Правителството одобри проектите за промени в данъчните закони. Одобрени са промени в четири закона. Това става ясно от решенията на Министерски съвет.
Одобрени са промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. С него се усъвършенства данъчното законодателство и се улесняват данъчно задължените лица.
С промените се прецизират разпоредбите за ползване на данъчни облекчения за деца, включително и с увреждания, от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод или когато няма сключен брак. По този начин ще се внесе повече яснота по отношение на поредността на ползване на съответното данъчно облекчение от двамата родители. То трябва да се ползва от родителя, на когото са предоставени родителските права и само ако този родител няма достатъчно доходи облекчението да може да се ползва изцяло или частично от този, на когото не са предоставени.
Актуализират се разпоредби на закона и се синхронизират с действащите правила за внасяне на данъци в Националната агенция за приходите по сметките за приходи на Централното управление на НАП в Българска народна банка, по които данъчно задължените лица извършват плащания, считано от 01.10.2023 година.
Измененията предвиждат създаване на административнонаказателна санкция за непредставени или представени извън срока информация и данни по глава пета от Закона за Националната агенция за приходите.
Промени ще бъдат направени и във Валутния закон във връзка с препоръки на Комитета MONEYVAL по усъвършенстване на мерките срещу изпирането на пари.
Одобрени са промени в Закона за корпоративното данъчно облагане
Предложените промени са свързани с продължаване прилагането на минималната помощ чрез преотстъпване на корпоративен данък в случаите на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната. Помощта ще се прилага за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г., включително за корпоративния данък за 2030 г., в съответствие с новия Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis.
Въвеждат се и уточняващи и/или допълнителни разпоредби по отношение на минималното данъчно облагане на многонационалните и големите национални предприятия, които са в съответствие с Модела на правила, Коментара към тях, административните насоки и другите документи от Рамката за прилагане на типовите глобални правила срещу свиване на данъчната основа на ОИСР, както и мерки за актуализиране и синхронизиране на текстове от ЗКПО с други актове - като отмяна на текстовете, касаещи ваучерите за храна на хартиен носител и тези, свързани с промяната в сметките на Националната агенция за приходите.
В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са предложени промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, свързани с изискванията на ОИСР за осигуряване на конфиденциалност на съдържанието на информационната декларация за допълнителния данък. Във връзка с предложените текстове за изменение и допълнение на ЗКПО, съдържащи парични стойности в левове, се предлага и изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България в частта на преходната разпоредба на § 36, с която е направеното изменение в ЗКПО, с което ще се постигне пълна синхронизация на ЗКПО със Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Одобрено е изменение на Закона за данък върху добавената стойност
Със свое решение правителството прие проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Промените са с цел въвеждане на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз, както и за усъвършенстване на данъчното законодателство.
С разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 са приети правила, с които се предоставя значителен стимул за стартиращите предприятия и се осигурява възможност за извършване на ефективен контрол върху по-големите данъчно задължени лица, за заделяне на повече ресурси за борба с измамите с данък върху добавената стойност и за подобряване на прилагането на настоящата система на ДДС.
В изпълнение на задължението за въвеждане в ЗДДС на Директива (ЕС) 2020/285 има разпоредби за специални режими за малки предприятия - режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в Европейския съюз. Специалните режими за малките предприятия имат за цел да намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия, поради по-ограничените им ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в ЕС.
Във връзка с предложените промени, наложени от въвеждането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285, в законопроекта има изменения и в общите правила за регистрация и дерегистрация по реда на ЗДДС.
Въведено е задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица. Декларирането им е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в Плана за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България.
Законопроектът съдържа и предложения за техническа редакция на някои разпоредби, както и допълнителни уточнения с оглед прецизиране на текстове в ЗДДС.
Одобрени са промени в Закона за акцизите и данъчните складове
Със свое решение правителството одобри законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове и предлага на Народното събрание да го приеме.
Промените са свързани с ясно дефиниране на понятията, свързани с течностите за електронни цигари, съдържащи или несъдържащи никотин. Въведени са разпоредби за ограничаване на данъчнозадължените лица от презапасяване с тютюневи изделия в случаите на влизане в сила на нови акцизни ставки. Предлага се създаването на механизъм, чрез който да се подобри взаимодействието на митническата администрация с лицата, извършващи спедиторска, логистична и транспортна дейност за да се сведе до минимум възможността за транегранични доставки на укрити акцизни стоки в държави от Западна Европа.
Измененията и допълненията ще допринесат за избягване на неясноти и възможностите за разнопосочно данъчно тълкуване, както и за отстраняване на констатирани проблемни области при прилагането на закона.
Вижте какво още реши служебното правителство тук.
