- След тежката травма с мотор, която преживях, или трябваше да се предам на дявола, или да правя повече добрини, казва Даниел
- Без да го познава, той върна в Стара Загора премръзналия младеж, който се беше настанил в колата му
- Двамата се срещнаха отново - този път заедно с бащите си
“Георги е запален по футбола. Фен е на “Барселона” от 2015 г., но смята, че сега са по-слаби. Аз самият не гледам много футбол, но успях да поддържам разговора”. Това разказа пред “24 часа” спасителят от Варна Даниел Стоянов.
Във вторник Даниел отново дойде в Стара Загора и се срещна с Георги - момчето, което в сряда вечерта намери премръзнало и гладно в морската столица Варна и докара в Стара Загора при роднините му с личния си автомобил, без дори да го познава. Двамата си говориха няколко минути отвън пред блока на Георги в квартал “Казански”, после влязоха в колата на варненеца на топло.
“Постарах се да му говоря хубави неща. Отново го поканих на гости във Варна през лятото, ще го заведа на плаж. Каза, че е добре. Готов съм да му помагам и занапред и му
благодарих, че не е повторил опита да избяга
от вкъщи”, довърши разказа си Даниел.
Както писа “24 часа”, когато помогна на Георги, 22-годишният Даниел даже не подозираше, че непознатият е обявен за национално издирване и че страда от психично заболяване.
“24 часа” разказа подробно в броя от 18 ноември необичайната история.
В понеделник Даниел Стоянов получи и благодарствен адрес от полицията в Стара Загора, подписан от директора на ОДМВР старши комисар Красимир Христов. В него се казва: “Вярвам, че добрината, която сте извършили, е
повод за гордост и пример за подражание!”
Както Даниел пожела, в дирекцията нямаше тържество и журналисти с камери, макар че домакините първоначално се бяха подготвили за това. Той само се срещна неформално с представител на ОДМВР.
В понеделник в Стара Загора
за първи път се срещнаха и двамата бащи
- на Даниел и на Георги. Стефан Стоянов пожелал да придружи сина си Даниел до града на липите, дори си взел един ден отпуск. Двамата дойдоха с жълтия сеат, с който варненецът докара преди дни Георги. Йордан пък се прибра спешно от Англия, където работеше, заради произшествието със сина му Георги.
“Обадиха ми се, че Георги вече е вкъщи рано сутринта в четвъртък, тъкмо бях на лондонското летище “Лутън” в очакване на самолета за България”, каза развълнуваният Йордан. Той отчете, че шансът синът му да попадне на добър човек като Даниел в наше време е едно на един милиард, всички в рода му били много притеснени. Разказа, че във Варна Георги преспал две нощи на хотел, защото имал лична карта и някакви пари в банковата си карта. След това неясно защо тя блокирала и момчето се озовало на улицата без пари в студената ноемврийска нощ.
“Така и не разбрах защо Георги е постъпил така, не го беше правил. Той дори с мен не говори много, допускам, че някой го е ядосал с думи и той е реагирал първосигнално, като избягал от вкъщи”, продължава баща му. Той не възнамерява повече да се връща в Англия, където работел в завод за замразени храни. Предпочита
да си намери работа у нас, за да бъде близо до сина си
в следващите месеци.
След това уверява Стефан, че ще дойде във Варна след коледните празници, за да почерпи за спасението на сина си.
“Няма нужда, важното е всички да сме живи и здрави”, отвръща бащата на Даниел. Двамата коментират, че било добре, че Георги нямал шофьорска книжка, защото в противен случай през онази нощ можело да подкара колата на Даниел, в която влязъл да се постопли, и щяло да стане голяма беля.
На раздяла Йордан бащински прегърна Даниел като свой син.
Стефан съвсем случайно научил за благородната постъпка на сина си Даниел, който живее отделно и предварително не бил споделил нищо. “В четвъртък сутринта вкъщи се прибра по-малкият ми син Валентин, който е на 18 години и още е ученик. Прибра се и вика: “Много ми се спи, днес няма да ходя на училище”. И ме помоли като родител да му напиша извинителна бележка. “Чакай, викам му аз, къде си ходил цяла нощ?”. И той, нямаше как, ми разказа, че батко му го извикал да го придружи до Стара Загора в нощното пътуване с Георги. После прочел за това и в сайта на “24 часа”.
Бащата вече бил чул от медиите, че е изчезнало и се издирва някакво момче на 20 години от Стара Загора. Дори коментирали с колеги опасенията си, че може да му се случи най-лошото - да го убият, за да вземат органите му. Били чували за подобни случаи, май в чужбина. Но
дори за миг не можел да допусне, че в историята ще се набърка и неговият Даниел
“Такъв е моят син - добър до простотия. Много глупости е правил, но и много добрини е сторил”, казва Стефан. “Трудолюбив е, дори ходи за малко на гурбет в Нидерландия, но не е постоянен. От една година ми обещава да изкара курсовете за ловец и все отлага”, посвоему е огорчен Стефан. Той самият е ловец от години, в родното си село Неофит Рилски, Варненско, отглежда няколко ловни кучета, зайци и пощенски гълъби. Има и пчели. От 30 години работи като заварчик в една и съща фирма, а през това време се сменили шестима директори. Надява се Даниел да е постоянен в намерението си да завърши висше образование по икономика.
Доскоро голямата страст на младежа били моторите, но след тежко падане тази пролет се отказал от тях. Тогава с кросовия си мотор се блъснал в електрически стълб и останал на място ни жив, ни умрял. Отворил много работа на лекарите, докато му спасят живота.
“След толкова тежка травма пред човека има два пътя - или да тръгне след травмата, която е олицетворение на дявола, или да започне да прави повече добрини. Аз избрах втория”, казва Даниел.
