Не е светкавично, но води напред в кариерата, когато знаете към какво се стремите и не предприемате хаотични движения
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Имате амбиции в работата - да развивате професионални си качества и да растете в кариерата до възможно най-висок мениджърски пост.
Единият път към целта е всеизвестен - издигане по вертикала. Катерите стъпало по стъпало нагоре, а когато е възможно, за по-бързо прескачате някое.
Вторият път не е толкова саморазбиращ се - специалистите го наричат хоризонтално придвижване. Не се стремите директно към по-висока длъжност в йерархията, а най-напред доказвате, че можете да се справяте с по-големи, по-разнообразни и по-отговорни задължения от възложените ви. После издигането не закъснява, защото сте трупали допълнителни умения и сте демонстрирали способностите си.
Третият път е зигзагообразен и доста интересен като подход към професионално развитие и растеж към висок пост.
Обичайно всички кариери започват със завършване на образованието и намиране на работа на изпълнителска длъжност.
Поставяте първата хоризонтална черта, като известно време трупате умения и практически опит. Това трябва да е здравата основа, върху която ще градите, така че не подценявайте нищо. Не мислете, че много знаете и можете, понеже имате диплома от престижен университет. Не правете грешката на много от днешните млади хора, които смятат, че шефовете им са длъжни светкавично да ги оценят и повишат, обръщат внимание специалистите по "Човешки ресурси".
Вземете максималното от изпълнителската си длъжност и не напирайте нагоре - примерно да ръководите малък екип, защото може да се окаже, че само с една стъпка вече сте стигнали нивото си на некомпетентност.
Провал след прибързано издигане ще ви върне в много по-неизгодна позиция, отколкото ако изчакате търпеливо естествено натрупване на компетентност. Пък и на чисто житейски познания как да се сработвате и да стоите начело на хора.
Като се справяте със задачите си и успявате да се отличите, вече сте готови да си поискате някакъв мениджърски пост. След като на него развиете компетентности, може да предприемете косата линия от зигзага - сменяте фирмата, като отивате на също толкова висока позиция в друга, но от различен бранш.
Понеже ще се озовете в нов бизнес, не е голяма вероятността бързо да можете да потеглите нагоре, към следващо ниво в йерархията. Известно време кариерата ви отново ще е като хоризонтална черта - трупате фундамент, върху който да надграждате. Едва след това се устремявате към по-висок мениджърски пост.
Според специалистите по кариерно развитие такива зигзаги - хоризонтални черти и коси придвижвания към нови бизнеси, можете да предприемете няколко пъти при две много ясни условия.
Първото е да знаете към какво се стремите - примерно главен изпълнителен директор.
Второто е да не правите хаотични движения. Всичките трябва да са подчинени на това да допълвате компетентностите си в различни сектори и в различни подструктури, за да разбирате различни аспекти от работата.
Т.е. да трупате опит да станете генерален мениджър на строителна компания, да речем, понеже разбирате от продажби на недвижими имоти (започвате на брокерска длъжност), минавате през шеф на отдел в общината (стават ви ясни разни нормативни изисквания), след това във въпросната строителна компания оглавявате отдела за връзки с клиентите (опознавате тенденциите при търсенето). Така в един момент имате по-многостранен опит и възможност за по-добра визия, макар че на пръв поглед строителен инженер е по-подходящ за главен изпълнителен директор.
Следващото ви зигзагообразно движение може да е към собствен бизнес, защото сте натрупали достатъчно мениджърски опит, за да поемете риска да работите за себе си. Не е лесно и пак ще следва хоризонтална черта. Но ако успеете, ще можете да оставите наследство на децата си. Което е доста добър резултат от професионалния ви растеж.
Обикновено не е съвсем реалистично още съвсем в началото на кариерата си да планирате стриктно зигзагообразно придвижване. Но след година-две може да го направите и да изхождате от него, като си търсите ново работно място. Може това да ви ръководи, а не оферта за по-високи доходи. Те, разбира се, не са за пренебрегване, но оценката за перспективата е по-умна от моментната печалба.
Експертите по кариерно развитие твърдят, че такъв начин е приложим във всяка професия, особено когато човек е готов да минава и през обучения, за да надгражда знанията си. Изначалното винаги е да знае накъде върви.
Наистина, зигзагообразно придвиждане не е полезно, ако е безцелно. Но може да се случва по стечение на обстоятелствата. Не искате, обаче се налага да смените бранша или вида работа. Тогава стремежът ви трябва да е да употребите най-доброто от предишния си опит, за да избягвате грешки, да сте гъвкави, за да се адаптирате, и да взимате максимално от мястото, на което сте се озовали, за да можете да планирате следващо движение нагоре.
------ И ако тази работа вече не я търпите
Всеки понеделник ви е черен, защото трябва да тръгвате на работа. Писнала ви не е просто тази работа в тази фирма. Писнала ви е професията ви.
Шокиращо, но нищо ненормално не ви се случва. Човек може да сгреши на младини. Да се поддаде на натиск от близките си или на собствените си очаквания от дадена професия. Може и да се промени, да открие, че 40-годишното му Аз иска нещо различно от 20-годишното.
Макар психолозите да казват, че темпераментът не се променя коренно с възрастта, все пак човек се самоопознава, а и опитът учи. Може да се развие, да добие смелост и да пожелае да се занимава с нещо съвсем друго. Годините и животът предоставят нови гледни точки, които водят до нови идеи къде да отиде в кариерата си, за да се чувства по-успешен и по-щастлив.
Щом професията вече не ви удовлетворява, оставете я, казват консултантите по личностно и кариерно развитие. Не бива в останалите десетилетия до пенсия да се измъчвате с нея и да сте нещастни.
Някои описват тоталната смяна на професията като обратен завой, но не е. По-точно е зигзагообразно придвижване. Защото не губите всичко натрупано. Пренасяте най-малко т.нар. меки умения - например как да работите в екип, да разрешавате конфликти, да сте гъвкави и адаптивни.
Специалистите съветват първо да мислите честно, да откриете и много точно да назовете причината за неудовлетворението си. То от работата или от професията идва? Ако не ви е омръзнала професията, а начинът, по който я упражнявате, зигзагът не е чак толкова сложен.
В повечето професии има различни позиции, които предполагат и различен тип задължения в рамките на една и съща фирма.
Ако не намирате подходящ път за промяна на това място, може да се огледате какво се предлага в рамките на индустрията, в която работите. Не е лош вариант и да потърсите друга индустрия, която ще донесе разнообразие при вашата професия и дори на подобна длъжност. Пък после ще мислите и за стъпка нагоре в йерархията.
Ако при себеанализа установите, че темпераментът и/или желанията ви вече наистина не отговарят на професията ви, трябва да предприемете драстична промяна. Бъдете смели, но не и прибързани. Глупаво е да правите зигзаги отново и отново. Със сигурност това е бавен и мъчителен начин да стигнете до пенсия.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
15 начални симптома за бърнаут и 5 начина да го прогоните
Как да превърнете синдрома на самозванеца в професионална суперсила
Инструкции за употреба на колега хейтър, критикар или критик
Тактики елегантно да възразявате на шефа
Синдромът на изгубената възможност или какво става, като ви е страх от шефа
Я внимавай! Как успешно да използвате различните видове концентрация
Малки разлики в думите, с които се заявявате като компетентни професионалисти
Типове колеги, на които не може да разчитате да пазят тайна
Печелите или губите с шеф, който е слуга на подчинените си
