- Виктор Георгиев от 6 години развива инициативата си "Аз на пътя - научи ме да шофирам"
- Желаещите ползват лична кола,но минават по специален маршрут
Няколко трагедии на негови близки приятели, загинали в катастрофи, карат IT специалист да помага на млади, а и по-опитни шофьори да подобрят уменията си.
За 6 години през импровизираните безплатни курсове на Виктор Георгиев “Аз на пътя - научи ме да шофирам”, са преминали около 1300 души. Целта му е да намали жертвите на пътя.
Идеята се ражда преди десетина години. Тогава няколко приятели на Георгиев умират в катастрофи, след като са си взели по-мощни коли. До трагедиите се стигнало, защото не могли да овладеят автомобилите.
“Това са хора, с които сме израснали заедно, бяхме от сравнително бедни семейства.
Мощните коли бяха от картинките на дъвките “Турбо”
и по телевизията”, казва Виктор. С годините някои се замогнали и рязко минали от автомобили с мощност 80-90 коня на 300. “Сещате се, че поведението на колата е друго”, казва Виктор. Сред приятелите му имало такива и с няколко катастрофи, от които не си взели поука, докато накрая загинали.
Повечето от неговите “ученици” разказвали, че са спокойни шофьори. Когато се качвал да се вози при тях, Виктор видял, че това съвсем не е така. Самият той имал две катастрофи, при които го ударили отзад. При първата спрял на червен светофар, а колата зад него - не. Пратила го в кръстовището, а от получения камшичен удар има проблеми с врата и до днес. Вторият инцидент за малко да завърши фатално за пешеходец.
Виктор спрял на зебра, но кола го ударила отзад
“За щастие, пешеходецът реагира и избегна удара. Да, аз нямаше да съм виновен, ако нещо беше станало, но щях да живея с тази мисъл”, връща лентата IT специалистът.
Тогава започнал да се интересува от пътна безопасност. Проучил, че в чужбина има различни специализации за видове шофиране, включително спортно. У нас обаче подобни неща не се предлагат и решил да направи своя импровизиран курс. Безплатен е, защото вярва, че всеки трябва да направи в живота си нещо безвъзмездно в името на общото благо. Първоначално нямал ясна представа как да осъществи идеята си. Всичко се променило през 2017 г. Тогава се возел при приятел. Мъжът не видял идваща отстрани кола. “Тогава разбрах, че като пасажер мога да помогна на хората за грешките, които допускат”, казва IT експертът.
Отнело му време, докато направи маршрут, по който да минава с шофьорите. Единствените изисквания са да имат книжки и да са с личната си кола. Първите преминавания по маршрута били малко преди Коледа през 2018 г. Хората били скептични, затова само негови приятели се записали. Но мълвата тръгнала от уста на уста и днес Виктор развива и фейсбук страница, в която има над 10 хиляди последователи.
Виктор няма образование за инструктор, сам изтъква, че е аматьор. Чете за различни проблеми по колите и на движението на пътя, събира информация от различни държави, в които пътната безопасност е на по-високо ниво.
Наученото тества първо върху себе си,
след това с приятели, а накрая и с желаещите.
Не разкрива маршрута, по който обучава, защото е по-добре хората да не го познават. Включил е в него кръстовища, кръгови движения, пътища без маркировка и дори максимално близка до извънградската среда за каране, доколкото това е възможно за София.
При по-неопитните си говорят именно за карането. Обсъждат какво трябва да се направи и какво не. Ходели обаче и хора с по 40-50 години стаж зад волана, на които им била интересна идеята на Виктор. “Всъщност аз съм учил неща от тях. Те са ми показвали неща, за които не ми е хрумвало”, казва той. И обяснява, че по време на маршрута си говорят за всичко друго, но не и за карането. Идеята била да са леко разсеяни, за да се види какви грешки правят в естествена среда, както когато например возят приятели и обсъждат поредните избори.
Докато хората шофират, Виктор си прави списък с точкова система. Маршрутът се взема за около 40 минути, но може да стигне и час, ако има задръстване. Още толкова продължава и обсъждането на карането. В него им обяснява какво грешат, но и какво да запазят в навиците си зад волана. От наблюденията му
най-често се бърка при спускането по нанадолнище
Повечето го правели на грешна предавка, затруднявали се и на кръговите кръстовища - не знаели как да влизат и излизат от тях.
Шофьорите срещали трудности и при поддържането на средна скорост. Виктор им дава съвети и как да подобрят разхода си на гориво, как да поддържат колата, дори ги запознава с различните екстри в автомобилите им. Разбира се, не пропуска и различните системи за безопасност.
“Правя и събирания - в групи от 10 до 30 души. С тях обсъждаме как се сменят гуми, как се преглеждат светлини, както и други неща по колата. Често говорим и за паркиране”, разказва Георгиев.
Той поддържа фейсбук страницата на инициативата “Аз на пътя - научи ме да шофирам”, в която описва различни казуси, които възникват на пътя, както и какво мисли за тях. Един от последните, който му направил впечатление, е на шофьори, които влизат в кръстовище и блокират перпендикулярно идващите коли. Това се случва, когато водачи виждат, че няма да успеят да преминат улицата, но въпреки това преминават на светофара. Смята, че поне
30% от задръстванията в София са заради такива водачи,
а номера нарича “аз да мина, другите ще чакат”.
Така тези шофьори пречат на другите и ги принуждават също да правят нарушение или да ги заобикалят през насрещната лента. Случвало се редовно в час пик в столицата. “В много голяма част от развития свят има камери, които следят точно за това - не за червен светофар, а за навлизане в кръстовището, когато то не е свободно и няма как да се премине през него. Например в Англия има жълти линии, които са сложени в кръстовището и е забранено да се спира върху тях, а ако го направиш, има санкции. Уви, у нас такива неща няма”, обяснява IT специалистът.
Най-често на курсовете му се записвали хора, които наскоро са станали родители и животът ги е принудил да ползват активно колата. Рядко го търсели току-що взели книжки. Обикновено в по-сухо време има по двама-трима души на седмица. Най-много записвания ставали при първите дъждове. Хората го питали как усеща колата, дали има нещо нередно, добро ли е сцеплението. Тогава стигал и до 10 души за седмица.
Жената до него, с която имат 2 деца, проявява разбиране за хобито му, а и Виктор гледа часовете му да са във време, в което тя е заета. Казва, че от март до юни е най-натоварено. През лятото и зимата желаещите рязко намаляват.
От обратната връзка с шофьори, минали през курса, разбира, че дори
има спасили се от катастрофи
Един от тях бил с неправилно нагласено средно огледало. След като го оправили, видял в него засилил се шофьор, който щял да го удари. Успял да ускори и да избегне сблъсъка. Друг се възползвал от съвета на Виктор да гледа освен пътя и за фарове, които се виждат през дървета и храсти. Така видял светлини, идващи от насрещното, докато кола го изпреварвала. Скочил на спирачката, за да може да направи място на автомобила, който се прибрал в последната секунда.
Случвало се да има и недоволни, но от това, че говорел твърде много, а не от съветите му. Самият Виктор насърчава да се дават негативни отзиви, защото “безплатно некачествено не си заслужава”.
И разказва как в началото от автошколи го заплашвали - мислели, че ще им вземе хляба. Сега го следват, а той самият препраща тези, които имат нужда от опреснителни курсове към инструктори, на които има доверие. Преди това сам се записал на курсове, правел се, че не знае и е забравил някои неща, но се сблъскал с лошо отношение. Казва, че до днес никой не му е предлагал пари, за да го препоръчва на шофьорите, възползвали се от инициативата му. Самият той нямало и как да приеме, защото като перфекционист не можел например да прати някого да си сменя гумите при майстор, който лично не е изпробвал.
То протича по два начина спрямо типа шофьор.
“24 часа” номинира Виктор Георгиев за отличието “Достоен българин”
