10% ръст на заплатите или протести от повечето отрасли, заканиха се синдикатите
1 326 000 българи не могат да излязат от капана на недоимъка и живеят с доходи под линията на бедност. През тази година тя е 526 лв., а през следващата ще е 638 лв.
Още по-притеснителното е, че близо 45% от домакинствата са под прага на бедност, преди към тях да има социални плащания от държавата. Това показа анализ на КТ “Подкрепа”.
Имаме близо 50% ръст на работещите бедни
за последните години, като от 8% те стигат до 11,6%, което не е добре за държавата. Това показва, че независимо от увеличението на минималната заплата, борбата с бедността търпи тотален провал, обясни главният икономист на синдиката Атанас Кацарчев. Голяма част от хората не знаят, че осигурителната тежест за работника и служителя вече не е 40%, а е над 43%. По думите му има постепенно прехвърляне на задължения на работодателя към работника и това влияе върху нетната работна заплата.
През последните 4 години до 2024 г. минималната работна заплата е нараснала от 56 до 62% от средствата за издръжка на живот. Темпът на нарастване на минималната работна заплата е недостатъчен за постигане на адекватни минимални работни заплати, а в обозримо бъдеще ще са
необходими около 30 г., за да се стигне издръжката на живот
1 млн. души стоят без работа в държавата, като не се знае какви са - самоосигуряващи лица, безработни или др.
От близо 3 млн. заети пък около 450 000 са осигурените на минимален осигурителен доход.
За да се излезе от омагьосания кръг на бедността, според синдикатите е необходимо да се транспонира директивата за адекватните минимални работни заплати. Вариантът на служебното правителство бе представен на работна група. Сред критериите са покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се отчита инфлацията; общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение; темп на растеж на заплатите; дългосрочни равнища на производителността на труда. Освен това се предвижда веднъж на 2 или 4 г. да се извършва оценка на адекватността на минималната заплата.
Тук е разписано, че адекватен ще е среден размер на минималната заплата за предходните 2 или 4 г., който е по-голям от 150, 160 или 170% от средния размер на линията на бедност за същия период. Тези текстове обаче притесняват синдикатите и те искат прецизират.
Друга мярка според тях е да се приеме легална дефиниция за издръжка на живот и минималната заплата да се обвърже с нея. Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, живеещ сам, е 1454 лв., а за тричленно семейство с двама работещи и дете до 14 години общата стойност е 2616 лв., показват сметките на КНСБ. Около 62% от работещите се осигуряват на по-нисък доход от заплатата за издръжка.
Синдикатите искат и необлагаем минимум
за доходи под жизнения минимум. Предлагат още въвеждане на данъчна система, отчитаща броя на лицата в домакинството, както и адекватна система за социално подпомагане.
КТ “Подкрепа” е твърдо против замразяването на заплатите в държавния сектор за догодина. Ако ще се замразяват, първо да се замразят на депутатите и министрите, а не на работещите, заяви Кацарчев. “Никой в тази държава не е по-велик от този, дето изкарва хляба”, категоричен бе той.
Най-малкото, което очакваме да видим в бюджета за следващата година и което сме коментирали с финансовия министър, е минимална заплата от 1077 лв. и ръст на заплатите в бюджетните системи с поне 10%.
Има откъде да се намерят парите, без да вдигаме ставките на данъците
Ако върнем ДДС на 20% за всички – това са 500 млн. допълнително, каза пък президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Той обясни, че ако не се постигне очакваният балансиран подход в бюджета, хората ще излязат на улицата. “Те ще имат това право и ние ще ги водим, защото балансът е възможен”, заяви синдикалният лидер. И предупреди, че очаква протести от всички отрасли, които не получат това, което им е обещано по закон - учители, висшето образование, земеделието, културата, здравеопазването и др.
“В здравеопазването нямаме колективен трудов договор, заплатите стоят и висят във въздуха”, допълни Димитров.
Според него разговорът за пенсионната система отново трябва да бъде сложен на масата. По думите му Министерството на финансите се е уплашило и е дало крачка назад от отхвърлянето на 3% увеличение на осигуровките за пенсия.
