Острата криза на доверието е веднъж между политическите партии, второ - между избирателите и тях. Единственият път е да се мине през някаква компромисна формула, която обаче да не предизвика нов отлив на избиратели. А за това се изисква много голямо умение, каквото за момента не виждаме.
Залогът за подобно нещо е личността на лидера на изпълнителната власт. Добрият пример в Европа е Италия с Марио Драги. Но не "равно отдалечен", а равно близък - всички са му имали доверие.
Това анализира проф. Веселин Методиев в сутрешния ефир на Би Ти Ви.
Разговорите с другите означава намаляване на политическото недоверие. Станал съм народен представител, когато - през зимата на 1995 г., лидерите не си казваха "Добър ден" в сградата на парламента, а единственото, което можеше да ги сближи тогава, е че много хора пушеха. И не се случи с магическа пръчка преодоляването на това тежко състояние, цялата технология отне много време, докато се появят Обединените демократични сили, направи той историческа аналогия.
Дали сега е възможно, не смея да кажа. Не познавам средата. Нужни са обаче политически хора, които вземат цялата тази трудност върху себе си и бавно и полека започнат да преодоляват недоверието. Политически хора от ръководствата на съответните партии, отвътре. Но такива, които не са на първа линия, смята някогашният образователен министър от правителството на Иван Костов.
Изпуснати фрази съсипват усилия, полагани със седмици, една лична нападка или изява на емоция зачерква направеното, коментира проф. Методиев говоренето по тв студия от изборите насам.
Парламентарно мнозинство излъчва правителство, защото в това мнозинство има доверие към финансовата политика на това правителство - това е историческият модел. Бюджетът е възловият инструмент, сега едно служебно правителство иска да се събере за малко някакво мнозинство и да се приеме някакъв бюджет и това е проблем за парламентаризма, посочи още той.
Може в разговори, които не са медийни, едно политическо послание да намери по-меки форми и тогава да се постигне някакво съгласие, очерта единственият път да се стигне до правителство. Разговорите пред камери не ми звучат убедителни, коментира Методиев поканите между ГЕРБ и ПП-ДБ от последните дни. Да искате от всички политически дейци такова високо ниво на куртоазия на публичните разговори не е реалистично. Второ, част от избирателите им не искат такова нещо от тях, напомни историкът. Те си искат техните хора, защото им вярват.
Демократичната общност в цяла Европа преживява трудни времена на размиване на политическите граници, у нас това започна с идването на царя, припомни той.
Българското общество се развива динамично и успява, а българската държава е закъсала. И описа белезите на тази ситуация - днес 1 млн. и 200 хил. българи спестяват всеки месец, а през 1996 г. в България нямаше човек, който да може да спестява, изработва се над 200 млрд. БВП. Тоест българските политици не са изправени в ситуация, в която обществото е готово рязко да стане и да смени държавата. То ги наблюдава и изчаква, анализира проф. Методиев. Направи аналогия с италианското общество от 70-те години, когато държавата там се проваля, но то се развива динамично въпреки нея.
Не се вижда убедително голямо мнозинство за битка с корупцията у нас, смята професорът. Даде пример със свой студент, който настоявал, че корупцията не трябва да е само по високите етажи, а и по ниските. А на въпрос "Защо, моето момче?", отвърнал: "За да участваме и ние". Това е един студент от 100 в курса, но в обществото хората с това мислене са повече от 1%, посочи бившият политик и настоящ преподавател.
Освен това ние сме победени от Русия в хибридната война, там сме калкулирали много голяма загуба. Много българи не гледат и телевизия, а в устройствата си, там откриват други неща.
