вардарска Македония, хуморът в създалата се ситуация е по-скоро горчив.
През 2017 г., когато Мария Габриел бе избрана за еврокомисар по цифровата икономика и стана най-младият член на екипа на Жан-Клод Юнкер, изглеждаше, че кариерата ѝ върви стремглаво нагоре по много амбициозен, но внимателно предначертан план.
Във втория си мандат с Урсула фон дер Лайен тя получи ресор иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж. В средата на май 2023 г. обаче Габриел подаде оставка от поста - малко над година преди мандатът ѝ да изтече. И се прибра у нас, за да бъде предложена за премиер с първия мандат на ГЕРБ. Но в крайна сметка и след часове преговори бе решено, че тя ще стане вицепремиер и външен министър в първия по рода си у нас ротационен кабинет с мандата на ПП-ДБ, а след 9 месеца ще смени мястото си с избрания за премиер Николай Денков, а всички останали министри в кабинета без тях двамата ще си запазят постовете.
Към онзи момент изглеждаше, че Габриел има всички шансове да изпълни това, за което рисково бе заложила на карта комисарството си в Брюксел. На ротацията трябваше да отстъпи поста си на вицепремиер и външен министър на Денков и да стане министър-председател на България. Толкова беше просто. В този момент обаче тя реши, че освен премиерското кресло иска да запази и поста в Министерството на външните работи за себе си и така да стане четвъртият човек в света, който изпълнява функциите на премиер и първи дипломат едновременно. По това време само в три държави на планетата имаше такава парадоксална ситуация, и трите твърде далеч от европейските демократични стандарти - Фиджи, Самоа и Катар.
Тъй като тези два важни поста са натоварени с толкова много различни задължения, да бъдеш едновременно премиер и външен министър в Европа означава, че едната позиция ще бъде сериозно неглижирана за сметка на другата. По-късно служебният премиер Главчев реши да пробва същото, но много бързо разбра, че това е непосилно, и в правителството бе назначен отделен външен министър.
Габриел, както се говореше тогава, държеше упорито на своето - или външен министър и премиер едновременно, или нищо - поради намерения за бъдещо кариерно развитие на висок пост в чужбина. Това нейно настояване обаче отвори пукнатина в сглобката, защото възможността тя да запази външното министерство отваряше автоматично въпроса на какво ще е министър Николай Денков след ротацията. Така започнаха спекулациите за смени на министри от коалицията и в крайна сметка се стигна до колапс на правителството и до обиди по неин адрес от страна на Асен Василев, че е “може би най-новото и най-красивото лице на мафията в България”.
В крайна сметка в играта “или каквото съм си решила, или нищо” за Мария Габриел остана нищото.
Както се разбра през лятото, тя наистина е имала опция да играе за висока международна позиция - заместник-шеф на НАТО, но и този залог пропадна. В крайна сметка бе съобщено, че Мария Габриел ще оглави института “Робер Шуман”. Това е европейският образователен център за политици и партии, принадлежащи към политическото семейство на ЕНП. Той е базиран в Будапеща. Досега негов председател беше бившата дългогодишна евродепутатка от Германия Дорис Пак. След назначаването на Габриел тя ще бъде почетен председател.
Това трудоустрояване не е неочаквано, тъй като Габриел се радва на стабилни контакти в средите на Европейската народна партия.
Навремето, докато бе част от Европейския парламент, тя беше зам.-шеф на групата на ЕНП и ръководител на делегацията на ГЕРБ в нея. А през 2012 г. стана и зам.-председател на ЕНП-жени.
Мария Габриел е родена на 20 май 1979 г. в Хаджидимово, Гоцеделчевско. Завършва българска и френска филология в ПУ “Паисий Хилендарски”, после учи в Института по политически науки във френския град Бордо, където се дипломира като магистър по специалността “Сравнителна политика и международни отношения”. През следващите 4 г. остава там като преподавател. Именно във Франция Габриел се запознава и с бившата шефка на групата на общинските съветници на ГЕРБ Малина Едрева. Тя е човекът, който я въвежда в политиката.
Връщането ѝ в България след това пък е по покана на Бойко Борисов. Свързва се с нея, когато решава да основе ГЕРБ. Харесал я, след като прочел неин анализ за развитието на политическите партии у нас.
“Бойко Борисов ме направи политик, след като Малина Едрева ме откри”, признава години по-късно самата Габриел.
Първата ѝ политическа битка е през 2009 г. за европейските избори. Тогава успя за първи път да си спечели място като евродепутат. А през 2014 г. влезе за втори път в Европейския парламент. През двата си мандата тя бе един от най-активните български представители. Сред каузите, които защитава, бяха равноправието между половете, както и една от болните теми за света - гениталното осакатяване на жените, което и до днес се практикува в част от мюсюлманските страни. Габриел направи голяма кампания и за пълна забрана за използване на пестицидите, от които измират пчелите, както и за разясняване на ползите от меда пред децата. Така съвсем не на шега спечели титлата “Кралицата на пчелите” сред колегите си в ЕП.
Като член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) няколко години работи с Илияна Йотова, която тогава бе евродепутат от БСП. И години по-късно, когато Габриел бе номинирана за еврокомисар, Йотова бе един от хората, които искрено я подкрепиха.
В Страсбург и Брюксел Габриел също бе изключително активна и по темите на миграцията и опазването на границите. Тя работи по формирането на новата обща гранична служба на държавите от ЕС, която стартира дейността си точно от България. Бе част от мисии на ЕС в страни като Сиера Леоне, Конго, Нигерия, Хаити, Чад, Судан, Танзания, Киргизстан, Бурунди и Того. При визита в Северен Кипър заедно с колеги дори бе задържана за кратко от турските служби, след като полски евродепутат опитал да отвори разрушена църква.
При посещението ѝ в Судан пък бунтовници отвлякоха 6-има българи, работещи в другия край на страната, а тя се оказа единственият източник на информация оттам.
За краткото време като български външен министър Габриел имаше на плещите си няколко заложнически кризи.
Наложи се да организира прибирането на българите от Израел веднага след избухването на конфликта с Газа. Трябваше да работи и за извеждането на българските граждани от Ивицата, за да не станат жертва на израелската военна агресия. Трябваше да работи за спасяването на похитените моряци от кораба “Руен”.
Започна работа и по първата външнополитическа стратегия на България и по “Бранд България”, която трябваше да наложи нов имидж на страната, представяйки по най-добър начин българските история и традиции. Уви, за нищо от това нямаше време, защото залозите се оказаха грешни и политическият пасианс се разви бързо в неподходяща подредба на картите.
