Докато войната разделя Израел, Палестина и Иран, центърът в Женева събира изследователите им в общи проекти
Д-р Фабиола Джаноти, генерален директор на ЦЕРН, пристигна в България, за да открие заедно с българския научен елит изложбата за 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (ЦЕРН) и 25 години от членството на България във водещата научна организация. В официалната церемония във Физическия факултет на Софийския университет участваха и вицепрезидентът Илияна Йотова, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, зам.-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов.
Над 100 български специалисти
сътрудничат с ЦЕРН.
Д-р Джаноти благодари и на българските учители, че са сред най-активните участници по проекти на организацията - това е важно за развитието на бъдещите поколения учени.
Главната задача на ЦЕРН е да разбере от какво е изградена Вселената и как функционира, като провежда изследвания на световно ниво в областта на фундаменталната физика. А основният проект е Големият адронен ускорител (колайдер)
Днес ЦЕРН има 24 страни членки (България е 20-ата поред), 8 асоциирани и протоколи за сътрудничество с още 48 страни. В тази елитна научна общност работят хора от цял свят, включително и от страни в конфликти. В момента заедно правят изследвания учени от Иран, Израел и Палестина, разказа д-р Джианоти. Прекъснато е обаче сътрудничеството с руските институти с изключение на този в Дубна.
“В този много разпокъсан свят, в който живеем, с толкова много конфликтти, омраза и разделение, точно центрове като ЦЕРН показват какъв трябва да бъде пътят на човечеството. Когато някой реши, че трябва да разрушава, центрове като ЦЕРН събират в името на човека”, каза вицепрезидентът Илияна Йотова. Подчерта, че постиженията му са не само в сферата на атомите, Космоса, а разработките са насочени и към здравеопазването и битката със
считани доскоро за нелечими болести
И припомни амбицията България в партньорство със своите съседи да изгради международен институт за устойчиви технологии с подкрепата на ЦЕРН за лечение на онкологични заболявания.
Имаме много подготвени кадри, ще имаме и още в лицето на студентите, убедена е тя.
“Светът има нужда от нови хоризонти, той изгуби посока, престана да мечтае
и изгуби бъдещето. С подобни проекти, увличайки младите хора, се отварят новите хоризонти и ще бъдат намерени новите пътища”, каза ректорът на СУ проф. Георги Вълчев на откриването на изложбата.
Ние сме на картата на голямата наука. Много млади хора като студенти и след това като докторанти имат самочувствието на хора от голямото семейство ЦЕРН, допълни Димитър Тонев, директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика.
Създаденият преди 7 десетилетия ЦЕРН отдавна е надрасъл своите формални граници и от европейска се е превърнал в световна лаборатория с 2300 постоянни сътрудници, над 1000 стипендианти и близо 13 000 асоциирани изследователи от над 100 националности от цял свят, припомниха от Физическия факултет. А проектът LHC (Големият адронен колайдер) направи ЦЕРН световен лидер в областта на физиката на елементарните частици. Първата фаза на експериментите на колайдера беше увенчана с откриването на предсказания преди половин век бозон на Хигс, който беше единственият липсващ елемент в Стандартния модел на елементарните частици.
