- Първият обичал да танцува със съпругата на дипломата, която била служител на ЦРУ
- Патриархът благодарил на Тато от името на църквата, че е отучил хората да ядат месо
Джон Сесил Клоук е роден в Лондон на 2 декември 1924 г. Започва работа във Форин офис - британското външно министерство - през 1948 г. Първото му назначение е като трети секретар в Багдад през 1949 г. През 1951 г. е изпратен като трети секретар, а след това и като втори секретар в Сайгон (днес Хошимин). Между 1954 и 1957 г. е на различни административни позиции във Форин офис, където е издигнат в ранг първи секретар и изпратен в Ню Йорк като консул по търговските въпроси (1957-1958). През 1962 г. е първи секретар в Москва, след което се завръща на служба във Форин офис, а през 1966 г. е издигнат в ранг съветник и оглавява един от отделите на дипломатическата служба в Лондон. Между 1968 и 1972 г. е съветник (отговаря за търговските въпроси) в британското посолство в Техеран. Ръководи департамента за търговия и експорт на Форин офис между 1973 и 1976 г., след което е назначен за посланик в България през 1976 г. Остава в София до 1980 г. След това се пенсионира и се отдава на изследователска дейност и пише исторически книги. Умира в Ричмонт, Великобритания, на 9 юли 2014 г.
Ето и част от спомените на британския посланик Джон Клоук в София до 1980 г.
Не знаех нищо за България, освен че се намира в южния долен ъгъл на картата на Европа, а приятелите ми знаеха още по-малко. Съпругата на един от тях каза: Джон е назначен в Белгравия! Скоро след като пристигнах, разбрах, че българите имат страхотно чувство за хумор. Също така изпитваха огромна любов към музиката - в страна от девет милиона имаше девет професионални опери, по една във всеки от големите регионални градове. Това само по себе си говори много! Връщам се към чувството за хумор. Българите разказваха истории един за друг, срещу системата и срещу руснаците. По онова време българите не разполагаха с много храна, защото правеха огромен износ. Лично чух Тодор Живков, тогавашния Първи, да разказва следната шега: Патриархът отишъл в Централния комитет на Българската комунистическа партия да му поднесе подарък. Тодор Живков се учудил: “Ама как така, нали ние сме комунисти?”
Патриархът отговорил: “Да, зная, но искам да Ви благодаря, че за 35 години вие направихте това, което църквата не успя да направи за 2000 години - накарахте хората да спрат да ядат месо.”
Така започват спомените на Джон Сесил Клоук, служил като посланик на Великобритания в България между 1976-а и 1980 г. Те са част от архива “Чърчил” и британската дипломатическа програма за устна история, където има свидетелства от различни години за България, видяна през очите на кралските дипломатически пратеници.
Картината за България, която Джон Клоук скицира, връщайки се назад във времето, е любопитна, още повече че по време на мандата му у нас официалните отношения между България и Великобритания охладняват рязко заради убийството на Георги Марков в Лондон. Разказът на бившия посланик е записан в началото на април 2013 г. Следващата година той умира.
Джон Клоук се връща към спомените си как със съпругата си Моли се опитвали да научат български език. По онова време никой друг от западните посланици не си правел труда да говори български. Той допълва, че двама американски дипломати говорели руски, но българите не обичали чужденци да им на говорят руски, претендирайки, че това е същият език като българския.
“Всеки истински българин би Ви казал, че руският е просто модерен славянски вариант, чийто произход идва от старобългарския език. Фактът, че с Моли наистина положихме усилия и се опитахме да говорим с българите на собствения им език, беше голяма работа”, разказва Клоук.
Усилията се изплатили, защото българският език на Моли бил забелязан и оценен от Тодор Живков. Всяка година българският партиен и държавен ръководител правел срещи за чуждестранния дипломатически корпус в различни областни градове на страната.
“Пътувахме за няколко дни в различни градове, имаше посещения на важни обекти и забележителности, вечери с фолклорни програми. Живков винаги канеше Моли на танц, защото освен че танцуваше добре, можеше и да разговаря с него на български. Справяха се много добре”, спомня си дипломатът.
Извън спомените на Джон Клоук би било интересно да се знае, че неговата съпруга Моли е американка по рождение. Двамата се запознават през 50-те години в Сайгон, където той е втори аташе в британското посолство, а тя работи за ЦРУ. Тази подробност става ясна от спомените на друг британски дипломат - сър Ричард Дейлс, който между 1977 и 1981 г. е първи секретар в британското посолство в София.
Възможно ли е Тодор Живков да е знаел, канейки дребната руса американка на танц, че тя е била някога агент на американското разузнаване? Едва ли някога ще разберем.
По-нататък в спомените си Джон Сесил Клоук разказва за обиколките из българските църкви и манастири и за отношенията на Българската православна църква с държавата.
“Моли и аз споделяхме голям интерес към манастирите, православните църкви и иконите на България. Православната църква е тази, която е поддържала концепцията за България и българския език жива през цялото време на османското владичество. Това беше важно и беше признато. Може би това беше източноевропейската страна, където държава и църква имаха най-добри отношения. България възстановява своя патриарх едва по комунистическо време.
На патриарха винаги се оказваше голяма чест.
Например на Нова година, когато целият дипломатически корпус бе канен от държавния глава, най-напред влизаше патриархът, а след това дипломатите. Със сигурност се бе запазило някакво религиозно чувство сред хората и много от комунистите искаха да са сигурни, че те или техните родители ще са погребани според християнския ритуал. Освен това любимото възклицание на Тодор Живков беше: “Боже мой”.
Посланикът разказва как според него нещата се развивали добре и той дори си помислил, че може да убеди британския външен министър да дойде на посещение в България. И тогава се случило убийството на Георги Марков в Лондон и цялата отвратителност на системата се показала.
“Бях викан няколко пъти в Министерството на външните работи, но не от обичайния ми контакт там, а от друг заместник-министър, за да ми кажат да бъде спрян Марков да прави тези предавания. Аз обичайно протестирах, позовавайки се на независимостта на Би Би Си. Тогава внезапно той беше убит.”
Клоук смята, че Георги Марков е вбесил Живков не толкова с работата си във външната редакция на Би Би Си, а най-вече със сеансите по радио "Свободна Европа”, където говорел за участието на Живков в зверствата през 40-те и 50-те години, за окървавените му ръце и т.н.
Според мен всичко това приличаше на историята на Томас Бекет, казва Клоук, правейки препратки към английската история от XII век.
Томас Бекет, който е архиепископ на Кентърбъри от 1162 г. до смъртта си през 1170 г., влиза в конфликт с крал Хенри II относно правата и привилегиите на църквата, отлъчвайки епископи, които са близки до суверена. Чувайки докладите за действията на Бекет, кралят се надига от леглото, на което лежи болен, и изрича думите: Няма ли кой да ме отърве от този размирен свещеник?
Казаното е изтълкувано като кралска заповед за убийство и четирима рицари поемат към Кентърбъри, за да се справят с архиепископа.
“Вярвам, че Тодор Живков може би е звучал точно по този начин като Хенри II: “Няма ли кой да ме отърве от този размирен свещеник?”. И тогава някой генерал или друг си е помислил, че ще спечели някои червени точки пред властта и така нещата са били задействани. По-късно тези хора смятаха, че са решили всичко, когато въпросният генерал се самоуби, но беше жалко, защото хубавото развитие на отношенията се развали", казва в спомените си посланик Джон Клоук.
Той вероятно има предвид самоубийството на ген. Стоян Савов, който през 1990 г. е зам.-министър на вътрешните работи, когато изчезват томовете разработки за Георги Малков от архива на Държавна сигурност. През 1992 ген. Владимир Тодоров, който е началник на разузнаването (ПГУ) по онова време, е осъден от Върховния съд за унищожаване на част от досиетата на Георги Марков, а ген. Савов слага край на живота си ден преди началото на съдебния процес.
Що се отнася до срещите в българското Външно министерство през 1978 г., на които посланик Клоук е викан заради Георги Марков, то те са били с фамозния генерал Любен Гоцев. И това наистина не е бил обичайният протоколен контакт на посланика - зам. външният министър Мария Захариева. Тогава Гоцев е заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ) - външнополитическото разузнаване, но работи под прикритие, легендиран като началник на отдел “Четвърти” в МВнР. Шеф на ПГУ тогава е ген. Васил Коцев, който умира вследствие на автомобилна катастрофа през 1986 г.
Убийството на Марков не се отразява върху работата на британския посланик в София.
“Лично за мен това не произведе никакъв ефект. Българите останаха с непроменено отношение и се отнасяха по мой адрес особено приятно както винаги, но перспективите за посещение на външен или друг министър се изпариха яко дим. Иначе Тодор Живков беше голям почитател на Маргарет Тачър и когато го видях за последен път преди да напусна страната, той ми каза колко много ѝ се възхищавал. И също че и двамата може да са екстремисти, но имат любов към родината и подкрепата на народа си”, разказва Джон Клоук.
В спомените на посланик Джон Клоук има и някои наблюдения за икономиката:
“В България всяко семейство можеше да притежава парче земя в провинцията. Освен градския си дом, българите имаха право на още един и много от тях се възползваха. Не им беше позволено да наемат хора за работа, но можеха да използват помощта на приятел и цената на тази “приятелска помощ” ставаше все по-висока и по-висока с годините.
Ако пък в неделя привечер излезеш извън София, можеше да видиш много коли, пристигащи от провинцията, чиято задна седалка бе отрупана със зеленчуци, яйца и какво ли още не. Андрей Луканов, тогавашният заместник министър-председател, който отговаряше за външните икономически връзки, веднъж ми каза: “Това е нашата зелена икономика - никъде не се отчита, но не можем да живеем без нея”.
Клоук разказва и как българският министър на търговията, чието име не споменава, цитирал Тодор Живков, че Съветският съюз всъщност е колония на България. Как така? Ами ей така, отговарял Живков, Съветският съюз е сигурен доставчик на суровините, от които се нуждаем, и е затворен пазар за цялото ни производство. Какво по-колониално от това?
В този икономически пай нямаше парче за нас, разсъждава със задна дата някогашният британски дипломат. Затова той решава да заложи на културните връзки между България и Великобритания.
